Управляващите от ГЕРБ твърдо водят страната ни към гръцкия сценарий. Ще ни фалират чрез зависимостта от еврофондовете, злоупотребите с тях и липсващата административна реформа. Това заяви за агенция ПИК политологът Боян Кутевски.
Министър-председателят Бойко Борисов и неговият заместник и финансов министър Симеон Дянков непрекъснато оправдават своята икономическа политика, размахвайки пред обществото и медиите казуса с тежкото финансово положение на Гърция, Испания, Португалия и т.н. И в същото време основната част от действията им във властта са насочени към
реализацията на същите грешки, злоупотреби и социално-икономически капани, които тласнаха тези държави към дълговата криза.
Много икономисти и анализатори вече просто махнаха с ръка и спряха да коментират глупостите, които натрупват като публично говорене – защото са така колосални, че критиката им няма и една шепа здрава почва, върху която да стъпи, за да отдели все пак някакво градивно и рационално намерение.
Но нека разгледаме гръцкия сценарий по-отдалече.
Също като България и Румъния, Гърция е приета в ЕС без готовност за членство през 1981 г. Повече от страх и като политически ход, за да бъде избегнат пореден военен преврат (парламентарната демокрация е терминирана в периода 1967-1974) и за да има някаква бариера пред Турция. Гръцките политици бързо разбират, че с обещания и прилично поведение ще легитимират своята класа и ще получат достатъчно финансиране, за да държат генералитета далеч от политическата власт.
Пет години по-късно Испания и Португалия повтарят този сценарий – да не забравяме, че в Испания само допреди 11 години е управлявал вездесъщият диктатор ген. Франко, чието управление е приключило с неговата смърт през 1975 г., а не с някакво народно брожение.
Гърция влиза в един доста по-богат и толерантен съюз, който все още се нарича Европейска икономическа общност – акцентът е върху „икономическа“, защото политиката все още се ръководи от икономиката, а не обратното. Парите обаче се наливат политически, за да бъде Гърция мотивирана да сдържа турската мощ и да държи Южния фланг на евро-атлантическата общност – не на последно място и срещу НР България, която е верен и мощен съветски сателит в региона.
Злоупотребите със средства по програми за развитието на индустрията и на земеделието са покровителствани политически. Стига се дори до фрапантни случаи през 90-те, когато недобросъвестни земеделски производители монтират макети (!) на маслинови дръвчета, за да ги покажат и отчетат срещу взети земеделски субсидии. Но всичко това по никакъв начин
не пречи на големите гръцки олигархични фамилии да забогатяват на гърба на европейските данъкоплатци и удобно да редуват правителства, които служат за параван и произвеждат пожизнени политици, които мерят състоянието си със своите покровители.
Схемата е същата като тази, която наблюдаваме в момента в България – едни и същи олигархични фирми, приближени на някоя от водещите партии, печелят „конкурси“, изпълняват криво-ляво проекти, усвояват парите, отчитат се на партийните каси. Повече от 30 години схемата работи толкова добре, че дори манипулацията на данните за икономиката на страната при влизането във Валутния съюз не предизвиква никаква наказателна реакция – чак до настоящата криза, при която се оказа, че бездънната гръцка каца идва в повече на ЕС.
Но за съжаление ние едва ли ще имаме гръцкия късмет. България влезе в ЕС, за да легитимира егоистичните амбиции на своите десни политици.
В замяна на тяхната „евро-лоялност“ се разделихме с първите 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“ и то на смешно ниска цена. За това, разбира се, плащаме всички – леви, десни, аполитични... От друга страна ЕС вече бяха усетили, че българските избиратели са готови да залитнат по някой пишман-диктатор, готов да им обещае „ред“ и „твърда ръка, по необходимост“.
Е, избрахме си го – и поддръжници, и противници, и негласуващи! Правителството на Бойко Борисов е сбъднатият негативен европейски сценарий.
Начинът да се прикрие гафа е да се прилага вече описаният гръцки сценарий. С тази разлика, че гарант за него е най-бедният народ в целия Европейски съюз. Едни и същи фирми, близки до властта, печелят конкурсите, усвояват европейските пари, произвели са няколко политически милиардери и поне стотина политически милионери. От време-навреме машинациите не минават, но „политическото плюскане“ не се губи – което не покрие еврофондовете, плаща го българския данъкоплатец – с дефектите, злоупотребите, „парите назад“ и всички други безобразия.
Българският бизнес е в състояние на бавна, но сигурна ликвидация. Реалната безработица вероятно вече е надхвърлила 30%, много хора работят само, за да покриват разходите на бизнеса си, използвайки спестявания от минали години. В Гърция за подобни неща хората излизат по улиците, а в България постъпваме малко по-умно – така или иначе щетите от протестите ще ги плащаме пак ние…
Гърция от десетилетия оглавява индекса по корупция в ЕС. И е станала нарицателно за раздута и преяждаща с власт, бонуси, привилегии и подкупи администрация. При 10-милионно население – над 1 млн. лапачи са на държавната хранилка.
Да не се заблуждаваме, че в България е различно. Е, да – има разлика -
правителството у нас не признава каква е числеността на българската бюрокрация на държавна издръжка – някои данни са за над 700 000 служители , финансирани през държавния бюджет при население под 7 млн.
Административната реформа е блокирана по строга политическа заповед, която крие огромен брой дублиране и триблиране на функции в министерствата, държавните агенции, общините и общинските фирми и т.н. Особено фрапиращо е положението в МВР, което трябва да бъде използвано за осигуряване на изборната манипулация тази година.
Стопиран е проект по Оперативна програма „Административен капацитет“, за да не излиза наяве този проблем. Същата е съдбата и на друг проект по същата програма, който трябва да направи оценка на ефективността в администрацията на Парламента.
