ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не е важно само какво има в чинията, а и кога човек сяда да се храни. Ново изследване, публикувано в European Journal of Clinical Nutrition и цитирано от Prevention, установява връзка между часовете на първото и последното хранене и продължителността на живота. Анализът обхваща 31 000 души на възраст над 40 години, проследявани в продължение на девет години. Най-благоприятните резултати са отчетени при първо хранене между 7:00 и 8:00 сутринта и последно хранене между 19:00 и 20:00 часа.
Първото хранене между 7:00 и 8:00 се откроява
Участниците сами посочвали кога са приемали първото и последното си хранене за деня. След това учените сравнили часовете за хранене със смъртните случаи през деветгодишния период на наблюдение.
Хората, които се хранели за първи път преди 7:00 или след 8:00 сутринта, имали по-неблагоприятни резултати в сравнение с тези, които започвали деня с храна между 7:00 и 8:00. Всеки час забавяне на първото хранене след 8:00 бил свързан с 3% по-висок риск от смърт от всякаква причина и 5% по-висок риск от смърт от сърдечно-съдови заболявания през периода на наблюдението.
Най-силната връзка е отчетена при хранене след обяд
Особено отчетлива била зависимостта при хора над 50 години, които приемали първото си хранене след 12:00 часа. Ако същите хора приключвали с храненето преди 19:00 или след полунощ, средната им продължителност на живота била с около 2,5 години по-кратка спрямо тези, които се хранели за първи път между 7:00 и 8:00 и за последно между 19:00 и 20:00 часа.
Изследователите открили връзка и при вечерното хранене. По-висок риск по време на проследяването е отчетен както при хора, които приключвали с храненето преди 19:00 часа, така и при тези, които вечеряли след полунощ.
Биологичният часовник може да има роля
Кардиологът Мери Грийн обяснява, че времето за хранене е свързано с циркадния ритъм - вътрешния биологичен часовник, който регулира съня, бодърстването и редица метаболитни процеси.
Нарушаването на този ритъм може да повлияе неблагоприятно на метаболизма. Метаболитните нарушения от своя страна са свързани с наддаване на тегло, диабет и други хронични заболявания, които увеличават риска от сърдечно-съдови проблеми и преждевременна смърт.
Експертите подчертават, че проучването показва връзка, а не пряка причинно-следствена зависимост. Кардиологът Хуан Лопес посочва, че анализът е ретроспективен и се основава на съществуващи данни, което не позволява да се заключи, че ранното или късното хранене само по себе си е причинило наблюдаваните резултати.
Авторите отбелязват и друго възможно обяснение. Хората, които се хранят в по-стабилни часове, може да имат и други характеристики, свързани с по-добро здраве - например по-предвидим работен режим, по-добър достъп до храна или по-високи доходи.
За ранната вечеря има противоречив сигнал
Експертите са особено предпазливи към резултата, според който последно хранене преди 19:00 часа е свързано с по-висок риск. Това противоречи на част от предишните изследвания, които свързват по-ранната вечеря с по-добър метаболитен профил.
Кардиологът Каустуб Дабхадкар казва, че би искал тези резултати да бъдат потвърдени в други проучвания, преди хората да започнат умишлено да отлагат вечерята си. Предишни данни по-често свързват много късното хранене, особено през нощта, с по-висок риск от диабет, резки промени в кръвната захар и други метаболитни проблеми.
Закуската изглежда по-ясният сигнал
Според експертите данните от това и предишни изследвания по-скоро подкрепят идеята първото хранене да не се отлага прекалено дълго, особено до обяд или след него.
За вечерята обаче все още няма достатъчно данни, за да бъде определен един универсален оптимален час. Хората, склонни към киселини и рефлукс, обикновено трябва да избягват хранене непосредствено преди лягане.
Храненето остава само една част от картината
Дабхадкар подчертава, че времето за хранене може да има значение за метаболитното и сърдечно-съдовото здраве, но не трябва да се разглежда отделно от останалите навици.
Хуан Лопес посочва, че качеството на храната и физическата активност остават също толкова важни фактори за здравето и дълголетието. Изследването не дава основание човек да променя рязко режима си само заради часа, а по-скоро насочва вниманието към ролята на редовността и съобразяването с естествения биологичен ритъм.
