Предизборните маневри на генерала ще претърпят провал
Последвайте ни в Google News Showcase
От протестна ситуацията в страната вече е предизборна, констатират политолозите. Само че вместо борба между идеи за бъдещето на Европа и мястото на България в него, у нас се започва война, в която всичко е позволено.
Сега или никога, провикна се като Винету стратегът от Банкя и мобилизира всички сили и резерви.Почти като опълченците на Шипка, само че вместо“ камъне и дърве“, тук в битката са хвърлени и вот на недоверие, и национален митинг и обсада на парламента, докато вътре ГЕРБ поставя ултиматума си на управляващите, и шепата окупатори на Университета, обявени от телевизионните манипулатори за нова протестна вълна, и социолози, заплюли градения си с десетилетие авторитет и изложили гърди, за едни последни пари, които да получат, пък после да става каквото ще, и петата колона в самата БСП, вдигнала се в атака в гърба на своите, и реформаторите от десницата, готови да се самоубият политически,като се прегърнат с авторитарния узурпатор на демокрацията. И какво ли още не.
Какво му стана на генерала, от къде му дойде това вдъхновение?Като всеки човек с примитивни реакции, той се осланя на прочутата си интуиция и съчетава в един общ стратегически план хора, идеи, движения, които въобще не могат да се съчетаят и се провалят поотделно?
Струва ми се,че Борисов е повлиян от няколко събития - настъплението на опозицията в Украйна, годишнината на паметния 4 февруари 1997 г. и предателството на Георги Първанов, който се хвана на увещанията на Борисов, че двамата ще си поделят властта, след като се разправят със Станишев и с БСП.
Но големият замисъл започна да търпи провали. Милиционерските генералски пагони не можеха да скрият колко непохватен е Борисов в политиката. А типичната му спонтанност и първичност позволяваха на наблюдателите да се забавляват с вълненията на неговата жадуваща за реванш душа.
Ректорът на Софийски университет проф. Иван Илчев угоди на първите окупатори, като след техния видеодонос наказа уважавания професор Драго Драганов. Вторите окупатори му се „отблагодариха“, като поискаха оставката му. Бойко Борисов реши, че в лицето на шепата самозванци е намерил мощна подкрепа за планираната атака и им протегна ръка. Да им е честито! Както обикновено става с всичко, до което се докосне, то се разпада. Докато Бойко ги ухажваше, те се отказаха и Илчев му се присмя, а Бойко се разсърди, че Илчев крепи кабинета.
Главният прокурор Цацаров се разсея на сигналите на ректора и показа, че действа експресно само, когато му изнася. Някой се изхвърли, че измъкващите се гузно окупатори били показали голяма смелост. Голяма смелост, да се криеш зад дебелите стени на Алма Матер и да се оплакваш, че ти било студено и сте били гладни. Големият фарс с втората окупация бе наречен с приготвеното предварително клише “Малкият Киев“.Само първата дума доби известен смисъл.
А големият удар на бившия президент Георги Първанов е на път да се превърне в грандиозен провал, който не само ще сложи край на опитите на бившия президент да се върне в политиката като поднесе БСП на тепсия на Борисов, но и ще укрепи позициите на Сергей Станишев на лидерския пост, ще изчисти партията от обидени кариеристи и ще позволи реформирането и обновлението да бъдат доведени до край. И най-важното, ще докаже на Борисов и неговите съветници с професорски титли,че няма друг да им свърши работата.
Историята ще бъде запомнена с най-забавната си част - изведнъж Георги Първанов стана любимец на проевропейската десница, олицетворение на новия морал в политиката, осъществения блян на многомесечните протести. Като че ли забравиха,че Първанов е бащата на „тройната коалиция“ авторът на „Големия шлем“ с Русия, душеприказчика на Милошевич, националиста и враг на НАТО,обикалящ уж по държавни дела екзотични дестинации, убиецът на архара, създателят на клиентелистки кръгове от интелектуалци и съмнителни бизнесмени…
Борисов явно разчиташе на тази инфантилна защита, както и на широката манипулация в полза на АБВ от любимите му телевизии.Разчиташе и на колебливото поведение на Станишев, който ще се пази да не наказва Първанов. Но когато ставаше дума за съдбата на цялата партия, а не за лидерски амбиции, ръководството на БСП показа твърдост, която със сигурност ще мобилизира техните привърженици.
Ако трябва да се продължи изброяването на провалите на Борисов за голямата атака, не може още сега да не се посочи крайно неудачният избор на тема за вота на недоверие.Да противопоставиш Йовчев на провалилия се клиент на прокуратурата Цветанов е направо нелепо. Да експлоатираш чувствителната тема за бежанците е злоупотреба с националните интереси,а да повдигаш въпроса за подслушването е направо нахалство.Има време до гласуването, но големият губещ ще бъдат авторите на вота.
Не ми се пише сега за абсурдния годеж на Реформаторския блок с ГЕРБ. Там вече наричат враг всеки, който заговори по тази тема. Затова нека да им е честито. Но аз имам приятели, които са фактори в РБ, умни и честни хора, и знам какво мислят те за прегръдката с Борисов. Съчувствам им. Проиграват големия шанс за възраждане на автентичната десница. Отново.
