ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Две въглищни централи правят стъпка към газифициране. Това са "Топлофикация Русе" и "Топлофикация Перник".
„Газовите когенерации са от най - висок клас. Вартцила е гарант за качество на световно ниво, казва инж Спасов директор на топлофикация Перник за новата инвестиция. Със съжаление и загриженост обаче допълва: „И днес, когато цената на природния газ е исторически ниска, въглищните централи предлагат по – ниска цена на своите абонати. Разликата между топлофикация Перник и някой газови топлофикации е до 10 лв/ мегават. Започваме внедряването на газовите когенерации, за да произвеждаме чиста енергия. На този етап те ще участват частично в производството и ще ни дадат повече гъвкавост. Краят на въглищата обаче наближава. Хората трябва да знаят, че производството, базирано на местни дадености, на въглища няма евтина алтернатива, а само екологична такава.“
Най – голямата регионална топлофикация Перник отговори на очакванията на перничани, като се отказа да оползотворява РДФ преди месеци и заложи на синьото гориво. Въпреки че тази технология има огромни ползи и е широко разпространена в Европейския съюз български зелени организации се възпротивиха и настроиха хората срещу нея. В заводите за изгаряне на отпадъци замърсителите се унищожават с максимална ефективност и се намалява обемът на отпадъка за депониране на сметища. Процесът на горене се следи и вредното въздействие върху околната среда се избягва чрез усъвършенствана технология за пречистване на отработените газове. Вредните емисии в инсталациите за изгаряне на отпадъци на завода във Виена имат стойности с около 90% под допустимите норми и по този показател дружеството е водещо в световен мащаб.
Този път остава затворен за българските централи още с първия опит за оползотворяване на отпадъци. Те приключиха с инвестициите и с усъвършенстване на технологията преди да са започнали. При осигурено европейско финансиране в София общински съветници поискаха дори провеждане на референдум. Виенският модел на изгаряне на отпадъци е туристическа и икономическа забележителност, но лошо приет в България. Това налага преминаването към обществено приемливата газова алтернатива.
Малко по – различна е ситуацията в топлофикация Русе. На пръв поглед тя също е въглищна централа, преминаваща на газ.
Разликата е, че нейното производство е базирано на вносни украински въглища. Вероятно при запазване на цената на газа новите когенерационни мощности ще се отразят на екологичните параметри на дружеството без съществено променяне на цената за крайните потребители.
Това, което топлофикациите, чието производство е базирано на въглища ясно показват, е че вече са поели по пътя начертан от Европа за нулевовъглеродна икономика. Как ще се развият дружествата, дали природният газ е единствената им алтернатива за намаляване на замърсяването, ще зависи най – вече от консенсуса с обществото, който те търсят.
