Вижте какво реши днес Министерският съвет

Политика

Вижте какво реши днес Министерският съвет

10785
на 18.12.2019
Вижте какво реши днес Министерският съвет
Автор:   ПИК

Последвайте ни в Google News Showcase

Решенията на правителството от днешното заседание бяха разпространени от пресслужбата на МС: 

препоръчано

Правителството прие План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 през следващата година

Правителството прие План за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 през следващата година. Основната цел на документа, подготвен от Съвета за развитие при Министерския съвет, е да допринесе за постигането на трите стратегически цели на Програмата - повишаване на жизнения стандарт чрез конкурентоспособно образование и обучение, създаване на условия за качествена заетост и социално включване и гарантиране на достъпно и качествено здравеопазване; изграждане на инфраструктурни мрежи, осигуряващи оптимални условия за развитие на икономиката и качествена и здравословна околна среда за населението; повишаване на конкурентоспособността на икономиката чрез осигуряване на благоприятна бизнес среда, насърчаване на инвестициите, прилагане на иновативни решения и повишаване на ресурсната ефективност.
За постигането на тези цели през 2020 г. се предвижда да бъдат изпълнявани мерки, разпределени в осем приоритетни области. За всяка стратегическа цел и приоритет е дефиниран набор от показатели, стойностите на които се актуализират годишно и показват постигнатия напредък. Предварителната оценка на въздействие от изпълнението на планираните мерки показва, че ще бъдат реализирани значителни дългосрочни ефекти. Към 2020 г. брутният вътрешен продукт ще нарасне с 3,5%, ако Планът за действие бъде реализиран с посочените като вече осигурени средства, и с 4,8%, ако мерките бъдат напълно реализирани с посочените като необходими за тяхното изпълнение средства. Положителни ефекти ще се наблюдават по отношение на състоянието на пътната и железопътната мрежа на страната, енергийната сигурност и подобряването на инфраструктурата на българските градове. Симулациите показват и съществен дългосрочен ефект по отношение на конкурентоспособността на икономиката. През 2020 г. износът на страната би нараснал съответно с 0,6 и 0,8%.
За оценката на макроикономическото въздействие на предвидените мерки е използван моделът СИБИЛА (Simulation model of Bulgaria's Investment in Long-term Advance). Оценявани са дългосрочни ефекти, дефинирани като промени в нивата на основни макроикономически показатели, генерирани в резултат на направените през 2020 г. интервенции и наблюдавани трайно след преустановяване на импулса (края на изпълнението на мерките).

България ще се присъедини към Глобалната статистическа база данни за приходите на ОИСР

Правителството одобри присъединяването на страната ни към Глобалната статистическа база данни за приходите (Global Revenue Statistics Database) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Организацията и координацията на процеса по присъединяването и изпращането на годишна статистическа информация за данъчните приходи за публикуване в базата данни ще се осъществява от Министерството на финансите, а Националният статистически институт ще осигурява съответствие на методологията, съдържанието и обхвата на информацията с изискванията на ОИСР.
Мярката е в съответствие с целите на приетата с РМС № 789 от 20.12.2017 г. Пътна карта за действията на Република България по присъединяването към ОИСР и с изготвения в близка координация с ОИСР План за действие през 2019-2020 г. в областта на фискалните въпроси.
Статистиката на данъчните приходи, която се използва в публикацията за страните членки на ОИСР, се събира и обработва от 1972 година. Глобалната статистическа база данни за приходите включва подробна, съпоставима и надеждна информация за данъчните приходи за повече от 90 икономики от целия свят, включително икономиките на членовете на ОИСР, страните от Африка, Азия, Европа, Латинска Америка, Карибите и страните от Тихоокеанския басейн. Базата данни е ценен инструмент за вземането на решения в областта на данъчната политика и подпомага данъчните администрации, като дава възможност за сравнения с останалите страни.
Присъединяването към инициативата не е свързано със заплащането на такси или вноски на ОИСР.

