Последвайте ни в Google News Showcase
ГЕРБ не мърда. Нито електорално, нито политически.
На фона на тоталния провал на властта, опозицията не качва проценти, тъпче на едно място според актуалната социология.
Това е парадокс, който има логични обяснения.
Когато попитах роднини, близки и приятели от родния Бургас за кого ще гласуват, те бяха общо-взето единодушни: "Не можем да ги траем тия нагли и крадливи копелета от промяната, но как да гласуваме за Бойко? Какво ще се промени, ако той се върне, това не е същият човек..."
На въпроса ми "защо", отговорът бе "Клекна за Македония и угажда за всичко на американското посолство".
Истината е, че Борисов има проблем с автентичността. Ако е наел добри пиари (което е съмнително), би трябвало да го посъветват да се отърси от образа на евроатлантически послушник. Поне лексикално.
Полибералчването на ГЕРБ свива потенциала на партията, отблъсква по-консервативно и патриотично мислещите българи. Цифрите се движат в една и съща полоса - между 21 и 24%, периферията не се разширява.
Дали в централата на ГЕРБ се питат "защо"? Или това им стига, доволни са от себе си? Дали скучноватите участия в сутрешни блоковe, констатациите и декларациите изчерпват съпротивата срещу една очевидно престъпна власт? Дали депутатската номенклатура не мечтае просто да се "възпроизведе" в следващия парламент без да си дава много-много зор?
Усещането е, че повечето политически решения на Борисов са мотивирани от амбицията му да се хареса на "началниците от Брюксел" и "Козяк", да се изкара "по-верен" на легацията от Кирил Петков и Христо Иванов.
Каква епична битка за сърцето на Херо Мустафа! И Борисов не печели от участието си в нея. Той е трикратен премиер на България, държавник от висока класа, влязъл е в историята. Не му отива.
Лидерът на ГЕРБ се държи толкова сервилно, че непредубедените се замислят: този човек нещо е зависим, изнудват го.
Дали става дума за прословутата US-бухалка "Магнитски", дали за друго...послевкусието нагарча.
ГЕРБ не успя да артикулира ползи от фиаското на "промяната" и защото през цялото време се колебаеше опозиция ли е, не е ли. С клишето "градивна опозиция" депутатите на Борисов фактически се обезличиха.
Но защо изобщо да говорим за "опозиция", след като ГЕРБ подкрепи всички важни закони и проекти на управлението - ветото за Македония, ремонта на оръжие за Украйна, държавния бюджет, смяната на военния министър. Борисов постоянно анонсираше "готов съм да им дам 59 депутати"...
Готов да им "даде"? Все едно им заема разпалки за камината от плевника в Банкя. Дотам е деградирала мисията на народното представителство. Жалко за тия, които търпят и дано цената си заслужава.
В друга ситуация, при брутален и незаконен арест на лидера й, една партия би излетяла рейтингово в небесата. Това не се случи и причината е, че ГЕРБ не се радикализира след полицейския гаф на Кирил Петков. Вместо да напусне парламента и да излезе на улицата (поне докато не получи главата на Бойко Рашков), опозицията продължи да "колаборира", съдейства, съучаства.
Сбъркана е представата, че мекушавостта е признак на диалогичност и толерантност. В българските условия тя алюзира страх. А народът върви след силните.
Великите сили и чуждите посолства също преговарят със силните, независимо дали им пасват идеологически. Ако постоянно се навеждаш и гледаш да угодиш, губейки електората и характера си, няма как да се харесаш повече. Само будиш презрение.
Принципно, ГЕРБ изпусна улицата и София. Читалищните им събирания в умилително-възрожденски стил са само в провинцията. Вероятно като остатъчен комплекс от режисираните "протести" през лятото на 2020 г. Но активът на ГЕРБ трябваше отдавна да е преодолял този комплекс. Това не бяха протести, а платен от подсъдимата олигархия държавен преврат под юмрука на президента. С участието на десетина хиляди (максимум) души от партийните агитки на ДБ и БСП, офис планктона на "Капитал" и футболни ултраси, наети да безчинстват и плашат. Получи им се, защото властта ги остави три месеца да блокират Орлов мост, а похитените телевизии ги легендираха като "борци срещу корупцията и мафията".
Но всъщност именно те са мафията!
ГЕРБ няма никаква причина да не го изрече честно или да се срамува.
Но не го изрича. Вероятно за да не накърни самолюбието на "разградската десница", с която сякаш винаги е готова да управлява. И това е друг проблем пред електоралния ръст на ГЕРБ.
Как да пуснеш гласа си за Борисов, след като той постоянно анонсира потенциално единение с ПП и ДБ - хората, които го арестуваха и чието присъствие в политиката е мотивирано именно от мисълта да го унищожат?!
Има много гербери, които не са навити да се коалират с Христо Иванов и Просто Киро. Биха предпочели, да речем, съюз с ДПС. Борисов изключва подобна хипотеза. Тогава?
Тогава те престават да гласуват за ГЕРБ и се озъртат за ново политическо представителство.
След като левицата се окрупнява, след като вече директно говорят за предизборен съюз между ПП, ДБ и БСП, не е ли редно ГЕРБ откровено да заяви, че не желае да се коалира с комунисти, каквито са ПП и ДБ? Дали това не би произвело по-голям предизборен ефект от мъглявото - "ще видим как ни подредят хората, ние изключваме само коалиция с ДПС..."
Да де, но хората, преди да те "подредят", искат да разберат и твоите намерения.
И после, защо ДПС да е по-неприемливо от червените отрочета ПП и ДБ, които са издигнали за знаме сталиниста Бойко Рашков?
Все трудни въпроси, на които публиката не получава задоволителен отговор от политиците.
И тогава отговорът изплува сам - защото така е наредило посолството.
Не е нужно да си Касандра пророчица, за да се сетиш какво ще се случи на изборите. ПП с помощта на машините вече предвкусва победата. В съюз с ДБ, комунистите и Стефан Янев (който ще смени Слави Трифонов) ще състави правителство. А ГЕРБ пак ще си играе на "градивна опозиция", тоест - на никаква.
Прогнозата не е добра, освен ако Борисов не преосмисли отношението си към "промяната" и не се позиционира като нейна екстремална алтернатива. Ако отсега не отсече - "с тези мошеници, които разсипаха България - никога!" Ако не помисли за някаква кооперация с по-малките десни и патриотични формации, с граждански движения; ако не привлече в листите ярки опозиционни личности извън партийната клиентела и агитката, която му пляска по събрания; ако не реанимира имиджа на ГЕРБ като партия на традиционните семейни ценности, националната държава и консерватизма.
