Последвайте ни в Google News Showcase
Един бегъл преглед на състоянието на партиите показва недвусмислено, че ГЕРБ ще ни повтаря. Независимо дали ни харесва, или не (на мен определено не), това е положението. Най-вероятната хипотеза към момента е партията на Борисов да спечели предстоящите избори, а ние да претърпим още един хаотичен и безхаберен мандат. Излишно е да се посочва кой ще е премиер, той сам си каза: „А кой да стане? Ако има по-опитен, ще го направим него.” Но няма по-опитен. А и да има такъв в редовете на ГЕРБ, той трябва да е луд, за да се разкрие. ГЕРБ е дисциплинирана партия. А дисциплината, казват, е изкуство да бъдеш винаги по-глупав от началника си. Колкото и да изглежда невъзможно. Др. Ленин, в перифраза на др. Борисов, звучи така: в ГЕРБ има само трима кадърни за премиер – Борисов, Бойко и аз."
Може дори да се прогнозира с голяма доза увереност, че единият вицепремиер ще е Цветанов, като вероятно присъдата му ще падне на следващите инстанции. Не знам как го постигна с двете грахови зърна в главата си, но е факт - те с Бойко ще са заедно, докато смъртта ги раздели. Може би и другият вицепремиер да е същият. Слушах тия дни Тетка Цачева, не изключвала възможността Дянков пак да бъде финансов министър, много ценен кадър бил, от най-ценните. Младежът, който щеше да пляска Русия, изненадващо се намести в среди, близки до руския премиер. Дори по спешност беше внедрен в надзора на руската ВТБ, която се гласи да купи КТБ, а с това да сложи ръка на „Булгартабак” и другите неизрядни платци на банката на Цветан Василев…
Тетка Цачева ще седне отново на председателския стол в НС. Веждичката ще се върне на бял кон в културата, ако, разбира се, не посегне на живота си заради блокираните си спестявания в КТБ… Това дори не е déjà vu, това е всичко накуп - déjà vécu, déjà senti, déjà visité… Между другото, според нобеловия лауреат проф. Сусума Тонегава, в хипокампусът - зоната на главния мозък, отговаряща за запомнянето, имало една издатинка, известна като Dentate Gurus, на която именно се дължи усещането за "дежа вю". Изглежда, че при нас не е просто издатина, а цяло хълмче. Щото в детайли си представяме как ще се развият нещата. Пак ще местим едни камъни от тук там и от там до обед...
С всяко ново правителство ние намаляваме очакванията си. Вече сме ги минимизирали до краен предел и ще сме доволни, ако поне не ни извади от ЕС и не ни върне в руската орбита. С Борисов премиер поне имахме усещането, че Титаник потъва нормално, че на мостика има някой. И не е чудно, че хората ще предпочетат контролираното потъване пред това да се возят на айсберга. Освен това Бойко е самороден къс българщина! Много рядко в световната история масите са излъчвали лидер, който да е истинска квинтесенция на националния характер. Още древните гръцки и римски плебеи са имали право да излъчват управленци от своите среди, но никога не са се ползвали от това си право. Щото са знаели какви ще са последиците. Мислех си, че и ние ще разберем. Ама не разбрахме…
Добрите политици са предназначени за народите без фантазия. А ние сме хора с богата фантазия. 1.6 млн. избиратели видяха в милиционера спасител на нацията. И това ако не е фантазия...
„Победата на Борисов ще е илюстрация за продължаващата българската политическа незрялост…”, пишеше в една от грамите до своето правителство посланик Байърли.
В неговите и на посланик Макълдауни доклади, публикувани от „Уикилийкс”, лъсва истинския Борисов, потвърждава се всичко, което се шушукаше за него: криминалното му минало, връзките и приятелството с Маджо и Пашата, «регентството» на «политическия брокер» Валентин Златев, свързването на банката на Бориславова с пране на пари... Американските представители рисуват един точен психопортрет на Борисов: балканските му тарикатлъци, безмерното му его, "уличното” му образование и повърхностен характер, нетърпимостта към всякаква критика… Излиза, че сме си избрали за премиер един капо ди тути капи… По-точно капо ди тути пипи, та да ни има и нас…
На всички тези обвинения, Борисов отговори по Борисовски: „Не чета публикациите в “Уикилийкс”. И с това проблемът изчезна, написаното в „Уикилийкс” престана да съществува. Древната сентенция, че „нищо, което не е описано, не се е случило”, доби съвременно звучене: нищо, което не е прочетено от премиера, не се е случило.
