Велчев – съдия. Има ли изненадани?

Така Главния осребрява мълчаливото си съучастие през мандата на ГЕРБ

Президентът Плевнелиев предложи Борис Велчев за конституционен съдия. Да има изненадани? Открито или под сурдинка, за това се говореше поне от година. Колебаехме се само каква ще да е конкретнатa благина – дали посланик или съдия. Е, кадровата дилема вече е решена и Велчев най-после ще осребри съучастническото си мълчание през мандата на ГЕРБ. Иначе казано - мълчаливото си съучастие. Защото историята ще запомни, че главният прокурор на България мълча, когато: *Неговият подчинен Роман Василев арестува бившия военен министър Николай Цонев, опирайки му пистолетно дуло към челото в една столична болница. *С едно телефонно обаждане премиерът Борисов осуети митническа проверка в нелегално работещата фабрика „Леденика“ и нареди на Ваньо Танов да изтегли екипите си, защото бе обещал „да не закача Мишо Бирата“. Борисов бе уличен от незаконни СРС-та, а по-късно сам си призна. Главна прокуратура обаче остана безмълвна. *Вътрешният министър Цветанов скандално изчете СРС-та от трибуната на Народното събрание, набеждавайки в умишлено убийство уважавани лекари от Горна Оряховица. Месеци след това няколко експертизи официално оневиниха лекарите, но Цветанов не се извини, а прокуратурата не му потърси сметка. *Спецчасти проснаха на земята варненския общинар Борислав Гуцанов и размахаха автомати пред невръстното му дете. След шока детето започна да заеква, съдът оправда Гуцанов, но никой не подведе под отговорност разпасаната полицейска команда. *Арестуваха масово, показно, за пред сутрешните телевизионни блокове знайни и незнайни, виновни и невинни българи, за да отчетат статистически успех в борбата срещу престъпността или за да разчистят лични сметки. В повечето случаи прокурорските обвинения рухваха още при първата съдебна мярка. *Знаковите прокурорски провали в мандата на Борис Велчев се превърнаха в закономерност, в норма. Само малко примери – делата на Марио Николов и Людмил Стойков, Христо Ковачки, Вальо Топлото, Белнейски, ямболската адвокатка Надежда Георгиева... *Българската прокуратура се превърна в присъдружен орган на МВР, в шпицкоманда за изпълнение на мръсни политически поръчки. Това демотивира стотици честни и доблестни прокурори, които – обезверени от колаборационизма на своето началство, загубиха обществен престиж, обезличиха се институционално. Печалната участ на Борис Велчев е горчив урок и за властта. Номиниран от президента – социалист Георги Първанов като негов юридически съветник, Велчев нямаше и ден трудов стаж в прокуратурата. Едно безцеремонно политическо назначение! Когато червените паднаха, техният човек набързо заигра по свирката на гербаджии. Даже образува дело на Станишев за изчезналия доклад на ДАНС. Каква е поуката? Опичайте си ума, като избирате новия главен. Опцията „наше момче“, „проверен другар“ е бумеранг. Утре, като паднете, „нашият другар“ ще ви захапе най-стръвнишки, за да се докаже пред новите си господари. Изберете горд мъж, който да ви съди честно. И който да не преклони глава пред следващите. За да постигнете справедливост за себе си и всички нас.