Георги Харизанов: Нено Димов ли е единственият виновен за Перник - къде щяха да са хиляди работници, ако не беше подписал?
Последвайте ни в Google News Showcase
Минаха две седмици от началото на прокурорската акция, довела до потвърденото от две съдебни инстанции задържане под стража на бившия министър на околната среда и водите. И колкото повече време минава, толкова по-голямо впечатление прави задаваният от все повече хора въпрос: Това ли е единственият виновен? Нима проверките на Икономическа полиция във ВиК-Перник и разследването на следствие и прокуратура доведоха само до това – че министърът е единствен виновен, защото е подписвал графиците за ползване на вода от язовир “Студена”? Ами хората, изготвили тези графици, къде са? Ами хората, изготвили исканията за тези количества вода, къде са? Ами хората, които са им преки началници и трябва да защитават интереса на собствениците на това ВиК (51% държава и 49% местни общини), къде са?
WINBET – персонални бонуси всеки ден! (18+)
Докато на тези въпроси не се получат задоволителни отговори, обясняващи защо пряко замесените в тази криза чиновници продължават да си щъкат на воля по улиците, докато формално и последно подписващият министър стои в ареста, усещането за правосъдие отново никакво няма да го има.
Този вакуум води и до друго порочно тълкувание на събитията до момента: Удрят се само хора от квотата на “патриотите”, докато над тези от ГЕРБ има разпънат политико-прокурорски чадър. Задоволителните отговори, които написах по-горе, че обществото очаква, ще трябва да са толкова задоволителни, че да разбият и тази сюжетна линия: Бойко и Гешев си гукат и не закачат гербаджии. Която сюжетна линия е еднакво вредна и за двете намесени личности и институции – и за премиер и управляваща партия, и за новоизбран главен прокурор и Специализираната прокуратура.
Защото задоволителните отговори, които все още очакваме, трябва да отговорят и на още един въпрос: Ами ако Нено Димов не беше подписал тези графици? Ако им беше треснал отгоре едно “НЕ!” и ги беше върнал със забрана да се подава промишлена вода, докато язовир “Студена” не си възвърне нивото? Ако още през лятото, през август, “Стомана”, тецът и Промишлената зона бяха принудени да спрат работа? Защото това е тезата до момента: Че Димов е в ареста, защото не го е направил. Ами ако беше? Ако няколко хиляди души бяха останали без работа три месеца преди изборите, а цял град беше останал без парно и топла вода през зимата поради аварийно спиране на теца? Изложена ли беше тази хипотеза, защитени ли бяха работещи варианти при нея и имал ли е всъщност избор министърът, различен от този да подпише представените му графици и заедно с всички намесени да се моли за обилни дъждове?
Въпросите стават все повече, а отговорите – все по-малко.
Все по-голяма става и истерията, разпалвана от опозиция, пишман политици, пишман анализатори и пишман фейсбук хидроинженери. Истерия за Шумен. Истерия за Ботевград. Истерия за Варна. Нищо че язовир “Тича” е пълен и проблемът е единствено в старите довеждащи тръбопроводи, в които продължава да се инвестира. Нищо че с поредица от факти се доказа, че никакъв вец не е източил язовир “Бебреш” до Ботевград, а има маса проблеми в местното ВиК и достатъчно вода за битовите абонати, вързани към системата на “Бебреш”, при разумно управление на ресурсите. Нищо че язовир “Цонево” захранва основно Индустриалната зона на Девня и има предостатъчни количества вода и огромна водосборна зона, която тепърва ще го пълни напролет. В интерес на истината едва ли някой може да се сърди на опозицията, че се прикача към всяка тема. Нито пък за това, че маса хора и опозиционни политици или лъжат, или са тежко заблудени. Толкова си могат.
Но въпросът отново е къде са отговорите.
Прочее отговорите на управляващите дават някакво основание за оптимизъм. Окрупняването на ВиК дружествата под една шапка, от една страна, изглежда като лява мярка и повече държавна намеса, но всъщност не променя по никакъв начин съотношенията на пазара на тази услуга или собствеността на водната инфраструктура. Прекструктурирането само по себе си би донесло ползи, ако доведе до следните ефекти:
Централизиране на информацията, селектиране и приоритизиране на най-проблемните и с най-много аварии магистрални водопроводи и довеждащи трасета, които носят големите количества вода от язовирите да пречиствателните станции и градските мрежи. Много от тези ремонти просто не са по силите на местните ВиК дружества, които държат ниска цена на водата по социални причини и просто нямат (някои никога няма да имат) възможност за мащабни инвестиции в ремонти на мрежата.
Прекъсване на местните зависимости и страхът от местни бизнес „авторитети“, търговията с влияние, възлагането на ненужни и скъпи ремонти на „наши хора“ и бартерът „евтин и безотчетен воден ресурс срещу гласове на следващите избори“, който тежко опорочава целия модел на управление на водата по места и води до партизиране и политизиране на местния мениджмънт, назначаване на лоялни некадърници и неминуемо влошаване на финансовите резултати на отделните местни ВиК дружества.
Централизиране на информацията за цените на ремонтите, резервните части, техниката и външните услуги в отделните региони, която би била много ценна за сравняване на начините, по които се управляват отделните ВиК дружества.
Централизиране и контрол върху управлението на водоемите и водните количества, заявките за вода и условията и цените, на които тя се доставя на отделните потребители. Макар и на пръв поглед цените да се определят от КЕВР като независим регулатор, нека не забравяме, че както и в случая с разрешителните за водоползване исканията за одобряване на тези цени пред комисията също се изготвят и подават от местните ВиК на база разходи, инвестиции и т.н. И че ако някое ВиК иска от комисията да му одобри цена от 10 ст. на кубик за промишлен абонат, КЕВР няма да наложи цена от 2 лв. на кубик на база свои изчисления. В общия случай комисията одобрява, а не определя цени, и то стремейки се да поддържа непрестанните искания за увеличаване на цената за битовите абонати в разумни граници.
Това биха били плюсовете. Минусите ги знаем – те биха били просто още от същото, което доведе до кризата в Перник.
Което отново повдига темата с въпросите и неполучените отговори.
Нено Димов ли ще остане единственият виновен за цялата криза?
Ще понесат ли политическа отговорност и останалите намесени в грешните решения назад в годините, довели до сегашното положение, които заемат сладки политически постове и до ден днешен?
Какво се е случило през 2019 година с притока на вода към язовир “Студена” и защо при общо взето идентична с предишни години консумация се стигна до сегашното безводие?
Установени ли са хората и дружествата, отклонявали вода от реките и каналите, вливащи се в язовир “Студена”?
Каква наказателна отговорност ще понесат хората и дружествата, отклонявали вода от реките и каналите, вливащи се в язовир “Студена” и осигуряващи голямата част от обема на водата, нужна на перничани?
Каква отговорност ще понесат хората, изготвяли исканията, на база на които са изготвени графиците, подписвани от министър Нено Димов?
Каква отговорност ще понесат експертите, изготвили въпросните графици и занесли ги за подпис в кабинета на министър Нено Димов?
Защото, уважаеми читатели, уважаеми граждани на Перник и граждани на цяла България – вие плащате и техните заплати. Които често са по-високи от вашите. Вие, уважаеми читатели, плащате на твърде много хора, които в случая не са си изпълнили задълженията. Към вас. Към всички вас.
И когато е налице криза с подобни размери, в която са намесени толкова много институции и чиновници, приказката с единствения виновен просто не върши работа.
Нито на прокуратурата, нито на правителството, нито, и това е най-важното, на вас, българските данъкоплатци.
