ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Препирните между ГЕРБ и Реформаторският блок ми въздействат като машина на времето. Връщат ме пет години назад и от дълбините на времето изплува епистоларната и вербална „кореспонденция“ между Борисов и Костов, между Цветанов и Мартин Димитров. „Каквото е било, пак ще бъде, и каквото се е правило, пак ще се прави - няма нищо ново под слънцето“ настоява Книгата на Еклесиаста. Затова наричат Библията най-великата книга – там е казано всичко важно и смислено. Всичко след нея е вариации на теми, заченати и развити в Книгата на книгите. „Десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени“. Това пък е от Соломоновите притчи.
За съжаление българското т.нар. „дясно“ е развалено в корена си, защото казано е: „Всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове“. Българските т.нар. „десни“ партии ГЕРБ и партиите в Реформаторския блок, че и останалите са обикновени творения на БКП/БСП. А лошото дърво дава лоши плодове. Затова поне моите очаквания не са добри за това, което лошите плодове ще пръкнат. През 2009 г. имахме идентични вариации на тема „коалиция“ между ГЕРБ и тогавашната Синя коалиция. Какво се случи тогава? Ще възстановя събитията накратко, защото едва ли са много хората, които помнят детайлите и кривата на развитието на техните отношения. Още през февруари 2009 г., докато беше в Чикаго, Борисов каза, че „С Костов сме се разбрали…Направихме няколко срещи. Общият противник е ясен…“ И докато се черкуваше в църквата „Св. Иван Рилски“ добави сакралното: „Толкова ги мразя комунистите“!!!
Днес като се сетя за това ме напушва смях – един оперативен работник от Първо главно управление на Държавна сигурност, който познава Борисов от десетилетия, ми разказа наскоро как Борисов се тръшкал пред него в офиса си, че трябва да охранява монарха Сакскобурготски при идването му в България. „Представяш ли си, аз, комунистът, да охранявам царя“, дуднел Борисов, докато сипвал кафе. Както и да е, отдавна съм престанал да се учудвам на магариите и пълната липса на принципи и следването им сред небългарските политици. Това население си ги избира, да си ги носи на гръб, следователно! Аз съм почти приключил с българските глупости - може би скоро ще избера свободата. Мечта ми е от години да завърша история някъде във Велика Британия. И докато преминавам границата подобно на един от героите на Сергей Давлатов в неговия роман „Чужденката“ ще си помисля: „Отнасям България със себе си върху подметките на обувките си“. Та този Борисов днес е припознат като десният лидер на България, с извинение. Ама те и онези от РъБъ не са по-добри – вече обясних защо. „Лошото дърво дава лоши плодове“, всички са от един шинел – този на БКП. Няма как да пръкнат нещо смислено и читаво. През февруари 2009 г. Иван Костов побърза на часа да опровергае казаното в Чикаго от Борисов, но няколко месеца по-късно, седмица преди вота, удобно полегнал в нозете на Каудильото измънка: „Ще подкрепим Бойко и без наши министри“ Ха сега де, нови двайсет! Такива невероятни лупинги и претъркалвания са запазената марка на драгалевския вожд, както днес го нарича онзи, с когото се бяха разбрали да „тепат комунистите“. Щото много ги мразели. Смях в залата! Споко, смехът съвсем скоро ще бъде на корем. Причините за плач – също. Сори за което – сами си го причинявате. Минаха изборите през юли 2009 г. и започнаха пазарлъците. Костов беше ден през ден при Цветанов в МВР и го омайваше данайски: „Ти си велик, ти си най-добрият вътрешен министър“ и т.н. Само след половин година същият Костов говореше за Цветанов такива неща, че се чудя как се храни с тази уста. Синята коалиция постави тогава и конкретните си искания – на мястото на тройната коалици да дойде двойна, с всички присъщи атрибути – няколко министри, зам.-министър във всяко министерство, десетина областни управителя и зам.-областни управители във всички области, няколко дузини висши администратори и т.н. Не се разбраха, но Борисов се оказа пич – даде им ей така трима зам.-министри, няколко посланици, а след време ДСБ получиха здравен министър в лицето на Стефан Константинов. Истината обаче е, че Борисов иска да управлява сам. И това е разбираемо. Такъв му е характерът, какво да се прави. На негово място бих действал по същия начин. Затова си мисля, че най-добре е да бъде оставен да управлява сам, което обаче като че ли няма голяма вероятност да се случи. Да, последните изследвания дават солидна преднина на ГЕРБ пред всички, но нека държим сметка за три неща. Първо, още не сме в същинска кампания, а едва когато тя започне ще започне избистрянето на електоралните нагласи. Второ, във второ- и третоешалонните назначения на служебното правителство се напълни с представители на ГЕРБ или близки до тази партия, назначението на Ваньо Танов и други подобни работи категорично срещу партията на Борисов и оттук-нататък всеки гаф в сферите управлявани от тези хора ще руши от подкрепата за нея. Трето, Тукидит в своята „История на Пелопонеската война“ съветва да се държи особено много на влиянието на случайността, не непредвидимото в хода на войната. Ключово! Никой не знае какво може да се случи месец, седмица или ден преди изборите. Нещо, което да повлияе сериозно на нагласите за гласуване. В Испания един влаков атентат обърна преди десет години вота там и Сапатеро спечели, въпреки че изследванията даваха по-големи шансове на Аснар. Да не забравяме, че през 2009 г. под внушението на Първанов, БСП се съгласи да направи изборни промени и прие идеята му за 31 мажоритарни депутати. ГЕРБ поискаха тогава връщане на „безумието 31 мажоритарни депутати“, но след изборите се установи, че те печелят ¾ от тях. И това се случи на вълната на развиващата се в прогресия подкрепа за ГЕРБ две седмици преди изборния ден /особено след фундаменталната Кочанска реч на Ахмед Доган/. Днес този бонус го няма и ще е цяло чудо, ако ГЕРБ вземат над 121 депутати. Аритметичното измерение на представянето на ГЕРБ на изборите е най-важното в случая – то ще взема, така да се каже, решенията кой ще живее и кой ще умре – политически. Нищо чудно съвсем скоро да правим нови избори. Какво пък, аз и без друго не гласувам от известно време за никоя от бекапейските и МВР издънки и за мен подобно развитие ще бъде единствено потвърждение на личната ми формула за нас, българите – не ставаме за нищо друго, освен за лош пример.
