ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
„Чудесна новина е, че гражданското общество е в подем със своя граждански дух, привързаност към демокрацията и отказ да се поддаде на провокациите, със своята загриженост за бъдещето… то заслужава да бъде чуто: едно активно, силно, модерно гражданско общество, което вярва в своята страна и се пита какво може да направи за нея, е всъщност основен стълб на всяка демокрация в света, така както и на бъдещето на България.”
Из съвместната позиция на посланиците на Франция и Германия Филип Отие и Матиас Хьопфнер.
В писмото се говори за „криза на доверие в начина на управление на страната”, настоява се за отказ от „олигархичния модел”. Макар и писмото да е кратичко, в него са закътани много послания: Браво на Плевнелиев за позицията, ГЕРБ да се върне в парламента, управляващите да се отърват от „Атака”.
И понеже Техни Превъзходителства явно вече познават достатъчно манталитета ни (акъл не щем, пари дайте!), та в края на писмото превантивно са обяснили защо си позволяват да ни се бъркат: „Доброто управление на страната е в интерес на всички българи. Но също така е в интерес и на всички европейци в качеството им на данъкоплатци (около 40% от отпуснатите на България европейски фондове идват от немските и френските данъкоплатци)…”
Определено никак не са щастливи, когато тези средства отиват в кесиите на българските олигарси…
И понеже напоследък непрекъснато ставаме свидетели как и ПЕС, и ЕНП жертват истината, за да защитят българските си „контрагенти”, нека напомня, че във Франция на власт са социалистите, а Станишев, в качеството си на лидер на ПЕС, лично ходи да подпомага кампанията на Франсоа Оланд.
А българските управляващи и техните агитатори продължават да въртят плочата за малкото надвили си на масрафа протестиращи, които си правят вечерни тегели по Ларгото и освободеното от движение Цариградско…
Ще си позволя един съвет към читателите: не разчитайте на оценките на политиците за протестите, отидете един ден и сами си съставете мнение. Вижте какви хора са на улицата, убедете се с очите си, дали те са обикновени българи, хора като вас и мен, или са такива, каквито ги описват червените агитатори. Не вярвайте на фарисеите, които искат да ви разделят на учени и прости, на гладни и сити, на заможни и бедни… Хората от площада искат оставката на правителството по морални причини – вече му нямат доверие. Те скандират „Оставка!” Чува се чат-пат и „Червени боклуци!”, но то е само за да се отличат актуалните днес червени от другите видове, един вид признак за разделно събиране… Всъщност, изхвърляне.
Не слушайте какво говорят политиците. В момента от политик честно слово за протестите няма да чуете. То по никой въпрос няма да чуете, де… Всички говорят след като надлежно калкулират собствената си файда. Затова едни дискретно стискат палци на протестиращите. Други се държат като прословутия директор на водопад, стоят край потока на протестиращите и подвикват насърчително: „Давай, давай!” Трети яростно отричат автентичността на протестите. Платени били, зад тях стояли някои си олигарси. Последният хит е разкритието на Петьо Блъсков, че протестите са инспирирани от „Типинг пойнт”. Станишев се хвана за тази идея като удавник за сламка: „Никой ли не знае за “Кръга “Капитал”, никой ли не е чувал за “Глобална България”, никой ли не знае за “Типинг пойнт”? Виждам, че наред със спонтанността зад протестите има и мозъчен център, който се опитва да ги насочва…” Сигурно и кръгът „Капитал” се облизва около протестите по същия начин, както се облизват всички други кръгове, кръгчета и елипси. Но ние, за разлика от Станишев, отдавна знаем за кръга „Капитал” и битката, която води срещу него кръгът „Пеевски-КТБ”. Тя не е от вчера. Днес Пеевски и Цветан Василев са на власт и се опитват да унищожат стария си враг. С една дума нашите олигарси срещу вашите!
Не вярвайте и на социолозите. Разни социолози – разни резултати. Кольо Медианата вика: „Печеливши от протестите няма - и БСП, и ГЕРБ губят.” Според него 60 % от българите не искали бързо сваляне на правителството на Орешарски, а само 27% били твърдо за оставка. 60% не искат „бързо сваляне”? Но не са против едно бавно сваляне, например до септември? Само 27% били твърдо за оставка. Ами това е значително повече от гласовете, с които БСП е на власт бе, колега! БСП влезе в НС с 26.614% от гласове. (Това е резултатът след преразпределението на гласовете на партиите, които останаха под бариерата.) Ако съотнесем гласувалите за БСП 942 541 избиратели към целия избирателен корпус, ще видим, че червените управляват с гласовете на по-малко от 15% от избирателите! Значи оставката им искат два пъти повече от тези, които са ги избрали. Не разбирам тогава откъде продължава да черпи увереност и най-вече легитимност правителството.
