Владислав Горанов: Бюджетната сметка за 2023 г. започва от 11 млрд. лв. дефицит и 15 млрд. лв. дълг
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Служебното правителство калкулира рисковете обсъждането на бюджета за 2023г. да се превърне в популистко наддаване и се опита да съхрани фискалния разум, отнемайки, макар и само частично, възможността за подобни действия. Имам усещането, че част от партиите – визирам БСП и ПП не осъзнават действителното състояние на държавните финанси. Данните, които представи служебния министър на финансите са доста обезпокоителни. Това казва пред Труд бившият финансов министър Владислав Горанов.
Предложението на Министерски съвет за удължаване на бюджета за 2022 г. до избиране на редовно правителство е технологична иновация от страна на служебното правителство, която не е безспорна от гледна точка на Закона за публичните финанси и утвърдените традиции, но в конкретния случай е по-скоро разумна, казва Горанов.
Служебното правителство калкулира рисковете обсъждането на бюджета за 2023г. да се превърне в популистко наддаване и се опита да съхрани фискалния разум, отнемайки, макар и само частично, възможността за подобни действия. Имам усещането, че част от партиите – визирам БСП и ПП не осъзнават действителното състояние на държавните финанси. Данните, които представи служебния министър на финансите са доста обезпокоителни. Експертните оценки на Министерството на финансите на база на вече взетите през 2021 и 2022 г. е за огромен дефицит през следващите 3 години. Дефицит, при равни други условия, от порядъка на 30-35 млрд. лв. и необходимостта от взимане на нови заеми от близо 50 млрд. лв. за същия период. Дебатите, които слушаме между отделните партии в парламента за допълнителни фискални мерки са основно в посока намаление на приходи и увеличение на разходи и то в порядъка на около 5 млрд. лв. за предложенията на БСП и около между 5 до 7 млрд. лв. за предложенията на ПП и всичко това далеч над споменатите по-горе базови сценарии от 11 млрд. лв. дефицит и нов дълг от 15 млрд. лв. за 2023г. Сами разбирате колко е абсурдно да се предложи 16 или 20 млрд. лв. дефицит само за следващата година, изтъква Горанов.
Формално погледнато има нужда от приемането на така наречения удължителен закон, предложен от правителството, за да могат да се регламентират редица постановки, които обичайно намират място в закона за бюджета за съответната година. Необходимо е до като се приеме бюджет за 2023 година от едно редовно правителство и мнозинство да се уредят и лимитите за плащания, лимитите за дълга, а така също и някой размери за плащания (примерно семейните помощи за деца), за които законодателят е предвидил да се уреждат с годишния бюджет. На вашия въпрос – технически доста по-трудно ще е депутатите да променят съществено предложената рамка на служебното правителство, и слава Богу, защото тя и без това е доста нелицеприятна, смята бившият финансов министър.
Разгледах критично оценките на Министерството на финансите и на Българската народна банка. Въпреки, че понякога експертният екип на Министерството на финансите е по-консервативен, аз не можах да намеря съществени резерви в прогнозата за приходите и разходите, която беше представена и предложена на Народното събрание. Въпросът не е дали ще имаме 11 млрд. лв. дефицит догодина, а ще можем ли да удържим сметката в тези рамки и ще успеем ли да намерим нужното финансиране за 2023г. от около 15 млрд. лв. нови заеми. За мен не стои въпросът колко още можем да добавим в разходите 11 млрд. лв. дефицит вече е прекомерен, казва Горанов.
Оценките, с всички условности и липса на достатъчно конкретика, на предложенията на ПП и БСП се оценяват в милиарди нови разходи над тези на служебното правителство. Грубите оценки са, че предложението на БСП е около 5 млрд. лв. разходи над тези на служебното правителство, а тези на ПП при различните допускания, водят между 4 и 7 млрд. лв. допълнително. Искам отново да повторя, защото абсурдния размер на числата сякаш кара хората да отхвърлят реалността, наддаванията в парламента не почват от нула. Всичко което ще се реши в Народното събрание по повод на бюджетната сметка за 2023г. започва от 11 млрд. лв. дефицит и 15 млрд. лв. дълг, и който иска да наддава. Сметката се плаща после, изтъква експертът.
На въпрос за искането на синдикатите за увеличение на заплатите в бюджетната сфера поне с 13% през 2023 г., Горанов казва, че следва да се има предвид, че увеличенията на заплатите, приети през 2022г. за да се компенсира инфлацията, струват 1,9 близо 2 млрд. лв. нови разходи в 2023г. На практика служителите, на които заплатите се плащат от бюджета ще получат в следващата година с 2 млрд. лв. повече от тази година.
Минималната заплата е добре да бъде увеличена и през 2023г. Със сигурност размерът на предложеното от тях увеличение е твърде висок. През годините, последователно сме използвали минималната работна заплата като регулатор на заплащането на труда, но сме избягвали това да повлияе негативно на заетостта. Небалансирано бе и решението за обвързване на бюджетни ангажименти с минималната работна заплата през последните години. Нещо за което много дълго се работи да не е така. Сега минималната работна заплата влияе значително не само на трудовите отношения, а и на бюджетните разходи. Независимо от това, и върху това трябва да се работи, минималната работна заплата трябва да расте през 2023г., но не с темповете, които се предлагат от синдикатите. Без да включвам инструментариума на нумерологията, ако бях министър на финансите днес, щях да предложа 770 лв. минимална работна заплата от следващата година, заяви Горанов.
