ГОРЕЩ КОМЕНТАР: Цънцарова е партийно оцветена, силно пристрастна, нетърпяща възражения в ефир и самозабравила се млада журналистка
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Нямаше да напиша нищо по така наречения случай „Цънцарова“, ако тази сутрин водещата на Нова телевизия не попита гостите си какво мислят за свободата на словото, за частните медии и за Цънцарова.
Ружа Райчева общо взето се възмути от случващото се, Дияна Дамянова се закани да не стъпи повече в БТВ, а Смилов разсъждаваше върху факта, че макар и частна медия, БТВ имала големи обществени функции и не можела да си позволява да сменя току-така водещи.
Я малко по-полека. Я малко по-скромно и по-тихо.
Да се говори за свобода на словото и в трите национални медии, е оксиморон, както би се изразил някогашният Слави Трифонов. А да се говори, че Цънцарова е олицетворение на свободната журналистика, е голямо изопачаване на фактите и лъжа.
Цънцарова може и да притежава качества, но тя е партийно оцветена, силно пристрастна, нетърпяща възражения в ефир и самозабравила се млада журналистка, която мисли, че единствено нейната правда е правда. И е толкова правилна, че просто да му омилее на човек.
Ще направя и едно допълнение - за да си позволиш да бъдеш партийно пристрастен, трябва да си изключителен талант, роден талант, от най-висока проба, каквато Цънцарова далеч не е. България е имала такива журналисти, които изнасяха битки на раменете си и които в края на краищата паднаха повалени и от рухването на идеите си, и от тежестта на таланта си.
Да каниш само пет-шест души по всички студия, да забраниш всички руски телевизии, да остракираш всякакви гласове, несъгласни с НАТО и с Брюксел, да оцветиш студията си в цветовете на Украйна, да говориш от сутрин до вечер срещу Путин и руските шпиони в България и в Европа, да громиш социализма, да се подиграваш с живота на цели поколения – на това ли трябва да му казваме свободна журналистика?
Със самото си присъствие и с невротичното си поведение Мария Цънцарова е ярък представител на ослепялата от пристрастия, от шаблони и клишета ката наречена журналистика.
Много-много отдавна и Цънцарова, и водещите по Нова телевизия, и водещите в БНТ трябваше да попитат кои точно са им господарите и защо генералният им директор се е запънал като Иво Инджев на някогашен мост в БТА, с какво се занимават тези господари и генерални директори такива, откъде са парите им – да ни го съобщят на нас, зрителите, и тогава да ни поведат по пътеките на истината и морала.
Живеем в диво капиталистическо общество, в което не само че няма свобода на словото, а не съществува никаква свобода, освен свободата, която ти дават парите, постовете и връзките.
Мария Цънцарова е партийна журналистка и е нормално партиите, които тя обслужваше, да реват за нея.
На тях, разбира се, не им пука за Цънцарова и нейния медиен придружител - боли ги, че са опуснали една капия, от която можеха да ни промиват мозъците всяка сутрин.
Мъчна работа е тая със саможертвата и с журналистиката.
Ангелски да са намеренията ти, топнеш ли си пръста в меда, изкуши ли те Дяволът с евродепутатски постове в Брюксел, с политическа кариера и огромни заплати, журналистите стават просто слуги. Слуги на парите, в каквито слуги на парите бавно, но сигурно се превръщаме всички.
И е смешно и жалко, дето се опитваме да се лъжем.
Моя приятелка – известна журналистка, ми разказа, че ходела на гости в къщата на един от най-големите днешни борци за свобода на словото. Тънел в разкош, в джипове и луксове тоя смел и устат защитник на бедните и онеправданите.
Мерси от такива защитници.
Мерси от такива истини.
Николай Милчев, писател
