Бях капитан на танкер, удържат ми несправедливо 40 000 лв. глоба
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Аз съм бивш морски капитан, а жена ми работеше като гимназиална учителка по химия. И двамата сме допринесли много за просперитета на страната. Целият ни живот е преминал в постоянен, съзнателен труд. Сега сме изоставени от държавата.
Тринадесета година посещавам президентството, Министерския съвет, министерствата на финансите, на транспорта и т.н. Търся решение на една жестока бюрократична грешка. Бях капитан на танкера „Ропотамо“ през 2000 г., когато заради забавяне да се зачисли в митница Варна товар с газьол по вина на чиновник от БМФ, съдът наложи 40 000 лв. глоба. И реши тя да се изплати от капитана на кораба, макар според разпоредбите това да е пропуск на корабособственика. Започнаха запори и дори след като се пенсионирах, тази чужда глоба се удържа от мен, от пенсията ми. Депутати, омбудсманът, Асоциацията на морските капитани и др. подкрепиха каузата ми да бъда оневинен. Чак през 2011 г. държавна комисия поправи грешката и спря запора. Така реално на 80-години получих първата си пенсия. Но вече ми бяха удържани 25 465 лв., които досега никой не ми е върнал, макар да пиша на всички държавни институции – без успех.
Какво да си мисля за тази държава, която ме посреща навсякъде с безразличие, бездушие и лицемерие, а сега посреща с отворени обятия хиляди чужди граждани? Ние също с мъка гледаме нещастните детски очи на сирийчетата. Човешко е! Съжалявам тези нещастни хора, но питам: Защо 13 години изоставиха в беда своите български граждани?!
Това вече не е държава. Държава, която не уважава своите граждани, не заслужава прогрес. И въпреки това все още вярвам, че има разумни хора в България. Моля да вникнете в моята трагедия.
Кап. Любен Делчев, Варна