Приет е Отчет за 2018 г. за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на населението в България (2012 - 2030 г.)

Правителството прие отчет за 2018 г. за изпълнението на Националната стратегия за демографско развитие на населението в България (2012 - 2030 г.).
Отчетът за 2018 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 - 2030 г.) следва изчерпателната рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на демографските предизвикателства, заложена в стратегията.
Предприетите от правителството и отговорните институции комплексни мерки са разпределени в 12 стратегически направления. Поставя се акцент не само върху осигуряване на възможности за подобряване на раждаемостта, намаляване на смъртността и разумно управление на миграциите, но и върху развитието на качеството на човешките ресурси, подобряване на образователния и здравен статус, повишаване на квалификацията, уменията и мобилността на хората на пазара на труда. Отчетът подобрява ефективността и координацията на отговорните за провеждането на демографската политика в страната институции при условията на прозрачност.
По данни на НСИ към 31 декември 2018 г. населението на България е 7 000 039 души, което представлява 1.4% от населението на Европейския съюз. В сравнение с 2017 г. населението на страната намалява с 49 995 души, или с 0.7%.
Като най-положителна демографска тенденция може да се отбележи значителното намаляване на детската смъртност през последните години. През 2018 г. в страната са починали 358 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.8%о. Това е най-ниската регистрирана в страната стойност. През 2001 г. коефициентът на детска смъртност е бил 14.4%о, през 2005 г. - 10.4%о, а през 2017 г. - 6.4%о.
По отношение на стандарта и качеството на живот на населението се наблюдават позитивни промени. През 2018 г. годишният общ доход средно на лице от домакинство е 6 013 лв. и нараства с 7.6% спрямо 2017 година. За периода 2009 - 2018 г. общият доход средно на лице от домакинство се увеличава 1.6 пъти. Реалните доходи на домакинствата нарастват с 7.3% през 2018 г. в сравнение с 2017 г., като най-висок е индексът на реалните доходи спрямо 2011 г. - 13 8.1 %.
През 2018 г. в страната са регистрирани 62 576 родени деца, като от тях 62 197 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 1 758 деца, или с 2.7%. Средната възраст на жените при раждане на първо дете се увеличава от 27.1 години през 2017 г. на 27.2 години през 2018 г.
Тоталният коефициент на плодовитост за 2018 г. се задържа на нива около 1.5. През 2018 г. средният брой живородени деца от една жена е 1.56, какъвто е и за 2017 г.
Спрямо предходната година броят на умрелите лица намалява с 1 265, или с 1.2%. Общият брой на умрелите лица през 2018 г. е 108 526 души, а коефициентът на обща смъртност - 15.4%о.
Най-значимата демографска тенденция в развитието на населението е процесът на застаряване. В края на 2018 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 493 119, или 21.3% от населението на страната. В сравнение с 2017 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта, а спрямо 2001 г. с 4.4 процентни пункта. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 24.8%, а на мъжете - 17.7%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.
Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. и достига 43.8 години в края на 2018 година.

Одобрен е План за 2019 - 2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 - 2030 г.)

Правителството одобри План за 2019 - 2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 — 2030 г.). Приоритетите на документа са свързани с насърчаване на заетостта, активното участие в обществото, създаването на възможности за самостоятелен живот и на капацитет и благоприятна среда за активен живот на възрастните хора на национално и регионално ниво.
Настоящият План за изпълнение на Стратегията представя оперативна рамка за предприемане на комплексни действия и мерки в отговор на предизвикателствата, породени от застаряването на населението. В Плана са систематизирани задачи от различни отговорни институции в изпълнение на четирите приоритета, заложени в Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 -2030 г.).
Планът за 2019 - 2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019 - 2030 г.) използва интегриран подход, включващ финансиране на набелязаните мерки чрез бюджетите на компетентните ведомства според Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г. и 2020 г., Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси”, други оперативни програми, финансиране по европейски и други международни проекти.

