Последвайте ни в Google News Showcase
Наблюдавам телевизионния ни фронт и се ужасявам от равнището му. Цели 45 години не съм слизал от екрана. Аз съм един от съвсем малкото създатели на оперативната телевизионна критика в България. Написал съм обемистата книга „Телевизията – живот и чудо“ - труд за изкуството да се трудим пред камерите. Тя беше осонова на моите лекции в два университета. Всички тези факти ми дават основание да кажа какво мисля за телевизионната област и да преценявам нейните конкретни представители.
Уви, в нея навлизат все повече случайни, но пък и крайно самодоволни хора. Те нямат нито обща култура, нито талант за нея. Нагазват я така, сякаш тя е от лесна по-лесна работа. Разни същества стават телевизионни водещи, без да са публикували в печата поне 20-30 страници. Хич не им идва на ум или просто не ги вълнува факта, че техният език може да бъде достатъчно богат само ако е натрупан и култивиран чрез написаните текстове. Затова никак не е чудно, че речта им е много беден сбор от жаргонни изрази, политически клишета, партийни лозунги и битовистични словеса. Далеч са от онова умно, логично, но и емоционално, образно словоизразяване, което тълкува, но и онагледява явленията, за да ги направи по-ясни и по-интересни за зрителската аудитория. Вместо да е сочно, приказването им е сухарско и в гамата на счетоводителските отчети. Не са способни да преминат от задължителната информация към анализа и поне малко да поосвежат много слабата си критика на властта чрез задължителния хумор, защото нямат чувство за него, или го имат, но не са го развили.
Големи ахканици и охканици имаше около уволнението на Анка Цолова и Вико Николаев. И аз се възмущавам от обстоятелството, че те бяха свалени от БТV, защото се поопънаха на Орешарски с неудобните за него въпроси. Горкото Анче и горкият Вико! Почти само един път през живота си дръзнаха да бъдат по-смели и точно тогава ги лишиха от работа. Тя и той почти редовно подхващат критично, но завършват угоднически разговорите с управляващите ни политици, както и много техни колеги. Веднъж при тях беше Стоянка Мутафова. Те я питаха какво мисли за моята двучасова среща с Бойко Борисов по Канал 3. Мутафова сподели, че е доволна от нея. А те я погледнаха крайно учудени, дори недоволни, като заявиха, че аз почти не съм му дал думата, че съм го поучавал, макар че той бил премиер. Тогава му се докарваха, защото той се радваше на медиен уют. А се скъсаха да го хапят, щом той загуби властта си.
Новите водещи на Сутрешния блок от БТV (Генка Шекерова и особено Константин Караджов) седят пред камерите като побити камъни. Те показаха колко са безсилни, например като не взеха никакво отношение към нетърпимата агресия на гостуващата им Мая Манолова, към пълния отказ да чува различното, различните от нея и да се засрами от опашатите си лъжи, от смехотворната амбиция да бъде байрактарка, но и роботизирана ласкателка на БСП. И тази телевизионна двойка изчерпва задължението си само със зададените добри, уместни въпроси, а не и с необходимата критика на техния непочтен, мафиотски, партизански, партиен отговор на нашата самозабравила се политическа класа.
И Цецка Цачева е честа посетителка на телевизиите. Водещите не възразяват нищо и срещу нейното самохвалство, срещу нейното дежурно нахалство да казва как България да се управлява и оттук нататък, след като тя беше слаб председател на Парламента. Манолова и Цачева се обожават. Нямат капка реално чувство за себе си. Затова е време да ръководят някой общински сектор в родните си места Плевен и Кюстендил, а не България.
Следя внимателно всички водещи през последните няколко месеца и виждам как се гънат от шикалкавене и усукване в събеседването с гостите. Много искат да се харесат на протестиращата общност, защото тя така или иначе представлява част от народа. Но и в никакъв случай не искат да се скарат с Орешарски. Явно се страхуват, че ако той остане на власт 4 години, може да ги подгони. И са прави. Защото БСП и ДПС не познават прошката за опонентите си. Цели 4 пъти те ме свалят от екрана, защото съм вървял против тяхното желание да им викам „ура”, защото съм ги свързвал с дъното на държавната политика.
