ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Много пъти хващах химикала и белия лист, но ги оставях, защото ще ми се смеят хората на съдбата. За две години със съпруга ми загубихме и двамата си сина. Единият на 42 години, а другия – на 41 години. Оставиха ни в наследство 3 момчета, много ученолюбиви и един 18 годишен младеж с детска церебрална парализа, първа група инвалид. Тази година през септември и трите момчета излязоха от своя дом и започнаха училище по други градове. Много тежко е на майките им финансово да се справят. Единият ми внук е студент първа година в Техническия университет в Габрово и има нужда от средства за студентски нужди и за разнообразна храна. Той е с един бъбрек, другият е опериран преди 9 години. Няма ТЕЛК решение. Казва се Цветан Тодоров Тодоров, жител на гр. Искър, Плевенско. Приет е в университета с успех 5,87, но едва след първите изпити ще му се определи стипендия. Ние с дядо му сме с много ниски пенсии 187 – 197 лева и никаква помощ от държавата, макар че и двамата ни сина са работили честно и упорито докато починаха.
Знам, че в България не са само моите внуци сираци. Не може да се помогне на всички, но се надявам, че поне на студента Цветан Тодоров ще му се помогне отнякъде. Нуждаем се от средства за стола в университета, за да не се увреди и другия му бъбрек. Много ми е неудобно да прося, но нямаме от никъде помощ.
Една изстрадала баба - Стефка Тодорова, с. Девенци, община Червен бряг