Правителството утвърди датите на религиозните празници през 2020 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното

По предложение на ръководствата на религиозните общности в България правителството определи дните на религиозните празници през 2020 г. на вероизповеданията, различни от източноправославното. Съгласно Кодекса на труда и Закона за държавния служител, служителите и работниците, които изповядват тези вероизповедания, могат да ползват, по свой избор, част от платения си годишен или неплатен отпуск за религиозните празници.
Празниците на Католическата църква у нас са 13 април - вторият ден от Възкресение, 29 юни - „Св. Св. Апостоли Петър и Павел“, 1 ноември - „Вси Светии“ и 8 декември - Непорочното зачатие на Света Богородица.
Мюсюлманското вероизповедание ще празнува Рамазан байрам - на 23, 24 и 25 май, Курбан байрам на 30 и 31 юли и Рождението на Мохамед - 28 октомври.
За религиозната общност на евреите празниците са на 9 и 16 април - Песах, 19 и 20 септември - Рош Ашана, 27 септември - Иом Кипур и Сукот - на 3 и 11 октомври.
Арменската апостолическа православна света църква ще празнува Рождество Христово на 6 януари, 5 април - Цветница, 12 април - Възкресение Христово, 19 юли - Преображение Господне, 16 август - Успение Богородично, 13- септември - Кръстовден,
Празничните дни за обществото „Бяло братство” са 22 март - Ден на пролетното равноденствие, раждането на Учителя Петър Дънов - 12 юли, Съборните дни - 19, 20 и 21 август, и Денят на кончината на Учителя - 27 декември.
Църквите на адвентистите от Седмия ден ще празнуват шест съботни дни, ако според трудовия им или служебен договор са задължени да работят в тези дни.
Празници за Общество за Кришна съзнание са Гаура Пурнима на 9 март, Рама Навами - 2 април, Нарасимха Чатурдаши на 6 май, Кришна Джанмаштами на 12 август, РатхаЯтра - на 19 септември.
Последователите на Диамантен път на будизма - България, ще празнуват на 5 юни - Весак (ден на раждането, просветлението и паранирваната на Буда Шакямуни)
Свидетелите на Йехова в България отбелязват Възпоменанието на смъртта на Исус Христос на 7 април и конгресни дни на 26 и 27 юни, 10, 17 и 18 юли.
Евангелските църкви ще празнуват 31 октомври деня на Реформацията.
За празници на Будистката общност в България са определени: 24 януари
- Нова година, 7 май - Денят на Буда, 5 юли - Денят Дхарма и 8 декември - Денят Бодхи.
Бахайска общност в България - 20 март Ноу Руз, 20 април - Резван, 23 май - декларацията на Баб, 29 май - възнесението на Бахаулла, 10 юли - Мъченическата смърт на Баб, Рождението на Бахаулла - 19 ноември.

Приета е Стратегия за развитието на пенитенциарната система в България за периода до 2025

Министерският съвет прие днес Стратегия за развитието на пенитенциарната система в България за периода до 2025 г. Стратегията формулира основните стратегически цели, мерките и действията за постигането им, както и очакваните резултати от тяхното изпълнение, като се основава на изискванията на международните правни документи по правата на човека, проучването на добрите чуждестранни практики в тази област, европейските стандарти за демократизиране на институциите и за хуманно третиране на закононарушителите.
При изготвяне на Стратегията са взети предвид вътрешните и международните актове и възприети стандарти в областта на налагането и изпълнението на наказанията като Европейската конвенция за защита правата на човека, Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне или наказание, Препоръка № Rec (2006) 2 на Комитета на министрите на държавите-членки относно Европейските правила на затворите, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и правилника за неговото прилагане и Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система и Пътната карта за изпълнение на мерките приета с Решение № 299 на Министерския съвет от 22 април 2016 г.
Проектът на стратегия е изготвен в Министерството на правосъдието в рамките на реализирането на проект: „Модернизиране на пенитенциарната система в България“, финансиран от Оперативна програма „Добро управление“, чрез ЕСФ по договор № BG05SFOP001 -3.001-0005-С01 /14.12.2016 г.
Основните цели, които са залегнали в Стратегията, са свързани с продължаването на действията по модернизиране и реформиране на пенитенциарната система в съответствие с европейските стандарти, хуманизиране изпълнението на различните видове наказания с оглед постигане целите на налагането им, подобряване на управлението и рехабилитацията на правонарушителите, компетенциите и мотивацията на персонала, сътрудничеството, и възможностите за въвеждане на иновации във функционирането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и териториалните й служби. За осигуряване на практическото изпълнение на Стратегията са изготвени План и финансов план за дейностите включени в нея.


