Георги Марков: Американците ни натиснаха и нямаше “нежна революция”, затова днес правителството на анархокомуниста Радев ни смята за “бивши хора“! Иска да изчегърта и политическия затворник Кошлуков, повел най-голямото студентско шествие в Източна Европа
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 7 юни 1990 г. на Орлов мост бяхме 1 млн. и пеехме сините песни. На 10 юни 1990 г. ни откраднаха изборите и плакахме. Цялата власт беше в тях, бяха партия-държава. В по-голямата си част провинцията беше скована от страх.
Това написа в изключително емоционален пост във Фейсбук, връщайки се 31 години назад, бившият депутат от Великото Народно събрание и бивш конституционен съдия Георги Марков.
От позицията си на пряк участник в случилото се на 10 юни 1990 г. Марков разказва на младите българи за горещите дни, последвали едни от най-съдбоносните избори в българската история.
Той обаче изрично подчертава, че настроенията в СДС да не се признаят изборните резултати, са били охладени от американското посолство.
Ето и цялата публикация на Георги Марков в социалната мрежа:
На 7 юни 1990 г. на Орлов мост бяхме 1 млн. и пеехме сините песни. На 10 юни 1990 г. ни откраднаха изборите и плакахме. Цялата власт беше в тях, бяха партия-държава. В по-голямата си част провинцията беше скована от страх.
През нощта на 10 юни в студиото на Кеворк Кеворкян, големият артист Йосиф Сърчаджиев се разплака пред цяла България и напусна с думите: „Как не ви е срам!”. Пред очите на Георги Пирински и Чавдар Кюранов, д-р Желев нарече бившите комунисти, станали за една нощ социалисти, “престъпници”. Заяви, че СДС е морален победител и няма да признаем изборите.
На 11 юни 1990 г. синя София бе настръхнала и гневна. Синя София, която на 14 декември 1989 г. подкрепи студентите и свали чл.1 от Живковата Конституция. Синя София, в чиито център нямаше балкон без синьото знаме и лъвчето на СДС. Това беше София на софиянците. Готвехме се за обща политическа стачка и гражданско неподчинение. Студенти окупираха университетите. Пловдив се беше събудил, както и Варна. Също и Пиринска Македония.
Трябваше още един митинг на Орлов мост и това щеше да им е краят. Американците ни натиснаха и признахме изборите.
Месеци след това, абсолютното мнозинство на БСП във ВНС и правителството на Луканов ни доведоха до национална катастрофа – хората умираха по опашките, нямаше храна за децата, нямаше обезболяващи лекарства, дори памук и аспирин, нямаше бензин за линейките, имаше режим на тока.
Светът ни обърна гръб. Вместо да ги оставим на народната любов, ние направихме коалиция с тях – кабинета Попов, и ги спасихме. Спасихме ги от изчегъртване.
Площадите гърмяха: “Долу БКП!”, “Червени боклуци!”, “Няма да работим за червените!” и “И преди, и сега БСП е мафия!”
На 10 юни 1990 г. пропуснахме шанса за “нежна революция”, затова днес правителството на анархокомуниста Радев ни смята за “бивши хора“. И иска да изчегърта дори политическия затворник Емил Кошлуков - антикомунистическия герой, повел на 2 март 1990 г. най-голямото студентско шествтие в Източна Европа.
Направихме демокрацията рай за децата и внуците на комунистическата номенклатура, от приятели на съветските другари те станаха приятели на Сорос и на американските и брюкселски неолиберали. За това днес сме разнебитена държава, обречена на неолиберален комунизъм. Хак да ни е!
Ние нямахме унгарското всенародно въстание срещу комунизма 1956 г. Ние нямахме чешкото въстание 1968 г., когато Ян Палах се замозапали. Нямахме 10-милионната “Солидарност“ на Полша. Ние, 1989 г. не отворихме границата с гърците, както унгарците с Австрия и събориха първата тухла в Берлинската стена. Ние имахме своя 7 юни 1990 г., който на 10-ти се оказа напразен.
Вместо да го повторим и потретим, признахме изборите и предадохме избирателите си, за което трябва да се извиним. Прощавайте!
