Последвайте ни в Google News Showcase
Тв публиката доскоро познаваше известния театрален актьор Георги Кадурин като шеф на мола в „Стъклен дом“. Сега гледаме виртуозното му превъплъщение в ролята на строгия училищен директор Коцев, който следи изкъсо за реда и дисциплината в сериала „Революция Z”. Директорът Коцев е и коцкар и напоследък има връзка с опърничавата преподавателка по математика /Стефка Янорова/.
WINBET – Ранно изплащане за брой голове за първи път в България! (18+)
В момента Кадурин е в трупата на Театъра на армията. Колегите му от Младежкия театър пък казват, че преди години той бил най-справедливият му директор.
- В „Стъклен дом” играете собственик на мол. В „Революция Z” сте директор на училище. Бяхте шеф и на Младежкия театър. Началник ли сте и в живота, г-н Кадурин?
- В живота съм роб на Мелпомена. Никакъв началник не съм. Възпитан съм патриархално. Дядо ми и баща ми се отнасяха демократично към хората, аз съм като тях. Бих казал, че съм под чехъл – дори и от дъщеря ми.
- В „Революция Z” уволнявате преподавател заради „секстормоз” над учителка. Но после самият вие завъртате любов с преподавателка. Какъв пример давате на учениците?
- Баба казваше, че влюбен човек е съдран чувал. Има само едно по-силно чувство от любовта – ревността, която е производна на любовта. Човек може да се прави на моралист – говоря за героя си, но когато го удари любовта, а в случая, който споменавате, го удря и хормонът на средната възраст, става страшно... Драматургично това е измислено добре.
- Мнозина биха опонирали на твърдението, че ревността е производно чувство на любовта.
- Пълно притворство е, когато някои хора твърдят, че не са ревниви. А може би не са ревниви, понеже не се влюбват. Влюбиш ли се, не може да избягаш от ревността.
- Проф.Юлиан Вучков написа в рецензия, че вие сте единственият органичен и естествен актьор в българските сериали. Какво мислите за тази оценка?
- След като професорът го казва, защо да споря с него? Особено щом твърди нещо хубаво?!
- Какъв беше директорът на училището, което завършихте: деспотичен, или либерален?
- Беше директорка, една от най-добрите преподавателки. При учителите и директорите деспотичността е почти задължителна. Защото при тях има много силна професионална деформация. В сериала „Революция Z” всички учители са леко ударени с една дъска...
Аз бях добър ученик, завърших със златен медал пазарджишката математическа гимназия. Ние слушахме преподавателите, не съм имал проблеми с тях.
- А със 17-годишната си дъщеря Лора разбирате ли се?
- Нали знаете приказката: малки деца, малки проблеми, големи деца, големи проблеми. Много внимавам да не загубя авторитета си пред Лора. Защото съвременните деца не признават авторитети.
- На Лора сте забранили само едно нещо – да стане актриса. Как бихте реагирали, ако все пак избере ващата професия?
- Когато тя ми каза за първи път, че иска да стане актриса, реагирах доста прибързано. Сега сме в едно средно положение – нека ходи на уроци по химия и биология и, ако иска, да стане лекарка. Но това тя ще си го реши. Вече никога няма да я пресирам. Що се отнася до актьорството, то може да направи нещастен човека, който го практикува.
- Съпругата ви Мариана Миланова също е актриса. Кой е по-добрият актьор в семейството – вие, или тя?
- Жената винаги е по-добрата актриса. Тя е родена да се притваря – това е защитната й реакция. Силният пол действа с мускули, упоритост и глупост. А слабият – с упоритост и хитрост. Иначе няма да може да си отгледа децата.
- Казвате, че няма жена, която да се е омъжила за някого само заради дългите му крака. Какво, освен дългите крака, хареса жена ви у вас?
- Вече мисля, че ме е харесала само заради дългите ми крака. Шегувам се, разбира се. Ценя таланта на съпругата си, надявам се и тя да цени моя.