Актуализиран е списъкът със защитените специалности от професии и с очакван недостиг на пазара на труда

Министерски съвет прие за учебната 2020/2021 година актуализиран Списък със защитените от държавата специалности от професии и със специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда. Списъците се актуализират всяка година.
Те са анализирани от Междуведомствена комисия. Отчетени са предложенията за обновяване, постъпили от министерства и ведомства, с участието на организации на работодателите. В актуализирания Списък на защитените от държавата специалности отпадат пет специалности и се допълва една нова. Във втория Списък отпадат три специалности и се добавят 17 нови специалности с очакван недостиг на специалисти на пазара на труда.
С приемането на Постановлението се създава възможност за осигуряване на условия за организиране и провеждане на качествено професионално образование и обучение, за преодоляване на дефицита от подготвени кадри по специалности от професии със значение за пазара на труда и за икономическото развитие на национално ниво.
Необходимите средства за изпълнение на проекта на Постановление за учебната 2020/2021 година са в размер на близо 3 млн. лв. и са в рамките на разчетените средства с проекта на бюджет за 2020 г. и актуализираната бюджетна прогноза за 2021 г. С тях ще бъдат осигурени необходимите условия за обучение на 743 ученици в 59 паралелки в защитени от държавата специалности от професии и на 3 979 ученици в 239 паралелки в специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.

България ще предостави финансова подкрепа в размер на 139 534 лева за УНИЦЕФ, ООН и ОССЕ

Министерският съвет реши България да предостави доброволни годишни вноски в основния бюджет на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ), Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН), ООН-Жени и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) в общ размер на 139 534 лева.
Средствата се осигуряват в рамките на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на външните работи за всяка година, като за 2019 г. са съответно: за УНИЦЕФ - 37 320 лв.; за ВКБООН - 26 659 лв.; за ООН-Жени - 26 659 лв.; за Бюрото по демократичните институции и правата на човека към ОССЕ - 39 117 лв.; за Представителя на ОССЕ за свободата на медиите - 9779 лв.
Предоставянето на доброволен финансов принос от страна на България е израз на съпричастност и подкрепа за дейността на организациите и демонстрира ангажираност на страната ни в области като правата на човека, демокрацията и върховенството на правото.

Минимална работна заплата става 610 лева

Минималната работна заплата ще нарасне до 610 лв. от 1 януари 2020 г. Размерът й ще се повиши е 50 лева или с 8,9% в сравнение с настоящата година, реши правителството.
За повишаването на минималната работна заплата на 610 лв. способстват икономическото развитие, устойчивите темпове на ръст на БВП, увеличаване броя на заетите и отчетеното повишаване на средната работна заплата за страната.
Предлаганият нов размер на минималната работна заплата от 610 лв. ще има благоприятно въздействие върху вътрешното търсене, заетостта и жизненото равнище на най-нискодоходната част от работната сила.
От 1 януари минималната работна часова заплата ще бъде 3,66 лв.

Отпускат се 827 лева за рехабилитация на военноинвалиди

Правителството одобри допълнителен трансфер в размер на 827 лв. по бюджета на държавното обществено осигуряване за 2019 година. Със средствата ще се разплатят извършени разходи за престой и ползване на дейности и услуги в базите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД от правоимащи лица по Закона за военноинвалидите и военнопострадалите.

