ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Не може да не сте чували този бисер:„Българинът е силен с втория си акъл”. Това, разбира се, може да го каже само българин. Защото инак е очевидно, че един от големите проблеми на българите е именно „вторият акъл” – онзи, който ти идва, след като вече си взел решението.
Макар и рядко, понякога българите вземат ясни, категорични и наглед устойчиви решения. Като например, когато след едно десетилетие спорове решиха, преди десетина години, да станат част от европейската цивилизация и нейните организации, ЕС и НАТО.
А не, примерно, да бъдат „неутрални” (като Туркменистан) или „мост между Русия и Запада” (което украинците се опитаха и видяхме, какво им се случи).
Само че всеки път, когато вземат решения (а това им се случва крайно рядко, защото по природа са извънредно страхливи), не след дълго българите започват да се колебаят. Идва им прословутият втори акъл: Да не се минахме нещо? Не беше ли по-добре да изберем нещо друго? Не може ли пак да решаваме?
Миналия път, следвайки тази логика, през есента на 1944 година българите се оказаха във война с целия свят: САЩ, Англия, Германия, Италия, Япония, СССР и всички техни съюзници, стотици на брой, от Австралия до Магадан и от Тайван до Ванкувър. А после: „Ама защо американците бомбардираха София?” Защото решенията имат последствия, затова. Обявяваш война на американците – очаквай да те праснат по главата.
Проблемът на българите е именно в неразбирането, че решенията имат последствия (както и не-решенията, защото те също са решения – да не се взема решение). А имат последствия, защото решенията са ангажименти. По тях останалите съдят за теб. Казал си, че си избрал членството в НАТО и ЕС – а сетне, както оня ден направи евро-лявата Йотова, започваш старата песен: „Ама да бъдем мост между Русия и Запада”.
Какъв мост, след като вече си избрал брега, на който да си направиш землянката, бе Йотова? И следващия път кой ще ти повярва, когато изскочиш от нея и, мигайки срещу светлината обявиш някое свое решение – т.е. поемеш ангажимент пред останалите?
А ако не си спазваш ангажимента, никой не иска да си играе с теб. По това българите приличат на руснаците. Когато през 1994 година Русия взе от Украйна ядрените й оръжия, Кремъл тържествено, с подписа си обеща на украинците, че оттук насетне няма да им трябват атомни бомби, защото тях, украинците, ще ги пази от лошите Русия. А преди два месеца същата тази Русия отчупи парче от Украйна и си го взе.
И вече никой не вярва на руснаците. Никой не си играе с тях а, напротив, всички нормални държави им готвят поредица от мерки, в края на които руснаците ще се окажат заключени на своята територия, без никой да иска да си общува с тях.
Ще си плуват в морето от газ, от който Европа ще се откачи още в близката година. Ще потъват в нищета и ръждиви танкове и ще мразят всички.
Именно в този момент обаче пред нас застават българските политически партии, кандидатстващи за европейския (не – руския) парламент. И повечето от тези партии ни продават „втория акъл на българина” – предлагат ни, как да се измъкнем от клуба на богатите, силните и жалостивите към животните, за да се върнем в клуба на парцаливите, слабите и злите към всички форми на живот.
Червената Йотова предлага, от член на ЕС и НАТО, България да се превърне в мост. Преди да хукнете да й ръкопляскате за балансираната позиция, спомнете си, че по мостовете минават хора с кални обуща. Както и стада животни, които ги ползват за тоалетни. Биещи се помежду си армии също минават насам-натам по мостовете, а най-често ги взривяват.
Волен Сидеров си откри българската кампания за европейския парламент в... Москва. Където си самоокачи руски орден. И рече – не ви щем еврогейските колонизатори, искаме си славянско-православното братство с руснаците. Бареков пък започна да плаче по комунизма, който много му липсвал. Реве по същия комунизъм, при който във всяко българско министерство имаше офицер от руското КГБ, да наглежда нещата.
Бойко Борисов, на свой ред, брани като майка-орлица „Южен поток”, който подписа в разрез с европейските директиви. С което навремето се и похвали – как преметнал европейците, защото руснаците са му стратегически партньори.
А днес обещава безплатен газ на българите като бъдещ резултат от въпросния свой газов проект.
Най-видимите партии ползват евро-изборите, за да ни предложат втория акъл на българите. Да решим, че с тая Европа сме се минали. И да се преориентираме обратно към братята-руси. Точно в момента, в който тяхната икономика потъва, никой по света не иска да си има работа с тях и до година-две ги чака затваряне под похлупак. За да не тормозят останалите.
Не може Путин, с манталитета на средновековен интригант и с хватки от 19-ти век, да спечели срещу целия свят, който живее в 21-ви век. Няма как да стане. Но именно това – да напуснем 21-ви век и да се върнем в Московското царство и руското Средновековие – ни предлагат най-видимите преди изборите български партии.
Да си махнем първия акъл, с който се настанихме, недокрай заслужено, в 21-ви век. И да вкараме в играта втория си акъл, който ни тегли към калта на тъмните векове.
Ако се повлечем по този си втори акъл, ще затънем много повече, отколкото предния път, когато обявихме война на всички държави в света и после се изумихме, че някои от тях започнаха да бомбардират София. Ако днес с втория си акъл изберем Русия пред света, ще затънем така, че ще потънем. Без следа. Като някаква губерния на московското княжество, затънала до шия в нищета, газ и ръждясали танкове.