- Детската ви мечта е била да станете главен инженер на Червената армия. Учили сте една година във ВМЕИ, после сте следвали във ВИТИЗ. Съжалявате ли, че станахте актьор?
- Вече няма Червена армия, защо да съжалявам? Това е в рамките на шегата. Но да, понякога съжалявам, че станах актьор.
- Но актьорите са по-известни от инженерите.
- Известността не може да е цел на един актьор. Тя е от ден до пладне и те прави евтин. Зная, че това, което казвам, е клише, но е истина. Проблемът е, че в даден момент известността започва да не ти стига, понеже понякога работиш с човек, сравнително по-глупав от теб. Имам предвид някои драматурзи и режисьори. Освен това идеите в актьорството рано или късно свършват. За жалост, идеите, които пресъздаваш на сцената, не са на актьора, а на автора и режисьора.
- Имате ли чувството, че новият сериал „Фамилията” е нещо като „Стъклен дом 2” – дори актьорите са почти същите. Май само вие и Юлиан Вергов липсвате?
- Аз съм много зает и почти нищо не гледам. Вероятно ще ви прозвучи странно, но не съм гледал дори последните четири-пет серии на сериала „Революция Z”. Нямам мнение какво се случва в другите сериали. Нямам физическата възможност да науча това - играя девет роли в театъра и снимам сериала.
- Напоследък се правят сериали на конвейер. Има ли според вас отстъпление в качеството им?
- В това, че се бълват сериали, няма нищо лошо. Ние, българите, сме винаги недоволни. Доскоро казвахме „... аман от тези турски сериали, няма ли да се появят български?!”. Сега, когато толкова телевизии произвеждат сериали, мрънкаме – защо пък толкова много?! Особено от гледна точка на актьорите това е хубаво, понеже е допълнително занимание. Ние, българските актьори сме виновни за това, че сами се захвърлихме в края на финансовата хранителна верига. И се налага да работим странично, за да можем да се борим с „Топлофикация”, енергоразпределителните дружества и пр.
- Някои актьори обаче прекаляват с допълнителните занимания и залагат на халтурата и това не се харесва на публиката.
- Един актьор трябва да знае кое може да прави и само с него да се занимава. Няма актьор, който може да изиграе всичко. По-добре да се лишиш от някои съмнителни изяви. Това е въпрос на професионална хигиена.
- На кой театрален жанр бихте оприличили ситуацията в България в момента – трагедия, комедия, водевил?
- Бих я оприличил на трагикомедия. Зрителят се чуди какво точно да прави. Той се смее, а после излиза, че се смее на себе си. След това му става тъжно. После си казва: защо пък да ми е тъжно. Впрочем, това е един от най-трудните жанрове, още Шекспир се е занимавал с него.
- Споменахте Шекспир и ви питам „сън в лятна нощ” ли е родната демокрация?
- Българската демокрация отвсякъде си е „Макбет” – най-тежката трагедия на Шекспир. Тя си има своите жертви и убийства. Никъкъв сън, никаква лятна нощ, никакви същества, дето се гонят в една гора. Пък и къде са нашите гори, след като ги сечем безмилостно?!
- В гората „България” какво трябва да бъде отсечено? Кое е най-уродливото, което трябва да се премахне?
- Най-уродливото нещо в България са ченгетата.
- Особено тези, които ни подслушват ли...
- Това не е най-важното, и американците се подслушват. Ченгетата са като свински черва. Вече 23 години те си разменят длъжности, но нямат капацитет и акъл и мислят само за себе си. Това е свързано с печелене на пари. В романа си „Ана Каренина” Толстой описва един дъб, покрай който Вронски минава, после се връща... Нашите ченгета са си направили един такъв дъб, катерят се по клоните му, хапват жълъди, а ние стоим отдолу и никакъв жълъд не пада за нас.
- Обаче ако сте на власт, няма ли също да се възползвате от този дъб – да се катерите по клоните му и да хапвате жълъди. Ще устоите ли на съблазънта?
- Драматургията, според която сега живее България, е мръсна. Не желая роля в нея.