Правителството изплати 129 000 лв. на пострадали от забавено правосъдие

Допълнителни разходи в размер на 129 000 лв. по бюджета на Министерството на правосъдието, бяха одобрени днес от Министерски съвет. Сумата е предназначена за възстановяване на направените от министерството разходи по изплащане на обезщетения на граждани и юридически лица, пострадали от бавно правосъдие.
Това е общият размер на сумата, изплатена за периода от 01.10.2019 г. до 03.12. 2019 г. от бюджета на Министерството на правосъдието по сключени споразумения за нарушени права за разглеждане и решаване на делата им в разумен срок.
Изплащането на обезщетения за вреди от бавно правосъдие се извършва по реда на Глава трета „а“ от Закона за съдебната власт. Заявления срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, могат да подават страни по приключени граждански, административни и наказателни производства, както и обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства. Заявленията се разглеждат от специализирано звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, където се извършва проверка на обстоятелствата, а произнасянето по преписката се дължи в 6-месечен срок от постъпването на заявленията. Ако бъде преценено, че правото на заявителя на правосъдие в разумен срок е било нарушено, министърът на правосъдието или посочено от него лице определя размера на обезщетението, съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека и предлага сключване на споразумение със заявителя.
Средствата, необходими за изплащане на сумите по сключените споразумения, са планирани в централния бюджет.

Одобрени са допълнителни разходи по бюджетите на МВР, МТИТС, МВнР, МК и МЗ

Министерският съвет одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2019 г. Средствата в размер на 1 462 500 лв. са за създаване на условия за ефективно и ефикасно функциониране на експертно-криминалистичната дейност, подобряване на качественото събиране на доказателства в рамките на досъдебното производство, както и за доставка на консумативи за нормалното функциониране на лабораториите за ДНК - анализи и непрекъсваемост на процеса по извършване на експертизите.
Допълнителни разходи са одобрени и по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за 2019 г. Средствата в размер на 208 млн. лева се предоставят целево като капиталов трансфер за инвестиционни проекти на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). По този начин НКЖИ ще погаси задълженията си по възмездната финансова помощ, предоставена за приключване на железопътните инфраструктурни обекти по Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г.
Други 24 483 934 лева са одобрени по бюджета на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията като допълнителни разходи за 2019 г. Средствата са за извършване на плащане по решение на Международния арбитражен съд (ICC) в Париж при Международната търговска камара (МТК) по дело № 22594/МНМ по проект „Изграждане на нов граничен комбиниран (пътен и железопътен) мост на река Дунав при Видин-Калафат (България-Румъния)”. След изплащане на дължимата сума на ищеца, FCC Construction, тя ще бъде приета като разход за българската страна, което ще увеличи стойността на активите ни за изграждането на обекта и ще се отрази при разпределението на дивидентите между България и Румъния.
Съгласно друго правителствено постановление се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г. в размер до 407 870 лв., за нормалното функциониране на генералното ни консулство във Франкфурт на Майн и за обезпечаване наема на сградата на посолството ни в Тирана. Възникналата необходимост от разход за наем на сградата на посолството ни в Тирана е в резултат на прекратяване на споразумението между външните ведомства на България и Албания за безвъзмездно предоставяне на имоти за ползване на дипломатическите представителства в двете страни.
Допълнителни разходи са одобрени и по бюджета на Министерството на културата за 2019 г. Средствата са за отпускане на държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията на изявените български творци: Анатоли Кръстев, Анжел Вагенщайн, Георги Дюлгеров, Иван Стайков, Иван Иванов, Лили Иванова и Христо Ганев и Андрей Дреников за изключителните им постижения и за цялостния им принос в областта на културата.
По бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019г. се одобряват допълнителни разходи в размер на 1 200 000 лева. Със средствата се предвижда създаването на „Център за комплексна терапия на тумори на простатната жлеза“ и за закупуването на специализирана медицинска апаратура и оборудване за същия в Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Царица Йрана-Исул“ ЕАД.
Други 2 500 000 лева са одобрени по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. като допълнителни разходи за държавни лечебни заведения за болнична помощ - търговски дружества, за капиталови разходи за закупуване на дълготрайни материални активи.

