Вицепремиерът Ивайло Калфин разкри пред ПИК истината за отношенията си със Станишев и Борисов! Вижте с кого от двамата работи по-добре!
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Ивайло Калфин (50 г.) е вицепремиер във второ българско правителство. В периода 2005 – 2009 г. той бе външен министър при Сергей Станишев. Сега е министър на труда и социалната политика във втория кабинет на Бойко Борисов. Калфин е и зам.-председател на партия АБВ. Разговаряме в парламента за политическите проблеми в партията и правителството.
- Г-н Калфин, Йордан Христосков Ви упрекна, че на практика нищо не е направено до момента по отношение на пенсионната реформа. Кога идеите Ви ще придобият законова регламентация и реален вид?
- Г-н Христосков реагира доста емоционално основно по отношение на пенсионните фондове. Това е темата, по която той очевидно не е съгласен заради това право на избор, което се дава. Иначе по другите линии на пенсионната реформа - това, което предлагаме, се опира на една разработка, която той ми даде. Тя е разработка на един консултативен съвет, който е от няколко министъра преди това. При него е финализирана работата. И там всъщност са включени тези елементи, които аз предлагам, така че извън фондовете мисля, че той не би имал основание против това, което предлагам.
- Кога промените ще влязат реално в сила?
Най-късно в началото на следващата седмица ще бъдат представени за публично обсъждане на сайта на Министерския съвет и на Министерството на труда и социалната политика.
- Нали промените изискват и законови промени?
- Да, но редът е такъв – първо предлагаме на публично обсъждане в сайта, трябва да минат през Надзорен съвет на Националния осигурителен институт, трябва да минат и през Национален съвет за тристранно сътрудничество. Всички тези публични дискусии ще се състоят в рамките на месец април. Надявам се в началото на май да приключи периодът за публичните дискусии и правителството да внесе в парламента окончателните предложения.
- Христосков прогнозира, че промените ще бъдат отложени пак след лятото, какъвто срок даде премиерът Бойко Борисов. Дали няма да стане така с оглед предстоящите избори?
- Идеята до лятото да се приемат е съвсем реална. Ако в началото на май Министерският съвет ги внесе в парламента, той може да ги гласува съвсем спокойно до края на лятната сесия и аз ще настоявам това да се случи. Колкото по-бързо се направят промените, толкова по-добре.
- В кое правителство се чувствате по-комфортно – това на Станишев или на Борисов?
- В правителството на Станишев работех с много голям политически комфорт и много по-дълга перспектива. Там се работеше за пълен мандат, дългосрочно се планираше. А тук работя със съзнанието, че няма време и че резултатите трябва да се видят много бързо.
- Т.е. сега Ви е по-некомфортно?
- Сега имам политическия комфорт да работя, но той е коалиционен. Има разлика от това да си в правителство от съмишленици и да си в коалиционно правителство, което има принципно идеологически различия. Но пак искам да подчертая, че министър-председателят ми е дал пълна свобода в сектора, в който работя, а с колегите работя също много добре на експертно равнище.
- Къде е по-сложно – казусите, които имахте като външен министър, или тези, които имате сега – като социален министър?
- И на двете места има нещо, което е много общо и което ми помага – някой път абсурдни теми, които никой не вярва, че могат да се решат, да им намерим решението. Това става с непрекъснати преговори с всички страни, които са заинтересовани и с търсене на този баланс, който с малки компромиси устройва всички.
- Какви са разликите в стиловете на Станишев и на Бойко Борисов като премиери?
- Има разлика в стиловете. Ако погледнете как протичат заседанията на Министерския съвет, при Станишев имаше много по-дълги и пространни дискусии, а при Борисов е доста по-стегнато, като се предполага, че това, което се внася в Министерския съвет, е негово изискване да е максимално координирано преди това.
- Първичният стил на Борисов като политик улеснява ли или затруднява работата Ви?
- Аз не работя с премиера или с който да било на основата на лична симпатия. Аз съм поканен от него в правителството и съм излъчен от АБВ с цел да свърша определена работа. Така че с характерологични особености не мисля, че трябва да се занимавам. Но аз работя добре с Борисов.
- Да разбирам, че все пак нямате лични симпатии към Борисов?
- Не, не, тук не става въпрос, че нямам симпатии, но изключвам личното отношение не само към премиера, но и към колегите.
- Не говоря за лично отношение, а за стила на работа.
- Стилът на Борисов в някои отношения е доста оперативен. Когато има проблем, е добре, че той веднага търси решението му, а не го подлага на безкрайни дискусии, което аз оценявам.
- Не е ли проблем обаче, че често се отмята от бързо взетото решение?
- Това се е случвало в миналото, но по отношение на работата, която върша аз, до момента съм имал максимална подкрепа, така че нямам повод за оплаквания.
