"Великите филми, които никога няма да гледате": Салвадор Дали щял да играе в „Дюн“ на Ходоровски

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

След дългото затишие откъм суперпродукции в киното най-сетне по салоните се въртят две дългоочаквани ленти: новата серия за Джеймс Бонд и космическата сага „Дюн“. Повечето от по-младите зрители не са чели знаменитата книга на Франк Хърбърт и за тях този филм е приятна изненада, но оказва се, че творбата на режисьора Дени Вилньов далеч не е първата екранизация на култовия литературен шедьовър.

За предишните киноверсии на романа, както и за онези, които така и не са били осъществени въпреки огромния бюджет, разказва книгата на „Милениум“ „Великите филми, които никога няма да гледате“ от Саймън Бронд. Луксозното цветно издание за незаснетите шедьоври на световните режисьори предоставя на читателя безкрайно интересни подробности за всеки проект.

Така например оттам научаваме, че през 70-те години на миналия век правата за визуализирането на „Дюн“ се държат от един от знаковите ексцентрици на времето – чилиеца Алехандро Ходоровски – професионален мим от трупата на Марсел Марсо, режисьор, писател, актьор, поет и философ, нееднократно обявяван от съвременниците си за „напълно луд“, което той смята за комплимент.

Преди да се захване с проекта, Ходоровски също като днешните младежи не е чел книгата. Въпреки това обаче планира мащабна кинопродукция, за която ангажира в актьорския състав колегата си Орсън Уелс, певицата Аманда Лиър и... художника Салвадор Дали. Връзката на режисьора със сюрреализма не е случайна – той вярва, че описаната в книгата „подправка“, за придобиването на която се борят двете династии – на Атреидите и на Харконите, всъщност е наркотик, а той иска с този филм да предизвика у зрителя „естествени халюционации“, да създаде „нещо свещено, свободно, с нови хоризонти, които да разтворят вратите на съзнанието“. Затова ангажира цяла плеяда от знакови творци на епохата – музиката е поверена на „Пинк Флойд“ и на Майк Олдфийлд, комиксовият художник Мьобиус (Жан Жиро) създава скиците за героите и сцените, швейцарецът Ханс Гигер пък се заема с пресъздаването на машините и летателните апарати.

Авторът Франк Хърбърт много харесва проектите, но продукцията така и не се осъществява, защото Ходоровски похарчва предварително по-голямата част от 10-милионния бюджет. В резултат правата за екранизацията отиват при продуцента Дино де Лаурентис, който наема Ридли Скот за режисьор на проектния филм, но бързо го заменя с изгряващия Дейвид Линч. Продуктът на Линч обаче е провал – критиката го обявява за „неразбираема и грозна екскурзия из мътните ъгълчета на един от най-обърканите сценарии на всички времена“, а Ходоровски ликува.

За този проект, както и за много други подобни филми, можете да прочетете в книгата за нереализираните планове на най-великите световни режисьори.