Последвайте ни в Google News Showcase
От началото на август режисьорът Мартин Макариев работи по снимките на най-новия си и най-личен проект - "В сърцето на машината".
Историята, по която Мартин и сценаристът Борислав Захариев работят години наред, му е разказана от негов близък. Чува я за първи път като дете и мечтата му е някой ден да я пресъздаде. Случва се в края на 70-те години в затвор, където една невинна душа предизвиква противопоставяне между осъдени и надзиратели.
Кастът е изцяло мъжки. Чуйте само имената: Александър Сано, Христо Шопов, Юлиан Вергов, Христо Петков, Ивайло Христов, Владимир Зомбори, Стоян Дойчев, Башар Рахал. Специално поканен е македонският актьор Игор Ангелов, когото зрителите познават по излъчвания и у нас комедиен сериал "Преспав“" Героят му, двуметров затворник с прякор Сатъра и убийствено досие, е в основата на конфликта.
Снимките текат в заводско хале в покрайнините на София. По стените са лозунги от социализма. "Осъдените" не са в онзи живописен раиран дизайн, с който свързваме престоя в някогашните затвори, а в работнически дрехи в зоната на сивото. Мирише на стомана - буквално и преносно.
Юлиан Вергов е в униформата на надзирател с плътен сталински мустак, а Влади Зомбори е негов "колега" в ролята на най-младия от надзирателския екип.
В паузите за подготовката на поредния дубъл актьорите седят в преддверието на цеха и обсъждат как по-добре се пада - върху дюшеме или върху дюшек. Дюшекът очаквано печели. После ги викат за снимките.
"В сърцето на машината" ще е първият български филм, заснет в 4К и HDR качество, което позволява по-голям контраст и спектър от цветове. Виртуозният Виктор Стоянов, работил с екипа на великия Ханс Цимер (автор на музиката на "Рейнман", "Гладиатор", "Последният самурай", "Шифърът на Леонардо“, "Карибски пирати"), е композитор на продукцията. Филмът се реализира от компанията "Форуърд Пикчърс Ентъртейнмънт" с продуценти Александър Пенев и Мартин Макариев и ще се разпространява от "Силвърнойз" на Александър Сано.
Премиерата се очаква есента на следващата година, когато ще можем да видим драмата на човечността, избуяла на място, където не й е мястото - поне според общоприетото мнение. И да не забравяме, че Мартин Макариев е голям почитател на Спилбърг, който умее да разказва емоционални истории, наситени с ярки образи, пише "Ева".