Признавам, че Сашо Диков е много работлив, енергичен, пробивен пред камерите, че обича работата си и това е чудесно. Но се чудя как може да бъде представян и разискван едва ли не като голям журналистически ум. Не се ли схваща, че той вика, но и постоянно се запъва, нервничи, защото търси думите, но много често не ги намира и става смешен в изразяването си. Дългото каране на ски явно му е отнело почти цялото време за четене, за по-задълбочено мислене, за грижа около боравенето с езика. Той е почти само силов в представянето си. Не умее да разнообразява изявите си поне с телеграфния коментар, със съвсем кратките му лични оценки, а не с безкрайно повтаряните му въпроси.
Изтощително е многословието и празнословието на обожаващата се Меглена Ангелова в съюз с други празноглави хубавици от ТВ 7. Чудя се как те могат да включват в предългото си представяне толкова големи количества от смехотворно позьорство, самохвалство, претенциозничене, лигавене, преструване, надлъгване и да губят много часове на тази медия. Там се подвизава самодоволно и величествено Мирослава Кортенска. Тази обилно разляла се госпожа седи пред камерите и с вирната глава, с махленско пренебрежение и на сухарски език представя като голямо откритие досадно известни неща. Мрем от скука докато установяваме как скача от едни на други проблеми, без да осветли качествено поне един от тях.
Венета Райкова беше много отракана, но и забавна, когато основателно и косвено подиграваше своите събеседници, особено от кръчмарското направление на забавната музика. Тя ме изненада приятно, когато подхвана по-сериозните проблеми с един или друг качествен гост, макар че никак не е подготвена за тях. Но тя вече завладя твърде широки телевизионни пространства. А те никак не са по нейните възможности. Сега тя не е нещо повече от хубавелка в ролята на банална клюкарка с огромно самочувствие без покритие. За съжаление един самодоволен коментатор на телевизионните явления я причисли към медийните звезди, които генерирали силни идеи и успя да ме разсмее до сълзи.
Изключително скучни са блоковите предавания на БНТ, Нова телевизия, БТV. Увлекателният разговор се подменя от редуването на банални въпроси с отговори в гамата на докладите от партийните конгреси. Многото изтъркани констатации за отдавна известни неща се трупат заедно с бомбастични и смехотворни предложения за излизане от жестоката днешна криза на България. Особено социолозите, но и политиците приказват много патетично за да скрият, че няма какво да ни кажат, че имат мнение, но нямат осъществими идеи за развитието ни.
Телевизионните водещи слушат словесните наводнения на любимия им гост Лютви Местан например захласнати и любовно усмихнати. За миг не прекъсват океанските му словесни разточителства. Разпитват го като безсмъртна политическа звезда. Нито един от тях не вижда, че този самозабравил се господин почти четвърт век ни занимава само с три дежурни самохвалства: че Движението за права и свободи има най-силните политически фигури, че то е незаменим балансьор в нашия държавен живот и е единственият стълб на етническия мир у нас. Те ту не се сещат, ту не се осмеляват да му кажат, че ръководството на антибългарската партия ДПС е пренаселено от доносници на бившата Държавна сигурност, а се пише враг на Живковия възродителен процес. Никой не забелязва, че Местан наистина се откроява сред другите депутати, не защото блести с някаква мъдрост, а защото си служи с ефектните похвати на актьор от махленски театър.
Вече съм грохнал от моята критика на Биг и Вип Брадър. Отдавна съм казал, че те възпроизвеждат истинския живот много примитивно, тъпо, защото ни занимават с най-грозните, но и с най-скучните моменти в него. Аз съм първият, който е канен да се включи в тях цели три пъти и за много пари. Организаторите му явно искат да подсилят шумотевицата около това начинание на мой гръб. Те навярно смятат, че колективът от това просташко зрелище ще се забавлява с мен, защото не допускат, че аз щях да го яхна много яко. Защото аз съм възпитан човек. Но мога да бъда и много безцеремонен победител в битката с простотията. Важното е, че аз винаги ще отказвам да се сродявам с телевизионни формати от този тип. Защото те са убежище за хора, които затъват ту в клозетни, ту в жалки изцепки. Това е начинът им да си отмъщават, че са дъното на живота и поне веднъж да бъдат в центъра на общественото внимание като получават и пари за тази им циркова изява.
