ГОРЕЩО В ПИК: Ето кои са наследниците на агенти на РУМНО и ДС в заговора срещу Борисов
Последвайте ни в Google News Showcase
"Неслучайно говоря за методите на КГБ. Някои от опонентите ми, които работят за президента Румен Радев, са бивши тайни агенти, хора от тази среда или деца на големи шпиони, офицери на руската военноразузнавателна служба. И основното правило на тези служби е, че ако вашата мишена е смятана за честен човек, трябва да създадете противоположно впечатление".
WINBET – най-голямото разнообразие от игри и джакпоти! (18+)
Това заявява в интервю за Франкфуртер Алгемайне Цайтунг, публикувано днес, премиерът Бойко Борисов. ПИК разкри преди време кои са хората, които визира и за които става дума и в разговора с немския журналист по повод предателската резолюция срещу България в ЕП - Елена Йончева и Радан Кънев.
Йончева бе и основният разпространител на 100-процентовата лъжа за „Барселонската къща“ на Борисов. Бившата говорителка на Радев и пробутана за евродепутат от Корнелия Нинова Йончева е представител на най-отблъскващата колода в българската политика – тази на номенклатурните и ченгеджийски отрочета, както ПИК разкри, а сега допълваме с директни справки от ДС.
Част от ченгетата от ДС, към които принадлежи нейният баща Никола Йончева, са тежка съветска агентура, работила под опеката и за интересите на някогашния съветски блок. Какви са фактите за Никола Йончев?
Подполковник от ПГУ-ДС Никола Иванов Йончев е роден на 31.01.1934 г. в гр. София. Член на БКП от 1961 г. Никола Йончев е назначен през 1953 г. за преводач по френски език в отдел 06 на Първо главно управление на ДС. През 1963 г. е завършил едногодишна разузнавателна школа в КГБ на СССР, след което е изпратен на едногодишен стаж по езикова квалификация в Швейцария.
Там е работил към представителвото на НРБ в ООН. След завръщането си е назначен на работа в отдел 03 където е отговарял за резидентурата във Франция. За проявена активност, оперативна наблюдателност и находчивост в разработката, вербовката и ръководството на агент, от който е получена ценна разузнавателна информация, през м.октомври 1967 г. е повишен в длъжност зам.началник отделение.
От октомври 1967 г. до май 1972 г. е бил на задгранична работа към посолството на НРБ в Брюксел, разкриват още справките. На 23 октомври 1967 г. майор Никола Йончев заминава за новооткритата резидентура на ПГУ-ДС в Брюксел, където е назначен за резидент под прикритието на трети легационен секретар по консулските въпроси към посолството на НРБ.
Работи под псевдоним „Тасев“. Сред основните му задачи там е работа срещу НАТО, САЩ и други западноевропейски държави, в полза на ПГУ-ДС и...КГБ. Още с пристигането си е предаден на връзка към съветското посолство и по-точно, към резидентурата на КГБ в Брюксел. Негов водещ офицер от резидентурата на КГБ в Брюксел е другаря Свистелников, а Никола Йончев фигурира в архивите на КГБ с псевдоним „Гарин“:
Подобен е и произходът на Иво Христов - също бивш приближен на Радев, а след това пробутан за евродепутат от Нинова. Подробности за това разкри Антон Тодоров, показвайки и справки от досиета.
Иво Христов Петков е роден на 8 октомври 1970 г. в Истанбул. Защо пък там се питат българчетата и чакат отговор. Ето Ви отговора – защото по това време бащата на Иво Христов е вицеконсул в Генералното консулство на НРБ в Истанбул, отговарящ по културните въпроси. Това обаче е неговата длъжност за прикритие. Истинското занимание на Христо Христов е военното разузнаване. Той е кадрови офицер от комунистическото военно разузнаване РУМНО, разкри Тодоров.
Бащата на Иво Христов, Христо Петков Христов е роден на 29 март 1932 г. в с. Кормянско, което се намира в днешната община Севлиево. Баща му Петко Христов Петков, дядото на Иво, става член на БКП през октомври 1944 г., т.е. веднага след болшевишкия преврат. Братът на дядо му, Симеон Христов Петков, е ятак на Габровско-Севлиевския шумкарски отряд. Води се и политзатворник.