Така че американците не се заблуждават с кого си имат работа… Но и те нямат избор. Нашият избор предопределя техния избор. И те като нас вървят към сваляне на летвата. „Обвинения в миналото свързват Борисов със … сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO (разбирай ЦРУ) потвърждава тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си…, за да прикрие криминалните си деяния…”, четем в една от грамите. А смехотворните количества наркотици, хващани през последните години от мандата на Борисов, говорят, че миналото не е отминало. И това, предполагам, също не е тайна за бай SIMO. И въпреки това онзи ден Бжежински разхвали бившия премиер така, както и циганката не би могла. „Вашето правителство беше най-доброто, а Вие сте най-знаковият български политик за последните 25 г.” И добавил, че в САЩ бил признат за политика, който успешно се бори с корупцията и организираната престъпност. Хвалби на границата на иронията и сарказма…
Та казвам, че нема лабаво, ще ни повтаря.
Борисов смени тройната коалиция. Тройна коалиция смени Борисов. Борисов ще смени новата тройна коалиция. Всички тези промени се правят, за да не се промени нищо, за да остане олигархията на власт.
В момента една престъпна шайка, свързана, а защо не и ръководена, от почетния председател на ДПС Ахмед Доган разбива и малкото останала държавност, а г-н Борисов ни убеждава, как той не се интересувал нито от Пеевски, нито от Василев: „Не ме интересуват, аз нямам отношения нито с единия, нито с другия. Има по-важни неща от тях и това е "Южен поток".
Да де, ама има отношения. Според някои има отношения за милиарди… Миналия път ви писах как лично вицепремиерът Дянков подарява на Василев и Пеевски "Техноекспортстрой", една от петте фирми, които ще строят ЮП, по сметките на която имало над 30 млн. лв. и над 100 000 кв. м. имоти в най-скъпите квартали на София. И всичко това остана за новия собственик. За да стане възможен този пладнешки грабеж вицепремиерът Дянков уволни дългогодишния шеф Емил Коцев и смени принципала на дружеството и го прехвърли от строителното към финансовото ведомство. Още две от петте фирми се свързват с Пеевски. И като как така Борисов се интересува от ЮП, а не се интересува от Пеевски? Като как Борисов няма общо с Цветан Василев и КТБ, когато през 2010 г. банката е имала активи на стойност 2,21 млрд. лв., а към края на мандата на Борисов активите ѝ бяха над 6.5 млрд.? И КТБ се нареди в първата петица на българските банки според размера на активите. Няма въпросителна, защото не е въпрос.
Този, който дойде на власт с обещанието, че ще изхвърли ДПС от управлението, днес е в пълна амнезия. Кучето се сдуши с вълците срещу стадото…
Доказателствата са хиляди. Помните ли кой продаде „Булгартабак”? Не, не беше царят, той не посмя. И тройната коалиция не посмя. Но Бойко посмя. Сделката беше претупана, а купувачът за дълго беше запазен в тайна. Но дето пише в Евангелие от Матея, „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае".(Матея, гл.10) Ама кел файда...
Кога групата на Пеевски купи "24 часа", "Труд"? Кой избра услужливия към ДПС и в частност към Пеевски главен прокурор? И т.н и т.н. Те зад кулисите винаги си се разбираха, а на публиката изиграваха периодично по някой етюд в стил кечмания, Скалата срещу Джон Сина, и толкова. Случайно ли мислите на нито един деец от ДПС, на нито една тяхна фирма не се случи нищо през тези 4 години? Ако така мислите, значи не мислите.
Кафепиенето в Кърджали не беше началото на нова ера в отношенията на Борисов и ДПС. То беше сондаж на обществената търпимост към едно бъдещо явно сближаване на тайно близки партии. Защото, казвам го без грам откривателски патос, зад невръстния вундеркинд стои рафинираната и цинична мисъл на почетния Доган. Утре почетният ще махне с пръстче и геният ще изчезне. Но днес е още нужен.
А ние ще ходим до урните с надежда и ще се връщаме с омерзение…
И накрая, с ваше позволение ще повторя един цитат от Анри Бергсон: "Цялата сериозност на живота идва от нашата свобода. Чувствата, които зреят у нас, страстите, които разжегваме у себе си, действията, за които взимаме решение, въздържаме се от тях, или извършваме – ето кое придава на живота неговия понякога драматичен и като цяло сериозен ход. Какво би било нужно, за да се превърне то в комедия? Би било нужно да си представим, че привидната свобода прикрива някаква игра на конци и че ние тук долу сме послушни марионетки..."