Правителството одобри 393 628 лева за допълнително финансиране на училища и детски градини

Министерският съвет одобри трансфери в размер на 393 628 лв. по бюджетите на общините за 2019 г. за допълнително финансиране на училища и детски градини. 380 100 лв. са за издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и такива, за които е налице очакван недостиг от кадри на пазара на труда за новоприетите ученици в VIII клас за учебната 2019/2020 година. Останалите 13 528 лв. са за допълнително финансиране за новите защитени детски градини и защитени училища, одобрени от МС през ноември т.г.
С предоставянето на допълнителните средства на първостепенните разпоредители с бюджет ще се осигури необходимият финансов ресурс за подготовката на кадри за специалности от професии и отрасли, необходими за местната, регионалната и националната икономика в дългосрочен план. Предоставянето на тези средства няма да доведе до въздействие върху държавния бюджет, тъй като те са предвидени по бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 г.

Общините ще получат допълнително 1 555 971 лева за безплатен транспорт на децата и учениците

Правителството отпусна допълнително по бюджетите на общините 1 555 971 лева за 2019 г. за компенсиране на безплатния транспорт на деца и ученици.
Средствата за превоз на децата и учениците са неотложен разход за образователната системата, за да се изпълни една от основните мерки за осигуряване на равен достъп до качествено образование на всички деца и ученици.
Необходимите средства в размер на 1 555 971 лв. ще бъдат осигурени от бюджета на Министерството на образованието и науката за 2019 година.

Вътрешнокомпенсирани промени се правят по бюджетите на МИ, МВнР, МЕ, МЗХГ и МЗ

Правителството одобри вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на икономиката за 2019 г. Допълнителни средства в размер на 854 000 лв. се насочват за финансиране на основната дейност на Изпълнителна агенция за насърчаване на малките и средните предприятия и на Центъра на промишлеността на Република България в Москва. Средствата се осигуряват за сметка на реализирани икономии по бюджетна програма „Преструктуриране и ефективно управление на държавната собственост“ от „Политика в областта на устойчивото икономическо развитие и конкурентоспособност".
Министерският съвет одобри вътрешнокомпенсирани промени и на утвърдените разходи по бюджета на Министерството на външните работи за 2019 г. С промените се осигуряват допълнителни средства в размер на 140 400 лв. за реализиране на проекти в областта на публичната дипломация. Сред проектите са семинар на тема „Енергийна дипломация“, с участие на представители от страните от Западните Балкани и Източното партньорство, изграждане на институционален капацитет на Република Молдова, провеждане на събития по повод 15-годишнината от членството на България в НАТО и 70- годишнината на Алианса.
С друго постановление правителството разреши 1 667 535 лева от бюджета на Министерството на външните работи да бъдат използвани за изплащане на командировъчни средства за дипломати в чужбина. Парите са от реализирани икономии по други пера от бюджета на дипломатическото ведомство. Предлаганото изменение не променя общия размер на утвърдените разходи по бюджета на МВнР за 2019 г., а допринася за доближаване на бюджета по отделните политики и програми до размери, максимално близки до необходимите за тяхното изпълнение.
Вътрешнокомпенсирани промени се правят и по бюджета на Министерството на енергетиката. Измененията се налагат, за да бъдат осигурени финансово разходите за персонал по програма „Администрация“, във връзка с изплатени обезщетения по реда на чл. 106, ал. 3 от Закона за държавния служител за придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По бюджета на Министерството на културата за 2019 чрез вътрешнокомпенсирани промени се увеличават разходите по бюджетните програми „Обучение на кадри в областта на изкуството и културата“, „Опазване на недвижимото културно наследство”, „Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства” и „Администрация“.
Правителството прие също така пренасочване на средства от определени бюджетни програми, по които са реализирани икономии, от бюджета на Министерството на земеделието, храните и горите за 2019 г. към други бюджетни програми. Средствата ще бъдат насочени за реализиране на реформата в Изпълнителна агенция „Борба с градушките“.
Съгласно друго правителствено постановление са одобрени промени по плановите показатели „Максимален размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2019 г.“ и „Максимален размер на новите задължения за разходи, които могат да бъдат натрупани през 2019 г.“ по бюджета на МЗХГ. Те са във връзка с начисления по сключените многогодишни договори и корективите към тях.
Вътрешнокомпенсирани промени се правят също по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2019 г. Вътрешното преразпределение ще доведе до преструктуриране на предварително разчетения финансов ресурс с цел обезпечаване на нормалното функциониране на структурите към министъра на здравеопазването през 2019 г. и постигане на заложените основни стратегически и оперативни цели на ведомството.

