ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
“Политическата класа в България е не само нефункционираща, но е почти криминална. Става въпрос за корупция. София е една от водещите столици на корупцията в света и това го пише в цялата международна преса." Това не са думи на черноглед български общественик, който иска да привлече вниманието към себе си с гръмки фрази, а откъс от интервю на професора по приложна икономика от университета "Джон Хопкинс" в САЩ Стив Ханке, дадено за БНР през миналата седмица.
Главната тема на интервюто не беше мафиотизирания политически елит на България, а икономическото развитие на страната през следващата година. Мафиотизацията на политическия елит обаче беше основният аргумент, който професорът изтъкна, за да докаже, че на този етап е напълно невъзможно България да изгради устойчива икономика, която да повиши стандарта на живот на хората. Според проф. Ханке, който в България е известен, като бащата на валутния борд, прогнозите на правителството за икономически растеж от 1,9 процента през следващата година няма да се сбъднат и икономиката ни ще нарасне значително по-малко. Това от своя страна ще удължи кризата, в която изпаднахме през 2009 година и няма да позволи на безработицата да намалее и на доходите да се увеличат.
Започнах коментара си с цитата за нефункциониращата и почти криминална политическа класа, защото той ми се стори важен, когато се произнася от световен икономист. Ако това беше поредната извадка от доклад на неправителствена организация, която наблюдава справянето на България в сферите на правосъдието и вътрешния ред, вероятно нямаше изобщо да се занимавам с него. Криминализацията на българския политически живот естествено не е новина.
Новината е, че връзката между слабото икономическо развитие, ниското качество на политическия елит и нефункциониращата правосъдната система става все по-видима и осъзната. Ако преди години световните икономисти съветваха България да изгражда пазарна икономика и вярваха, че това ще даде тласък на развитието ни, то сега основните икономически съвети са свързани с реформите в съдебната система и с виждането, че пазарната икономика няма как да се случи пълноценно в криминална среда. Не съм привърженик на генералните изводи, според които всички политици в България са маскари. Трябва обаче да призная, че конците в българската политика наистина се дърпат от полукриминали, които са си истински маскари. Да, в Народното събрание със сигурност има и почтени хора, но колкото и да се опитвам, не мога да се сетя за името на председател на парламентарна група в българския парламент, който би бил възможен, като такъв ако в страната съществуваше истински правов ред.
Лекотата, с която Стив Ханке диагностицира основния български проблем и думите му, че цялата световна преса пише, че София е сред водещите столици на корупцията в света сама по себе си е прогноза за развитието на страната ни през следващите години. Тази прогноза е толкова мрачна, че вероятно ще накара още няколко десетки хиляди българи да си стегнат багажа и да потърсят късмета си в друга държава, която ще им даде възможност да живеят нормално, като разчитат само на собствените си усилия и способности. Това не е никак малко. В България не се е случвало никога, а изгледите да се случи са доста хипотетични. Докато икономисти от ранга на Стив Ханке си позволяват да говорят за почти криминална и нефункционираща политическа класа в България, е по-добре да се откажем от мечтите си за привличане на инвестиции, които да създадат нови работни места.
Имайте предвид, че подобни хора винаги се изказват доста сдържано и по никакъв начин не са привърженици на гръмките фрази, защото си дават сметка, че думите им често се отчитат като знаци от световните инвеститори. Срещу тези премерени думи на професора по икономика стоят физиономиите на гламавите управляващи от БСП, ДПС и Атака и на неадекватните опозиционери от ГЕРБ. Едните развяват илюзорните си социални пакети и коледни надбавки, които накрая ще сервират в символичен размер, а другите през ден предизвикват вотове на недоверие, като понякога сами не се явяват на тях. Да сте чули в цялата тази смесица от чиста простотия, налудност и мошеничество, която се вихри в българския парламент и една дума за провеждане на дълбока реформа в съдебната власт? Или в МВР? Да сте видели план за подобни намерения?
Да сте чули премиерът Пламен Орешарски през последните четири месеца, в които управлява България, да е споменал и една дума в тази посока? До тук хитът на парламентарния сезон е, че незабравимите Делян Пеевски и Йордан Цонев от ДПС щели да внасят закон, който да направел прозрачна собствеността на медиите. Докато Цонев шета в същите тези медии, за да представя проектозакона, чиято главна задача е да излъска поизцапания имидж на Пеевски, Орешарски и БСП се правят, че не забелязват двамата мастодонти на ДПС. А се правят, че не ги забелязват, защото най-вероятно ги е срам, доколкото разбира се могат да изпитват подобно чувство. Борисов и той прави същото. Не знам защо. По точно знам, но това е тема за отделен коментар.
Важното е, че политическите промени в България обикновено идват като кризите – стихийно, неочаквано, наведнъж и винаги. Промяна по отношение на политическата класа със сигурност ще има. Въпросът е, че никой не знае, кога ще дойде тя и как точно ще се случи. По традиция тези промени идват късно и се случват с блокада на Народното събрание и хвърляне на камъни по него. Дали и този път ще трябва да преживеем това, предстои да видим. Като наблюдаваме размаха, с който управляват коалиционните партньори обаче, промените може и да са на прага на изнемощялата ни политическа система.
