Веселин Стаменов с ГНЕВЕН КОМЕНТАР: Мирчев и Хазарта - ревете срещу цензурата, след като години наред я командвахте
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Само преди шест месеца същата тази машинна самовлюбеност, която днес реве до небесата за "държавна цензура" и "диктатура", ръкоплещеше на друг вид чистки. Тогава страницата ми - Веселин Стаменов - писател с близо 50 000 последователи - беше свалена след масирани доноси от същите тези либерални тролски мрежи, защото докато си копая градината на село и си пиша книгите, съм бил обявен за "хибриден войник на Унгария" и "путинист в полза на Орбан". Тогава нямаше евродепутати да пищят пред Еврокомисията. Нямаше Ивайло Мирчев да се закълне в ефир, че това е "нападение срещу свободата на словото". Напротив - тогава услужливо се мълчеше или се злорадстваше, защото смъртта на чуждия глас беше удобна за техния политически комфорт.
И ето ни днес, в епицентъра на новото лицемерие. След като страници като "Копейкин", "Пуйло" и разните му там елитни "елфи" изгоряха в собствения си котелен пламък от обиди, фалшиви новини и жлъч, същите тези политически титани от жълтите павета изведнъж откриха демокрацията. Мирчев скача от студио в студио, минавайки от "имаме съмнения" до фатмашкото "това със сигурност е държавна поръчка". Ицо Хазарта пък с присъщата си иронична муцуна пише писма до Брюксел и се тревожи за личния си профил, сякаш държавата е спряла тока лично в неговия хол.
Големият въпрос обаче е: защо мълчахте, когато цензурата беше ваша запазена марка? Защото за този политически кръг - самоназначилите се морални съдии на нацията - свободата на словото е еднопосочна улица. Когато техните машини за кал, мемета и долнопробни пасквили заливат мрежата, ругаят опоненти, кълнат и промиват мозъци през платени мрежи, това било "демократичен сатиричен хумор". Когато същата тази алгоритмична брадва подстриже техните собствени страници заради същите правила на Meta, започва истерията за "тоталитаризъм".
Всъщност в това поведение няма нищо ново. Това е същинската физиономия на неолибералния опортюнизъм - готовност да продадеш и майка си, и принципите си за шепа власт. Арестувахте Бойко Борисов незаконно, след което му станахте коалиционни партньори и прегърнахте същата тази държавна машина, срещу която уж се борехте. Същото направихте и с ДПС - от омразен олигархичен модел до тихи договорки под масата. Същото беше и с Румен Радев - от "Сс вас сме, господин президент" до яростна революционна реторика, когато ветровете смениха посоката. Всичко в името на кокала. В името на властта, на грантовете, на софрата.
Историята обаче многократно е доказала, че политици, които измерват морала с двоен аршин и сменят принципите си според посоката на вятъра, свършват по един и същ болезнен начин. Световната политика познава десетки такива примери - като френските жирондинци по време на Великата френска революция, които с лека ръка развързаха цензурата и терора срещу опонентите си, вярвайки, че механизмите на репресията ще работят вечно само в тяхна полза. Когато колелото се завъртя и същата тази държавна машина, която те самите одобряваха, се обърна срещу самите тях, гилотината се оказа изключително трезвен учител. Когато ти самият построиш система на двоен морал и служебен комфорт, рано или късно идва денят, в който собствените ти правила те изхвърлят от борда с гръм и трясък.
Лицемерието ви е шумно, нагло и елементарно. Ревете срещу правилата, които самите вие подкрепихте, когато удряха неудобните. Но когато острието оппре до вашите собствени вратове, изведнъж заговорихте за Европейска комисия и граждански права. Закъсняхте. Маската падна. И никой вече не ви вярва на фалшивите сълзи.
Веселин Стаменов, фейсбук
