ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Един от най-често срещаните проблеми е забавата в плащанията. Особено при търговците, забавата на плащанията може да доведе до верижна реакция и сериозна междуфирмена задлъжнялост.
Затова е необходимо да се знае какви действия трябва да се предприемат, за да се избегне този проблем, защото практиката ми показва, че коректните търговци, които държат на партньорските взаимоотношения, правят значителни отстъпки и не искат да притискат длъжниците си, което обаче води до тяхна задлъжнялост и затруднение за обслужване на клиентите си. Затова сега ще разгледаме най-често срещаните случаи, когато и кредиторът и длъжникът са търговци.
Често срещаната практика е при доставки и услуги да липсва писмен договор, а сделките да се сключват или устно, или след уговорки по имейли, телефон и т. н. Следователно доказателствата за сделката са приемно-предавателен протокол за стоката/услугата и фактурата.
Може и в самата фактура да се отбележи приемането на стоката. Обикновено страните не уговорят срок, а ако уговорят, той трябва да е не повече от 60 дни, а само при изключение - по-дълъг, при което важат общите разпоредби на Търговския закон относно срокът за плащане, като ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане.
Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.
Когато изтече срокът, е препоръчително да напомните по имейл /задължително имейл на дружеството, а неличен/ или с писмо, че падежът е настъпил и очаквате плащане.
В случай че в разумен срок такова не постъпи, е препоръчително да проследите имущественото състояние на длъжника си - в Търговския регистър проверете с какъв капитал е дружеството, запознайте се с последния годишен финансов отчет, и най-вече - следете дали има обявено производство по несъстоятелност.
Особено внимание трябва да обърнете и ако има чести промени в собственика на капитала /съдружниците/, както и управителите. Проверете и в имотния регистър дали дружеството има имоти и върху тях има ли възбрани, публична продан, вписани искови молби и т. н.
Ако и след като сте уведомили длъжника, не постъпи плащане, не чакайте повече, тъй като длъжникът има възможност да укрие имуществото си или други кредитори да насочат изпълнение към него, така че вие да не можете да съберете задължението си.
Преди да пристъпите към действия, въз основа на събраната информация преценете дали длъжникът има достатъчно имущество, за да плати вземането ви и дали преди вас няма други кредитори.
Чести са случаите, когато длъжникът е успешно осъден да заплати, има изпълнително дело, но или няма никакво имущество, или преди вас има привилегировани кредитори, след събиране на които вземанията за вас няма да е останало имущество. Тази преценка е необходима и с оглед на немалките разходи, които ще направите във връзка със събиране на вземането - съдебни такси, експертизи, адвокатски хонорари, такси към частен или държавен съдебен изпълнител.
Като последна възможност спорът да се реши доброволно може да изпратите нотариална покана, в която му се дава краен срок за плащане /като задължително трябва да посочите и как и къде да плати/, като се посочват последиците от евентуален съдебен спор - допълнителни разходи за него, течаща лихва, запори и възбрани.
Следва съдебното производство. Препоръчително е да се ползвате от възможностите на така нареченото „заповедно производство“ - издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По това производство не се събират други доказателства, освен приложението от кредитора, който твърди, че на някакво основание /договорно или деликт/ не му е платено.
Положителното е и, че се заплаща само 2 % от стойността на вземането като държавна такса, а не 4 %, както е при исковото производство. Съдът, ако прецени, че искането е достатъчно основателно, издава заповед за изпълнение, която се връчва на длъжника.
Длъжникът има право в двуседмичен срок да направи възражение /не е необходимо да мотивира възраженията си срещу вземането, достатъчно е да посочи пред съда, че не дължи/. В случай на възражение, на кредитора се дава едномесечен срок да заведе искова молба по чл.422 от ГПК - установителен иск за съществуването на вземането. Доплаща се още 2 % държавна такса и се развива исковият процес по правилата на Гражданския процесуален кодекс.
В случай обаче че длъжникът не подаде в срок възражение, съдът разпорежда да се издаде в полза на кредитора изпълнителен лист. С този изпълнителен лист, за да съберете вземането си, е необходимо да се обърнете към държавен или частен съдебен изпълнител, като образувате изпълнително производство срещу длъжника.
В случай че длъжникът има достатъчно имущество, но и значителни задължения, може да се насочите към исково производство, като преди подаване на исковата молба поискате обезпечение на бъдещия иск - запори на банкови сметки до размера на вземането ви /трябва да посочите поне банката, в която са сметките на длъжника/, налагане на възбрани върху недвижими имоти, налагане на запори върху движими вещи на длъжника /машини, съоръжения, МПС/.
Молбата не се връчва на ответната страна, а съдът се произнася по нея в кратък срок, като ако я уважи, издава обезпечителна заповед, с която може да образувате изпълнително дело при държавен или частен съдебен изпълнител, който да наложи обезпечението.
След това в едномесечен срок трябва да предявите иска, като по делото, по което е допуснато обезпечението, представите доказателства за предявяването на иска.
Във всеки един етап от описаните процедури препоръчвам ежеседмични справки в Търговския регистър дали за вашия длъжник има открито производство по несъстоятелност. В случай че такова се открие, всички други съдебни дела за вземанията се спират.
Кредиторите предявяват вземанията си в производството по несъстоятелност в едномесечен срок от обявяване на съдебното решение за откриването на производството, като този срок се удължава с още един месец, но тогава не могат да се предявят всички вземания за разноски и други подобни.
В случай че по изпълнителното дело след успешно осъждане на длъжника не могат да се съберат вземанията, а длъжникът няма достатъчно имущество за удовлетворение на кредиторите, може да подадете и сигнал до прокуратурата, че управителят на търговското дружество в предвидения в Търговския закон срок не е подал искане за обявяване на дружеството в неплатежоспособност и да иска производство по несъстоятелност.
Другата възможност е /която я препоръчвам при по-големи вземания/ вие да подадете молба за обявяване на длъжника ви в несъстоятелност.
адв. Елена Гунчева пред "Марица"