- Лидерът на партията Ви каза, че няма доверие на министър Горанов по повод обещанието да се намали дълга от 16 милиарда. Вие имате ли доверие на г-н Горанов?
- Тук не става въпрос за доверие. Има достатъчно парламентарни механизми, за да се постигне това – няма да се изтегли дълг, без да разберат народните представители. Механизмите за контролиране са тук – в парламента, и аз съм сигурен, че министър Горанов ще изпълни ангажимента, който е поел.
- Предстои Национална конференция на АБВ – какво очаквате да се случи там? Вие ще лобирате ли за оставане във властта?
- Това е най-високият орган на АБВ. Мисля, че това е време - в края на април, в което ще можем да погледнем след шест месеца как работи правителството. АБВ влезе във властта на основата на политическата декларация, в която голяма част от предизборните ни ангажименти бяха включени. Така че конференцията е мястото, на което трябва да се прецени до каква степен тези ангажименти се изпълняват. Дотогава ще има време и за още разговори с партньорите, за да си направим по-добра равносметка и да прецеценим дали участието във властта подлежи на преразглеждане.
- Парламентарната група на АБВ подкрепи Вас, а бламира лидера на партията при гласуването на дълга. Имате ли добър диалог с Георги Първанов оттогава насам?
- Няма такова разделение. Групата взе своето решение не заради мен. Аз даже в изказването си заявих, че очаквам групата да гласува по друг начин, защото това беше политическо решение. Преценката е на парламентарната група и тя се основава на ангажимента, поет от министър Горанов, който изпълнява основното условие на АБВ, а то е да се намали дългът с 2 милиарда, което не е малко. А с Георги Първанов имаме редовен контакт и няма никакъв проблем в комуникацията. Много често се чуваме и се виждаме минимум веднъж седмично.
- Част от протестиращите от лятото на 2013 г. ви упрекват, че днес властта отново е зависима от задкулисието, както при Орешарски. Имат ли основание тези критики?
- Аз поне не го виждам. Ако имат нещо конкретно, нека да го кажат. Особено пък свързано с работата, която ръководя, но и в другите сфери...
- По-скоро упрекът е към премиера.
- Нека конкретизират на какво се дължи. Аз не съм забелязал някакви задкулисни сили, които нещо да правят. В смисъл – всичко, което се прави, се обсъжда в правителството. Е, някой път партньорите са поставяни пред свършен факт, както беше със закона за дълга, както и за пенсионните фондове, но тук надали може да се говори за някакво задкулисие.
- Имате излъчване и реноме на модерен европейски политик, бяхте и евродепутат. Кое най-много Ви дразни в българската политическа обстановка и изобщо при работата Ви с администрацията? Кои са най-големите разлики?
- Дразни ме усиленото желание на българите непрекъснато да намираме конфликти между себе си и да не успяваме да откроим това, което би трябвало да ни обединява. В Европейския съюз аз в продължение на три години водих преговори за един бюджет от един трилион евро, което е за следващите седем години, с 28 страни, със 756 депутати и осем политически групи и постигнахме съгласие. Това е така, защото всеки един участник знае, че в крайна сметка трябва да се постигне общо съгласие и да се намери този вариант, който е най-приемлив за всички. Ние в България търсим обратното – различието, а не това, което ни обединява и това си дава и резултатите. Затова българското общество е страшно разделено и думичката „солидарност“ като че ли няма реално покритие в много отношения. Правя всичко възможно и ми се ще това да се промени.
- Докога трябва да действат икономическите санкции на Европейския съюз спрямо Русия?
- Моето мнение е, че икономическите санкции нямат ефект.
- Никакъв?
- Може би имат, но той е малък. Имат силен ефект върху контрабандата, говоря и по принцип за икономическите санкции. Аз не познавам случай в историята, включително и в Куба имаше едни много продължителни икономически санкции, не знам да са довели до някакъв значим политически ефект. По принцип санкциите са, ще цитирам един български дипломат – патология в международните отношения.
- Не те ли спряха агресията на Путин в Украйна?
- Русия има огромни проблеми, свързани с курса на рублата и с цената, на която може да привлича средства от международните пазари, но надали те се дължат на санкциите, свързани с някои специфични технологии, които бяха въведени, или нещо подобно. По-скоро тук цялото състояние на руската икономика даде такива сигнали, включително и големите ангажименти с военни операции. Така че ефектите върху руската икономика, които са очевидно негативни и много тежки за Русия, не бих казал, че идват от санкциите, които наложиха ЕС и САЩ.
- Крим руски ли е или украински?
- Крим по международното право е украински. Но по същия начин тази тема ще продължи да се развива в бъдеще. Фактически не си представям форма, под която би могъл да се върне в Украйна.
