"Галъп", ако изборите бяха днес: ГЕРБ и БСП на върха, партията на Борисов с предимство от 1.2%!
Бареков е четвърта сила
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Кампанията за предстоящите през месец май избори за Европейски парламент ще съдържа три много оспорвани надпревари - между двете големи партии ГЕРБ и БСП, между „България без цензура", АБВ и Реформаторския блок и между „Атака" и НФСБ. Това показва последното изследване на „Галъп интернешънъл", проведено между 7 и 13 март чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1007 пълнолетни българи в цялата страна.
Според анализите ако евроизборите са през март, за ГЕРБ биха гласували 20,7%, за БСП 19,5%, за ДПС – 6%, за България без цензура – 5%, за Реформаторски блок – 3,1%, за Атака – 2,5%, за НФСБ – 1,9%, за Глас народен – 1,3%. 7,3% биха гласували за други, а 29,5% не биха участвали във вота.
Практическото равенство в силите на ГЕРБ и БСП се запазва, но ГЕРБ изглежда в по-добра позиция, коментират авторите на проучването.
Социолозите коментират, че е отминало мобилизиращото действие, което ситуацията на протести имаше върху електората на БСП.
Появата на АБВ допълнително утежни ситуацията за управляващата партия.Към неблагоприятните обстоятелства може да се добави и развитието на украинската криза, в което БСП среща конкуренция за проруския вот.
Проучването на "Галъп" сочи, че ГЕРБ води с много малко - в рамките на статистическата грешка, на БСП. Данните от март показват 20.7% подкрепа за бившите управляващи срещу 19.5 за БСП. Тревожното за социалистите е, че спрямо февруари опонентите им имат 3 процента скок, докато червените - по-малко от процент.
В същото време обаче заявените проправителствени сили на БСП и ДПС имат всички изгледи да постигнат по-висок резултат от открито антиправителствените ГЕРБ и Реформаторски блок.
От днешна гледна точка европейските избори през май се очертават като спор на интерпретации за това коя от двете страни е взела надмощие и коя партия в кой от лагерите трябва да бъде броена - „за" или „против" кабинета „Орешарски".
Въпросът за европейските избори показва, че с около и над 3% шансовете на Реформаторския блок и на АБВ за присъствие в Европейския парламент не са безспорни.
Възможно е очертаващата се полярна кампания да доведе до изпъкване на една лява и една дясна алтернатива, което ще е за сметка на по-малките играчи - АБВ и Реформаторския блок. Това обаче е единствено хипотеза и е твърде рано да се отчита като прогноза - особено на фона на неясните развития около Украйна и възможната им обществена реакция у нас.
По-особен е случаят с „България без цензура" - формацията, която наскоро влезе и официално в коалиция с ВМРО и ЗНС, се установява на определени нива от около 5%. Така коалицията около „България без цензура" към настоящия момент има най-ясни изгледи за присъствие в Европейския парламент в сравнение с АБВ и реформаторите.
Състезанието между „Атака" и Националния фронт за спасение на България се очертава изпълнено с неизвестни, коментират още социолозите.
За трети пореден месец електоралната подкрепа за управляващата партия, показват данните от традиционния въпрос-хипотеза - „при парламентарни избори сега".
В същото време подкрепата за опозицията от ГЕРБ расте, достигайки 19,9%, което е ръст от 1,5 на сто спрямо резултатите от февруари.
Подкрепата сред традиционно еднородния електорат на коалиционния партньор на левицата ДПС също намалява, достигайки 6% при 6,3 само месец по-рано.
Като четвърта политическа сила изпъква коалицията между „България без цензура" и ВМРО-БНД, която събира 4,9% от гласоподавателите.
Движението на Георги Първанов АБВ се радва на двойно нарастване на доверието спрямо предходния месец - съответно 3,3 спрямо 1,8 за предишния период на изследването. Атака бележат лек ръст, но въпреки това се задържат до 2,5%.
34,7% от сънародниците ни заявяват, че няма да гласуват, което представлява понижение на апатичните към изборите българи спрямо януари с повече от 5%.
Референдум
На въпрос "Ако у нас се проведе национален референдум по въпросите дали да има електронно гласуване, мажоритарен елемент при гласуване и задължително гласуване, Вие лично бихте ли участвали в този референдум?". Половината попитани отговарят утвърдително, а 30 на сто - отрицателно. Сравнение с предишния референдум – този за ядрена електроцентрала – показва, че и в онзи момент се регистрираха подобни нива на готовност. Практиката в подобни изследвания говори, че реалното гласоподаване обикновено остава под декларираните нива.
Бяха тествани и конкретните формулировки на въпросите, зададени от президента – дистанционното гласуване по електронен път получава подкрепата на половината отговорили, а 25% обявяват, че биха гласували с "не". Мажоритарният избор на част от народните представители получава две трети положителни отговори, а 9% са против. Въпросът за задължителното гласуване показва по-нюансирана картина с 47% отговорили бих гласувал с "да" и 31% отговорили "бих гласувал с не".
Широка принципна подкрепа среща и идеята с всички избори да се провежда национални референдуми – 54% одобряват. Положителните мнения по тези теми преобладават включително и сред привържениците на БСП.
Не за първи път "Галъп" установява високи нива на принципно одобрение за такъв тип идеи – за последно те бяха тествани по време на миналогодишните протести. Коректността изисква да се отбележи, че това са фонови нагласи, които са повече на мнения по принцип, и са далече от всякаква роля на прогноза. Във въпросите си към интервюираните попитахме за самите теми на референдума, а не намесвахме президентската институция – за да се получат (доколкото е възможно) отговори, в които да не е примесено и отношението към президента.
Мнозинство от 57% са на мнение, че събитията в Украйна като цяло ще се отразят по-скоро отрицателно на държавата. Беше зададен и въпрос: "Вие лично на коя от двете страни в конфликта в Украйна симпатизирате: на тези, които искат страната да се присъедини към Европейския съюз или на тези, които искат по-сериозно сближаване с Русия?". Очаквано, повече от 40 на сто се затрудняват да посочат отговор, а останалите мнения на практика са поделени. При електоратите на ГЕРБ и БСП картината е на практика реципрочна.
