Великият диктатор

Не е важно кой как ще гласува, важно е кой ще брои бюлетините

От края на Средновековието датира един от най-важните принципи на философията. Нарича се „бръсначът на Окам” и гласи следното: „не умножавай същностите отвъд необходимото.” Преведено на човешки език, това означава, че обикновено простите обяснения са верните, а сложните подвеждат. Едва ли има член на ГЕРБ, който изобщо да е чувал за Окам, но въпросният „бръснач” с пълна сила бръсне и герберите. Най-простото обяснение за тяхното поведение е и най-верното. Сложните обяснения – например, че правителството на Борисов е катастрофа, защото е подвеждано или саботирано, макар много да се старае – вече се провалиха. Остана простото обяснение – онова, което без много да го усуква пасва на фактите такива, каквито ги знаем. Следвайки мъдрия Окам, формулираме следното просто обяснение за поведението на ГЕРБ. Още в началото на есента Борисов разбра, че подкрепата за неговата партия се изравнява с БСП. Веднага си даде сметка, че до изборите има още цели 9 месеца – една бременност време, през което БСП ще има всички възможности да го задмине. И на изборите да го „бие”, по неговата махленска терминология. Пред Борисов се появи избор между два начина на действие. Единият – да направи така, че да върне доверието на хората. Това му се видя прекалено сложно. А то е и направо невъзможно, като се има предвид, че е обещал сума ти неща на сума ти свои приятели, които неща не може да им даде, без да настрои хората срещу властта. Затова Борисов избра втората опция: да направи така, че да остане на власт независимо от това, кой как гласува и кой какво си мисли. Това, в неговата глава, е по-простият начин на действие – и той, макар нечувал за Окам, тръгна натам. От този момент насетне да се изчисли, какво прави (и ще прави) ГЕРБ става детински просто. За да останеш на власт независимо от това, как хората гласуват, трябва да въведеш диктатура. Да установиш пряк контрол върху всички области и институции в страната, откъдето може да дойде съпротива срещу теб. А всеки, колкото и да е прост, който някога е тръгвал към диктатура, винаги прави едни и същи неща. Защото така се прави. Най-важното и първо от тези неща е – да ликвидираш свободата на словото. Ако постигнеш това, никой няма да може да ти гледа далаверите и да ги съобщава на хората. Освен това свободата на словото е в основата на всички останали права и свободи. Премахваш тази свобода – и всичко останало пада като къщичка от карти. Към първи сняг тази задача беше горе-долу изпълнена. Чрез банката на Цветан Василев и совалките на Делян Пеевски, към 90 на сто от вестниците, половината от телевизионните и радио-каналите бяха подчинени на правителството още преди БСП да се изравни с ГЕРБ. Но това не е достатъчно за една що-годе уважаваща себе си диктатура. Затова през последните седмици властта се напъна да завземе малкото останали – макар емблематични – непоробени медии. Сложните врътки покрай собствеността на „24 часа” и „Труд” имат за цел вкарването на тези исторически вестници в кошарата на правителството. Същият номер беше пробван и срещу „Дневник” и „Капитал”, но благодарение на острия и навременен отпор засега те остават неовладяни. Заедно с „Ретро”, „Сега” и „Преса”, това са неподчинените на Борисов вестници. Но до изборите има още време и очевидно атаката ще продължи. Усилено се говори и за предстояща подмяна на ръководствата на БНТ и БНР, с което подчинението на медиите на Борисов ще стане пълно. Хората ще чуват само онова, което правителството ще иска те да чуват. След отмяната на свободата на словото, всеки що-годе сносен диктатор се насочва към овладяване на съдебната система. Защото именно тя, ако си върши работата, може да попилее и най-добре смазаната машина за изборна фалшификация. Към момента, ГЕРБ е завладял Висшия административен съд (където отиват повечето жалби, свързани с изборите), Висшия съдебен съвет (който командва съдийско-прокурорското войнство в страната) и голяма част от Конституционния съд, който също има правомощия по отношение на изборния процес – най-малко, може да спре Изборния кодекс като противоконституционен. До пълното подчинение на съдебната система остават две малки крачки: избирането на последния член на КС от квотата на парламента; избирането на Главния прокурор. Така „висините” (по израза на Сталин) на съдебната власт ще се окажат в ръцете на Борисов и Цветанов. Диктатура без страх е невъзможна и затова следващото нещо, което трябва да се направи в подготовката на въвеждането на диктаторски режим е – да се насажда страх сред населението. И особено сред онези, които са по-видими и формират мнението на хората около себе си. Целта е дори най-недоволните да се откажат – или поради страх, или поради разбирането, че няма смисъл да се борят сами в една вече покорена страна. Това е обяснението за милиционерщината, която някак изведнъж заля страната. За „снемане на показания” и връчване на „предупредителен протокол” в РПУ привикват певци, фотографи, протестиращи поети (40 полицаи арестуваха Коко Босия, който е на възрастта на бащите им), организатори на рок фестивали (наша скромност) и граждански активисти като Пламен Даракчиев. Извън София нещата са много по-зловещи. Там в РПУ привикват всеки, който протестира „неправилно” – като например пловдивчаните, осмелили се неотдавна да се опълчат на застрояването на Бунарджика от близка до властта групировка. Чак накрая, след тези подготвителни мероприятия, идват манипулацията и фалшификацията на избори. Това ГЕРБ прави по две направления. Първото – чрез раздаване на икономиката (т.