ГОЛЯМ ПРАЗНИК: Велики четвъртък е - най-важният ден от Страстната седмица. Почитаме и великия цар Борис-Михаил - покръстител на българите - ето кой трябва да почерпи за имен ден
Последвайте ни в Google News Showcase
1. Велики четвъртък - светите отци на Църквата са устроили всичко премъдро, приемствено от божествените апостоли и Свещените и Божествени евангелия.
Те са ни заповядали да спомняме четири събития на Велики четвъртък: Божественото умиване (на нозете), Тайната вечеря и установяването на Светите тайнства, усърдната молитва на Господа и накрая предателството на Иуда.
На тоя ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. После Спасителят установил св. тайнство Евхаристия (Причастие), като Сам причастил светите апостоли. По великата си милост Господ и на нас дава възможност да приемаме Неговото истинско тяло и кръв по време на св. Литургия, та като приемам Христос вътре в нас, да се стремим да Го задържим чрез чистотата на сърцето си.
След като завещал новата заповед за любов към всички, Христос явил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение учениците питали, кой ще стори това. Запитал и Иуда, и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Иуда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя.
Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания. Чрез тях ставаме свидетели на подигравките, мъките и кръстната смърт на Христос, чрез която Той ни изкупи. И отново се замисляме дали и ние не разпъваме Христос чрез нашите страсти и грехове.
На този ден све изнася кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве. На тоя ден обикновено се боядисват и яйцата.
2. Св. равноапостолен цар Борис-Михаил, покръстител на българския народ (852 - 889 г.) - той бил родственик на св. мъченик княз Боян Български. За покръстването преговарял с папа Николай, но приел Христовата вяра от Изток - Цариград и патриарх Фотий Цариградски изпратил епископи и свещеници в България.
Борис се кръстил с цялото си семейство, като при кръщението приел името на Византийския император - Михаил. Кръстили се болярите и целият народ в 865 година.
След смъртта на светите Кирил и Методий учениците им намерили прием в България и подпомагали Борис в религиозно-просветната и книжовна дейност. Обикнал монашеския подвиг, цар Борис в 889 година поставил на престола по-големия си син Владимира и се отдалечил в манастир. Но недоволните боляри подтикнали Владимир към преврат, за да възвърне езическата религия. Узнал това, Борис се върнал в столицата Плиска и потушил метежа. Владимир бил свален и на негово място бил поставен по-малкия син Симеон.
Върнал се в манастира на пост и молитва и завършил живота си като монах в 906 година на 2 май. Като покръстител св. цар Борис е наречен "равноапостолен светец".
ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ: Борис, Борислава, Борислав, Боряна
3. Св. Атанасий Велики
Заради това, че тази година, двата празника се падат през Страстната седмица, то службата им, е преместена на 7 април