Колев твърди, че към момента БСП губели „парадоксално по-малко, отколкото ГЕРБ”, които се сривали, откакто паднали от власт: "Ако има сега предсрочни избори, най-вероятно ще имаме повторение на картината, която имахме на 12 май."
Как повторение, нали ГЕРБ се срива?
Приказки на едро и хитруване на дребно.
А родната милиция услужливо е запецнала на числото 3000 и не мърда. Даже и в неделя, когато човешкият мравуняк покри „Цариградско шосе” от Софийски университет до Плиска, полицията пак изброи 3000 протестиращи. Чудим се дали да се радваме, или да се потиснем от факта, че в МВР има човек, който може да брои до 3000. И се колебаем как да го кажем: „чак до три хиляди”, или „едва до три хиляди”…
Аргументите на противниците на протестите и предсрочните избори са почти като аргументите, използвани от халифа Омар, за да запали Александрийската библиотека. Изборите сега са или излишни, или вредни. Според Кольо Колев те ще възпроизведат същите резултати и значи са излишни. В такъв случай не виждам нищо страшно за управляващите от една извънредна „проверка на кворума”. Къде не сме дали 20 млн. лв. Но за сметка на това ще имаме легитимно правителство, дори и отново да е на БСП.
По-често изтъкваният аргумент е, че едни избори сега са вредни, защото биха върнали ГЕРБ на власт. Но какво правят управляващите, за да предотвратят тази възможност? Задяват се с Бойко за някакви полети с правителствения отряд. Вече два месеца са във властта и не са извадили една далавера на правителството на Борисов. Да не би да няма? Не чувам да са направили нещо и за контрабандата, освен кампанийните действия за потушаване на протестите на бахчеванджиите. Милиардите от горива, алкохол и цигари продължават да изтичат. Какво правите бе, хора? Освен че връщате Бойко на власт. Прилича на сделка – мълчание за мълчание.
Правителството е компрометирано в очите на една голяма част от избирателите и има вече само един шанс – да си отиде мирно и тихо. А и самото то прегоря, едва ли би могло да управлява със самочувствие. И ако моментът наистина изисква да се вземат важни решения, то това е още един аргумент за смяната му.
Но успехите на ГЕРБ в едни предсрочни избори са повече от проблематични. След като повикат пред МС, протестиращите редовно ходят да уважат и централата на ГЕРБ. Миналото не може да е аргумент за настоящето. Но настоящето може да бъде повод да се преосмисли миналото. През призмата на безобразията на БСП някои хора видяха вече по друг начин и управлението на ГЕРБ. Та може и да се повторят резултатите от изборите от 12 май, но може и да не се повторят. Може да влезе в парламента НФСБ на Валери Симеонов, потенциалният коалиционен партньор на ГЕРБ, но може и да не влезе… Десните са един огромен Х в едно неразрешимо уравнение…
Най-губещи сред губещите от протестите са Атака и БСП. Онзи, чието име не искаме да споменаваме, обикаля страната с табелка на задника „Дай си ми ритника”… Ще му се някой да го направи значим, като го набие. Рано или късно и това ще стане. Добрата новина е, че той лудува за последно и го знае.
Другият голям губещ е БСП. Ако червените сега напуснат властта безславно, те трудно могат да се надяват на същите изборни резултати. Едва ли и твърдото ядро на червения електорат е било щастливо от откритието, че кабинетът обслужва олигархията.
Само ДПС гледа отстрани с безразличие. Тяхното изглежда никога не се губи. Тенденции за намаляване на избирателната активност и фрагментиране на вота могат само да увеличат относителния дял на турските гласове и да увеличат абсолютния брой на депутатите им.
Както отбелязах и миналия път, аз също имам своите колебания относно протестите. Но те са в съвсем различна област. Обществото ни има нужда от две неща: морал и закон. В момента в този ред, но по принцип трябва да са първо законите, а после моралът. „Навсякъде, където ограбването изисква по-малко усилия от труда, то преобладава и никаква религия или морал не е в състояние да го спре. Кога спира ограбването? Когато се окаже по-скъпо и опасно от труда.” (Фредерик Бастиа, Законът)
Закони има, но на шопския принцип – врата у поле… Има достатъчно симптоми, че българската прокуратура и съд правят каквото могат да стане ограбването по-скъпо, но не и по-опасно. И ако нещо ме притеснява, то е, че, фиксирани в явната неморалност на властта, изпускаме от очи съдебната система. Един чутовен скандал за начина по който се рекрутира ВСС остана в страни от общественото внимание. Пет години Брюксел повтаря: „Реформирайте съдебната система!” И това съвсем не е случайно. Процесът можеше да стартира от главния прокурор. Много хора си въобразиха, че това ще бъде Цацаров. Но ще ви кажа една малка тайна – не е той човекът…
Без реална промяна в съдебната система битката за нов морал в политиката остава само едно голо пожелание.