е. и на заетостта) на свои приятели-монополисти. Целта е прозрачна – работникът, гласувал „неправилно”, остава на улицата. Второто направление оцвети политиката през миналата седмица. Става дума за прокарване на такъв Изборен кодекс, който да въплъти Сталиновата максима, че не е важно кой как гласува, а е важно, кой брои. Този път герберите наистина се напънаха. Взеха препоръките на международните наблюдатели от миналите (2011 г.) избори, безобразно манипулирани от ГЕРБ – и обърнаха тези препоръки надолу с главата. Вместо достъп на наблюдатели и опозиция до всички нива на броене на гласовете, ГЕРБ предложи забрана за присъствие на подобни „външни лица” при работата на Общинските, Районните и Централната избирателна комисия. Целта е ясна. Миналия път са се уморили да мъкнат торби с бюлетини и сега искат да минат с по-малко потене: вместо да фалшифицират нещата в изборните секции, направо да пишат каквито си искат гласове на ниво РИК, ОИК и ЦИК. За всеки случай обаче обърнаха наопаки и друга препоръка. Вместо да разширят представителството на опозицията в ръководствата на избирателните комисии по секциите, го забраниха. Забраниха и раздаването на заверени протоколи от комисиите на опозицията и наблюдателите. Тази схема оплита кошницата на фалшификациите в цялата система за провеждане на изборите. Няма да е важно, кой как гласува, защото резултатът ще се пише само от хората на Борисов. Недоволните, които ще хукнат да обжалват в съда, ще се натъкнат на вече разположените там Бойкови хора – и ще пият една студена вода. А завзетите от властта медии ще се правят на дръж-ми-шапката и ще прославят най-демократичните от всички демократични избори на планетата. Такава схема за кражба на гласа на българите никога не сме виждали. Дори фалшификаторите на първите свободни избори от 1990 година действаха като аматьори в сравнение с днешната власт. Ще мине ли номерът? Разбира се, ако никой не се съпротивлява. Но все пак съпротива има и с нея идва надеждата, че опитът за изграждане на диктатура ще се сгромоляса. Първо, както винаги в България, се събуди гражданството. Множеството протести, започнали с окупацията на Орлов мост, не допуснаха раздаването на допълнителен ресурс към приятелите на Борисов. И продължават да не допускат, въпреки че на практика всеки ден Цеко Минев и подобните нему се опитват да си прокарат нещата – я чрез аграрното министерство, я чрез някоя парламентарна комисия. Цели социални групи заякнаха в протестите, свикнаха да противостоят на властта и едва ли лесно ще й се дадат. Втората група съпротивляващи се, макар доста анемично, са медиите. Когато „Дневник” и „Капитал” усетиха, че им се подготвя съдбата на „24 часа” и „Труд” първото нещо, което направиха, бе да излъчат апел за подкрепа към гражданското общество. Получиха я и тя – а не пледоариите в съда – уплаши превратаджиите. БНТ и БНР доблестно държат професионалната линия и, поне засега, отказват да се плашат от слуховете за смяна на ръководствата им. Съпротива припламва и сред съдебната власт. Въпреки всичките си усилия, ГЕРБ все още не е завладял докрай нито КС, нито – прокуратурата. А след скандалите с Марковска и Гугушева (и назряващия скандал с кандидата на ГЕРБ за Главен прокурор Цацаров) не е никак ясно, как властта ще излезе от тресавището, в което попадна покрай своите кандидати за висши съдебни постове. Най-накрая се включиха и опозиционните политици. След дълго колебание те отказаха да се договарят с тръгналата към диктатура власт. И започнаха да си вършат работата. Отказаха да участват във водевила с избор на конституционен съдия. А след няколко дни, натъквайки се на решителността на ГЕРБ да направи Изборен кодекс по тертипа на Зимбабве, опозиционните партии отказаха да участват в дебатите по него. Засега резултатът, общо взето, не е във вреда на демокрацията. Протестите охладиха ентусиазма на ГЕРБ да раздаде цялата страна на шепа свои приятели. Не всички медии са подчинени, а някои открито се съпротивляват на диктата. Превземането на съдебната власт се забави. Изборният кодекс очевидно няма да изглежда така, както на ГЕРБ им се иска. Силата на простите обяснения е, че дават и прости решения. След като знаем, как ГЕРБ се гласи да открадне изборите, ние знаем, как да противодействаме. Просто е – да се съпротивляваме, всеки както може и доколкото му стиска. Съпротивата, както видяхме, дава някакви резултати. Колкото повече съпротивляващи се – толкова повече резултати. Защото в крайна сметка и Бойко Борисов никак не е сложен. Хем му се иска да стане диктатор, хем не му стиска да направи всичко онова, което да го направи такъв. Прав е Мишо Шамара – първият, пострадал от милиционерщината – когато ни обяснява най-важното за Борисов. А то е, че Бойко Борисов не само, че няма черен колан по карате. Той просто не е храбър и решителен човек. Това е тайната на Бойко Борисов и тук отново действа бръсначът на Окам – че простите обяснения са верните. Смелите и решителните винаги ще победят страхливите и колебливите. Просто е.