Водещи кардиолози предупреждават: Умираме два пъти по-често от другите европейци
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Българите живеем 7 години по-малко, отколкото “отличниците” в ЕС.
Продължителността на живота в държавите на ЕС се е увеличила. Въпреки това българите все още живеем 7 години по-малко, отколкото гражданите на 5-те най-големи страни в съюза. Сърдечно-съдовите заболявания (ССЗ), основно инфарктите и инсултите, продължават да бъдат водеща причина за смърт в Европа. Тези заболвания засягат живота на повече от 60 млн. европейци. Най-голямото здравно предизвикателство допълнително беше усложнено от COVID-19.
В България всяка година от болести на кръвообращението загиват между 70 и 75 хиляди души. Това е смъртност от 1100 на 100 хиляди души, или три пъти повече от средната стойност за Европа. Преждевременната смъртн у нас е два пъти по-голяма от средните нива в ЕС.
Данните бяха изнесени на конференция на тема “Обединениe за устойчив сърдечно-съдов план”, състояла се в началото на юни. Събитието е организирано от Дружеството на кардиолозите в България и Националния алианс за сърдечно-съдово здраве. Специален гост беше проф. д-р Стефан Ахенбах, председател на Европейското кардиологично дружество.
Експертите поискаха да се създаде Национална стратегия за справяне със сърдечно-съдовите заболявания, като част от Плана на Европейския алианс за сърдечно-съдово здраве. Целта на стратегията е да подобри превенцията, диагностиката и лечението в тази сфера.
“Би било добре да започнем да говорим за сърдечно-съдово здраве, а не само за сърдечно-съдови заболявания”, каза чл.-кор. проф. Асен Гудев, председател на Дружество на кардиолозите в България. Проф. д-р Стeфан Ахенбах подчерта, че пандемията от COVID-19 разкри необходимостта от по-устойчиви здравни системи, които да се грижат както за пациентите, живеещи със ССЗ.
Средно 350 000 пациенти всеки месец приемат някакво лечение за понижаване на холестерола, но същевременно продължават да се отчитат 160 000 хоспитализации и 10 000 случая на преждевременна смърт годишно, които генерират финансова тежест за обществото в размер от 2 млрд. лв. Същевременно фармацевтичната индустрия компенсира голяма част от плащанията на НЗОК за лекарства и се явява като кредитор на здравната система.
