Последвайте ни в Google News Showcase
„Шеф на статистиката е втората по важност позиция в една държава. Всичко, което не може да постигне един премиер, барабар с целия си кабинет, статистиката го постига с едно чукане по клавишите. Може да овладее инфлацията, да предизвика дефлация, да съживи икономическия растеж, да напълни потребителската кошница… Изобщо, статистиката е мощен икономически фактор. Лично аз съм учуден, че властта не превзе НСИ по-рано.”
„Из делниците на един луд”.
Добре съм го казал, а? И най-вече вярно. Само трябва да се допълни, че всичко това е така, ако статистиката е в ръцете на кооперативен, склонен към сътрудничество професионалист. В противен случай правителството може да си скъса задника от бачкане и държавата пак да дърпа надолу. Такова правителство досега не сме имали, но я си представете, че се появи?!
Кой плю в супата
Тези дни избухна скандал около дейността на НСИ, но бързо беше локализиран с тезата, че „авторката” му, шефката на НСИ Инджова, води превантивна битка за поста си. Защото в края на април изтича мандатът на ръководството на НСИ. И едва ли не затова тя сега извадила критичния доклад за преброяването от 2011 г. Управляващите манипулатори пропуснаха да споменат, че в края на месец март изтича срокът, в който НСИ (по силата на няколко регламента!) трябва да представи такъв доклад. Срокът е 27 месеца след годината на преброяването, които изтичат в края на март 2014 г. Другата посока на омаловажаването на критиките в доклада тръгна по линията на това, че повечето от посочените в него слабости са процедурни. Те наистина изглеждат такива на пръв поглед. Но в крайна сметка статистиката, пък и всяка наука, е процедура. Понякога можеш да получиш верен резултат и извън процедурата, но това е по-скоро случайно. И във всеки случай поставя резултатите под съмнение, защото те се проверяват чрез проверка на процедурите. Така че както изглеждат дребни и просто процедурни, нарушенията са изключително сериозни и в Евростат няма как да не ги оценят като такива.
Но това е само повод. Истинските причини са другаде.
Малко история
Иван Костов пръв приложи почина „вържи статистика, за да ти е мирна инфлацията”. Уволни шефа на НСИ Захари Карамфилов още през първата година от управлението си (май 1998 г.). и сложи свой човек – Александър Хаджийски, който изкара до 2007 г., макар и не съвсем безконфликтно. В началото на царското управление имаше намерения да бъде сменен. Помня, че през 2002 г. от НСИ съобщиха инфлация за месец март 5.2%. Което беше твърде много предвид на обещанията на царя. И се заговори сериозно за смяна на Хаджийски. Но екзекуцията беше отменена, явно поради искреното покаяние на виновника. Не съм бил, не съм чул и видял лично, но съдя по резултатите. Инфлацията през април се стопи, даже статистиците малко се престараха, щото го докараха до 0.1% дефлация. Грубичко, ама те, учените, само от гьостерица разбират. И като крайно политици и статистици си стиснаха ръцете на 2.5% в края на годината.
Станишев пое властта през 2005 г. като пълен новобранец. Човекът нямаше опит в нищо. И затова е естествено, че чак през 2007 г. се усети да овладее статистиката. През април 2007 г. кабинетът на тройната коалиция уволни Хаджийски и назначи доц. Стоян Цветков, който безславно си замина след няколко месеца. Доцентът явно се беше объркал, че при мандат от 7 г. може да си прави каквото си иска и почна да бълва инфлация, каквато кабинетът не предвиждаше. Докара я до 12,5 %. Докато прогнозата на правителството беше за 3.5-4%. Освен това, както обясни Станишев, имаше наглостта да дава информация първо на медиите. А редното било първо властта да се запознава с данните и тогава да се публикуват. Или да не се публикуват...
Някой беше пропуснал да каже на доц. Цветков, че един модерен статистик трябва да разполага поне с три вида данни: с едните да заблуждава обществеността, с другите – кабинета, а с третите – себе си. Щото нали, трябва да си вярва, като лъже...
Правителството назначи Мариана Коцева и нещата потръгнаха. Госпожата явно беше кооперативна, щото лесно се сработи и с Борисов. И още щеше да си е началник, ако не бяха я изтеглили като съветник в централата на Евростат.
Таралеж в гащите
Тогава Борисов назначи Ренета Инджова, ръбат човек, дето ни се води, ни се кара. Като управленец имам предвид. Като човек е много възпитана, много деликатна. Още с назначаването си тя разказа легендата за кораба на Тезей. Която в превод към лемурите в националната статистика си беше заплаха за масова смяна на дъски и талпи...