Изменя се Устройственият правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”

Министерският съвет прие промени в Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”.
Целта е хармонизиране на нормите на УП с Наредба № РД- 04-2/16.07.2019 г. за реда и условията за водене на регистър на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.
Въвеждат се задължения за Агенцията да внедрява съвременни информационни технологии и потребителско администриране на Автоматизирана информационна система и за разработване на процедури и предприемане на мерки за отстраняване на уязвимости и повишаване на нивото на мрежовата и информационната сигурност при инциденти, включително и кибератака.
Урежда се работното време на „фронт офисите“ на Агенцията с граждани, с което ще се постигне максимална ефективност в работата с граждани и организации и пълноценно използване на кадровия потенциал на агенцията.
Предвижда се актуализиране на щата на администрацията на Агенцията.
Съгласно друго правителствено постановление се извършват промени на утвърдените със Закона за държавния бюджет на Република България за 2019г. максимални размери на ангажиментите за разходи и нови задължения за разходи, които могат да бъдат поети през 2019г. по бюджета на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. С приетото постановление ще се осигури възможност за поемането на ангажименти и нови задължения за разходи, които могат да бъдат поети през 2019г. по борсови договори за покупка на държавни резерви, свързани с поддържане и обновяване на държавния резерв.

Одобрено е финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите

Правителството одобри финансирането на публична общинска инфраструктура по реда на Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ). От бюджета на Министерството на икономиката на Община Марица, обл. Пловдив, ще се предоставят средства за изграждане на елементи на общинска инфраструктура. Тя се изгражда във връзка с изпълнението на сертифицирания по ЗНИ инвестиционен проект „Сглобяване на метални компоненти за носова част на самолет AIRBUS А350 в производствено предприятие на „Латекоер България: ЕООД в Индустриална зона на с. Радиново“.
Чрез новоизградената инфраструктура ще се улесни пътното движение в Индустриална зона Марица. Новите обекти ще обслужват работещите предприятия в зоната, както и новите инвестиционни проекти на нейната територия. Новоизградената улица ще предостави по-лесен и удобен транспортен достъп на служителите, доставчиците и клиентите на компаниите.

Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър

Сподели:
Бомба x
САМО В ПИК: Топ хороскопът на Алена за първия ден на май - възможни непредвидени разходи за Скорпионите, новина ще изнерви Стрелците САМО В ПИК: Топ хороскопът на Алена за първия ден на май - възможни непредвидени разходи за Скорпионите, новина ще изнерви Стрелците
ПИК TV x
САМО В ПИК TV! Нинова разкри целите на БСП - защо Григорова и Йончева предадоха партията (ВИДЕО) САМО В ПИК TV! Нинова разкри целите на БСП - защо Григорова и Йончева предадоха партията (ВИДЕО)
ново
Днес: 58
hot
най-четени новини в момента
Сега
-
четат ПИК