ГНЕВНИ ДУМИ: 34 години по-късно - ДС, ДПС и Ахмед Доган се завръщат. Демокрацията е мираж, вилнее цензура
Последвайте ни в Google News Showcase
34 години, откакто се лъжем, че комунизмът си е отишъл и е дошла демокрацията.
Най-злободневното превъплъщение на тази лъжа е новият кмет на София, потомък на Държавна сигурност и Политбюро.
Както и голямото "завръщане" на Ахмед Доган, троен агент на Държавна сигурност.
Както и доминацията във властта на ДПС - филиал на Държавна сигурност. Гарантирана от розовия комсомол.
Това не са гримасите на историята, а отмъщението на времето към един инфантилизиран до свещена тъпота и обуначен от дефицитите на паметта народ.
На Десети ноември вярвахме, че цензурата пада, ще има свободни и честни избори, ще се върне законността, ще възстановим разделението на властите.
Кое е така?
Цензурата на либерал-екстремизма е по-зловеща от живковата. Реанимирани са всички уродливи сюжети и образи на Оруел, включително Новговора му. В големите телевизии спускат черни списъци с неудобни теми и събеседници. Цели предавания обслужват директно победилата на вота партия, която за благодарност подсигурява обществени и европейски поръчки за мениджмънта на телевизията.
На практика медиите отново са държавна собственост. Рекламата в тях е политическа или корпоративна, самоиздръжката отдавна е мираж.
Свободни и честни ли са изборите? Въпросът е риторичен.
Единствени в Европа гласуваме с машинките на диктатора Мадуро, а броят на недействителните бюлетини е колкото за цяла парламентарна група.
Прекупвачите на гласове вилнеят и щавят, както турчин не е беснял по тази робска земя. Изборите у нас са търговия - печели онзи, който плаща и купува повече.
Има ли разделение на властите?
Как да има, след като правителството и политиците разпореждат на формално независимия Висш съдебен съвет да уволни главния прокурор и те изпълняват?! Как да има, след като партиите си приемат конституционни поправки, според които главният прокурор вече ще бъде избиран изцяло от партийната квота във ВСС?
Разделение на властите ли е министър-председателят или лидерът на партията да спускат служебно на депутатите закони за приемане? Премиерът да уволни председателя на Народното събрание, след като нахълта в кабинета му - за това ли жадувахме на Десети и това ли изчерпва смисъла на борбата ни?
А законността? Разплетено ли е поне едно от знаковите убийства на новото време? Има ли олигарх, властник или престъпен бос в затвора? За 34 години - нито една присъда, вярата в справедливостта е по-изкористена отвсякога.
Свободна ли е България? Не, вторично колонизирана, този път от другото посолство, от другия съюз - вместо Съветския, Европейския.
Самостойна ли е политиката на българското правителство? Съблюдава ли преимуществено националния интерес? Не, правителството функционира като компрадорска администрация на Запада - по вертикала, и като еманация на монополите в бизнеса - по хоризонтала.
Проектът "български преход" се провали, защото не бе проект на народа, а проект на ченгетата и червената аристокрация. Които отказахме да лустрираме.
В плен сме на старото зло, надградено технологично, идеологически и емоционално.
За какво беше всичко? За да изпратим децата си в прогресивния Запад ли? Да разсипем семействата, историята, културата, образованието и морала си?
Екзистенциалното усещане за разпад добива все по-материални измерения, тук и сега. Патрони за него няма открити, няма открити.
И все повече българи съжаляват, че Десети ноември дойде, макар че няма да си признаят публично.