В легендата за кораба на Тезей става дума, простичко казано, за континуитета на идентичността. Атиняните направили от кораба на Тезей паметник (нещо като наш „Радецки”) и стотици години го поддържали, като сменяли изгнилите дъски с нови. Но възникнал философският въпрос дали това все още е корабът на Тезей, или е друг кораб, след като са му сменени всичките чаркове. Сложен въпрос... Аристотел казва, че идеята (същността) била важната, не материала. Нещо, с което Борисов едва ли би се съгласил...
В същото изказване Инджова каза и нещо, което ни уязви професионално: „Данните, рече, може да бъдат манипулирани. И обикновено това е заниманието на социолозите.”
Няма да отрека, че някои социолози, повечето социолози, може би дори и всичките понякога, се занимават с това. Но не мога да се съглася, че статистиците не манипулират. Към днешна дата мисля, че и Инджова вече не е съгласна със себе си! Наполеон беше казал: «Има три вида лъжа: голяма, малка и статистиката.” По това време социология още е нямало. Огюст Конт едва се е родил, а Емил Дюркем е бил още в Ташкент, както се изразява стратегът от Мировяне. Както и да е. Друго исках да кажа. За съжаление с днешна дата констатираме, че корабът на Тезей си е същият. И вероятно още дълго ще си остане същият, колкото и да му сменят талпите.
Ключът от бараката
Сега основният проблем пред НСИ е икономическият растеж. Той е проблем пред правителството, но понеже то не може само да се справи… На кабинетът му трябва 1.8%, толкова е заложило в бюджет 2014. И краде и харчи според заложеното. Но Инджова не била склонна да го даде. Нещо повече, намеква за ревизия и на ланшния ръст от 0.9%, който наистина изглежда доста фриволен в кризисния контекст. Източник от управляващите казал пред "Капитал Daily", че заради тази ревизия номиналният размер на ръста ще се понижи с около 900 млн. лв., което пък правело сметките за приходите в бюджет 2014 г. да изглеждат надценени. И заради тази липса на кооперативност от страна на Инджова управляващите нямали намерение да й дадат втори мандат. Те дори обсъждали дали да не я сменят още миналата година. Министър Чобанов гласял за мястото ѝ съученичката си Гергана Михайлова. Г-н Чобанов вярвал, че тя е способна да запази ланшния ръст и да произведе ръст от 1.8% през тази година. Ако и международните експерти да са скептични за числа над 1%. И благодарение на добрите изгледи в бюджета са заложени едни 990 млн., които правителството да си харчи по собствено усмотрение. 500 млн. от тях са приготвени направо за открадване под мотото „растеж и устойчиво развитие на регионите”.
А Инджова се опитва да сложи прът в колелата на прогреса! Не знам защо го прави. Но не вярвам в инсинуациите, че всичко е да запази поста. За нормално мислещия и нормално чувстващия човек самият опит да се постави на нейно място изисква нечовешко усилие. Струва ми се, че голям грях си взема на душата този, който твърди, че точно в момент, когато е загубила детето си, Инджова е способна да разиграва театър, за да запази поста си…
Но управляващите са способни и на нечовешки усилия…
Науката умее да се защитава.
В «Пътешествие до края на нощта», пътешествие, което много наподобява нашето, защото героят, Бардамю, обикаля света да търси виновника, Луи Фердинан Селин казва: «Науката, от мен да го знаете, умее да се защитава.»
А също и да си отмъщава.
Управляващите ползват статистиката като средство за създаване на симулакруми, да ползваме това понятие на Бодрияр, като тъй и тъй сме на френска вълна. Демек, „реалности”, които нямат битийни основания. Това ни завеща Старовский, бащата на съветската статистика, и ще минат още десетилетия, преди да се промени традицията. Без да се отплесвам, тоя Старовский до голяма степен изяде главата на Хрушчов. Поучителна история. В един доклад Никита Сергеевич казал, че до 20 години населението на СССР ще живее при комунизма и подкрепил твърденията си с числа. Дал му ги Старовский, шеф на рускта статистика от 1948 до 1975 г. Да, де, ама комунизмът не дошъл...
На журналистически въпрос може ли например да се променят цифри за БВП, Инджова отговори, че е възможно, ако се замислим за гръцкия сценарий. И в Гърция науката си отмъсти. Как си отмъсти само… Бъзикали се с БВП-то си, „стимулирали” растежа, манипулирали инфлацията, като редили и преподреждали потребителската кошница, нагаждали данъчните приходи… Ама дошъл Видов ден…
Прави са управляващите да се притесняват, че разкритията на Инджова могат да поставят под съмнение данните на родната статистика за ръста на БВП, безработицата, заетостта и т.н. Но и логиката на Инджова изглежда разумна – по-добре сами да признаем грешките си, отколкото после външният одит да ги открие. А той ще ги открие. В Евростат не пасат трева, пък и вече имат опит с балкански шмекери.