Сестра им, Велка Христова Сърцанова пък е ятак на шумкарите-терористи от отряда „Чавдар“! От същия шумкарски сой е и майката на Иво Христов – Любка Христова, с която Христо Христов сключва брак през 1960 г. Баща й Иван Кафалиев през 1920 г. става член-основател на Българския комунистически младежки съюз в гимназията в Пирдоп.
След 9 септември 1944 г. във всички части на армията се изграждат политотдели, които поддържат тесни връзки със съответните комитети на БКП. За тяхната подготовка в принципите и постулатите на сталинизма през 1950 г. е открито Народно военно-политическо училище „Й. В. Сталин“, а през 1951 г. - и Военно-политическа академия. Бащата на бъдещия шеф на кабинета на Радев Иво Христов през 1951 г. завършва курс за политически офицери в същото училище, където е обучен да провежда сталинистката политика в армията. Веднага след завършването е назначен в БНА и 11 години служи на различни длъжности като партийно-политически работник.
Достига до заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) на батальон. Член е на БКП от 1953 г., многократно е избиран за секретар на партийното бюро и член на партийните комитети в различни поделения. В качеството си на такъв дори е избиран и за член на Градския комитет на БКП в Михайловград (дн. Монтана). През 1962 г. се ражда сестрата на Иво Христов, Мариета. Година по-късно баща им завършва задочно Юридическия факултет на Софийския университет „Кл. Охридски“. Междувременно в периода 1962-1964 г. Христо Христов завършва курс по турски език в школата на МВР „Г. Димитров“ в София.
От 19 октомври 1964 г. е приет на работа като кадрови офицер във военното разузнаване РУМНО – най-мракобесната и просъветска структура в комунистическа България. До 1966 г. е на прикритие като съветник в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. През 1967 г. е прехвърлен на прикритие в Министерството на външните работи с ранг III-ти секретар, като от юни 1967 г. е на работа в Генералното консулство на НРБ в Истанбул като вицеконсул, отговарящ по културните въпроси. Там на 8 октомври 1970 г. се ражда Иво Христов. Една година по-късно баща му Христо Христов прави стремителна кариера – става секретар с II-ри ранг, а няколко месеца по-късно вече е секретар с I-ви ранг. В резидентурата на РУМНО в Истанбул Христо Христов се подвизава с псевдоним „Бояджиев“.
Една година е и партиен секретар на първичната партийна организация там. Семейството му остава в Истанбул до 1972 г., когато през май Христов получава разпореждане да се върне в България. Човекът очевидно ще расте в двете кариери – тази на дипломат (прикритието) и втората, по-важната – на комунистически военен разузнавач. И наистина, в периода 1 септември 1973 - 24 юни 1974 г. Христо Петков Христов е изпратен на 10-месечно обучение във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия в Москва! Три години по-късно, през 1977 г., Хр. Христов отново пристига във Военно-дипломатическата академия на ГРУ на Съветската армия. Този път на специален курс за ръководни кадри! През 1978 г. вече е с ранг „съветник“ в МВнР. През декември 1984 г. Христо Петков Христов е изпратен в Посолството на НРБ в Брюксел като съветник по политическите въпроси.
Това е прикритието му. А по-важната му дейност е на резидент на РУМНО в Брюксел! Вече е полковник и в Разузнавателния пункт (РП) на РУМНО в Брюксел се подвизава с псевдоним „Дилянов“. Работи здраво срещу НАТО и ЕИО в полза на общата антинатовска и антимариканска политика на ГРУ и РУМНО. Вербува и ръководи агентура, провежда разузнавателни и активни мероприятия срещу НАТО. Мандатът му като резидент на комунистическото военно разузнаване продължава четири години – до август 1988 г . Уволнен е и зачислен в запаса със Заповед Р-03/21.03.1991 г.
"Днес неговият наследник Иво Христов е острието на атаката на Румен Радев „Решетников", категоричен е Антон Тодоров.
