ГОРЕЩО В ПИК: Измамата "Пътна карта" - доказателство, че "споразумението" с миньорите е фейк
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Какво се случва с Пътната карта, която е неизменна част от Плана за възстанвояване и устойчивост и териториалните планове?
В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), в реформа 9, е заложено създаване на Комисия за енергиен преход и изготвяне на Пътна карта за климатична неутралност на икономиката на България.
В нея е записано, че „ролята на Комисията е да очертае възможни сценарии и пътища за декарбонизация на българския енергиен сектор, както и възможни мерки за справедлив преход, да идентифицира нуждите от финансиране, оценка на въздействието върху околната среда и социално-икономическото въздействие“.
Разработените сценарии и препоръки в доклада на пътната карта ще включват стъпки за постепенно премахване на лигнитните въглища възможно най-скоро и не по-късно от 2038 г. Правителството е органът, който носи отговорност да избере конкретен път.
Графикът при различните сценарии е от решаващо значение.
В Оперативните договорености между Европейската комисия и България, неразделна част от плана, в Мярка 113, е записано постепенно премахване на лигнитните въглища възможно най-скоро и не по-късно от 2038 година.
Допълнено е, че ЕК ще оцени различни сценарии за премахване на лигнитните въглища, включително ускорено поетапно спиране, което да бъде завършено до 2030 г. в съответствие със сравними съседни държави членки. По тези договорености се следи напредъка и се докладва изпълнението.
В Пътната карта за климатична неутралност на България, публикувана за първи път от ПИК, хронологичната рамка за декарбонизация е със срок 2024 г., работата по рекултивация започва 2026 г., като крайният срок за рекултивация на мините е 2030 година.
Ясно е, че когато се появи рекултивация - това означава затваряне.
Рекултивираш, когато затвориш мините.
В Пътната карта липсва срок 2038 година.
Интересно защо Пътната карта, приета с решение на Министерски съвет на 13 септември 2023 година, е внесена в Народното събрание без проект за решение, изпратена е на народните представители и на Комисията по енергетика само за сведение.
В Мярка 114 от Оперативните договорености между Европейската комисия и България изрично е предвидено Пътната карта да бъде приета от Народното събрание и единственият акт, с който това може да стане, е решение на Народното събрание.
В решението за изпълнение на Съвета, от месец май 2022 г., за одобряване на оценката на ПВУ на България, за Мярка 113 изрично се посочва, че Комисия за енергиен преход следва да "оповести публично" доклада за сценариите и препоръките, като ги адресира и към правителството. Това към момента на представяне на Доклада и Пътната карта на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка не е направено. Как изобщо е спазено условието, поставено от самата Европейска комисия за публичност и прозрачност, остава загадка.
Още по-любопитен факт е, че за разлика от Териториалните планове за справедлив преход, които бяха публикувани за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации още през месец август, Докладът и Пътната карта бяха скрити от обществеността. Някой юрист ще каже, че формално няма изискване проекти на решения на правителството да се обсъждат публично. И ще бъде прав. Но защо едни документи се публикуват, а други, които предопределят развитието - и икономическо, и социално, на държавата за следващите 25 години, се крият от хората? Дали защото някой се страхува от написаното в тях?!
Случайно или не, проект на решение за приемане на Пътната карта е внесено от народни представители на 26 септември 2023 г. (Владислав Панев, Илина Мутафчиева, Венко Сабрутев и Калоян Икономов). Интересно е, че към решението не е приложена Пътната карта, предложена от народните представители за приемане от Народното събрание. В решението има изписани ненужни неща – като това на какво е базирана Картата, от кого е разработена и кога е приета от Министерския съвет. В същото време липсва самата Пътна карта, която би следвало да се обнародва в „Държавен вестник“.
Това е пълен абсурд – по документ, приет от Министерския съвет, се внася проект на акт от народни представители, а самият акт липсва!
След като не е приложена Пътната карта към решението, какво на практика ще се разглежда и гласува в Народното събрание?!
Решението само̀ по себе си не може да замести документа “Пътна карта” и това, което е записано в нея. Трябва да се признае, че в проекта за решение е предвидено, че въглищните мощности се запазват най-късно до 2038 г., но документът, по който ще се следи изпълнение от Европейската комисия не е това решение, а е изпълнението на мерките в Оперативните договорености между Европейската комисия и България и Пътната карта, които са базисните документи за териториалните планове.
Единственото нещо, което може да спаси положението е промяна в Пътната карта като годината 2030 година трябва да се замени с 2038 година.
На практика се вижда, че в сценария е изписана 2030 година, така както е поискано от Брюксел. И няма никакво значение, че във внесеното в Народното събрание решение е посочена 2038 година, което е прах в очите на протестиращите и откровена лъжа.
Затова, ако управляващите са искрени, трябва ясно и недвусмислено да променят сценария в Пътната карта до 2038 година.
И да не се обяснява, че промени в Пътната карта не може да се правят. След като Пътната карта ще се приема от Народното събрание, всякакви промени са възможни – естествено, ако има искрено желание, политическа воля и национална отговорност за подобна промяна. Иначе всичко друго обяснява защо Пътната карта е внесена без проект за решение и не е публикувана на сайта на Народното събрание.
На 6 октомври 2023 г. изтича срокът за докладване на Европейската комисия по всички реформи и инвестиции, включени във второто плащане. Пътната карта също трябва да се докладва до днес, като Европейската комисия иска доказателства за приемането й.
Дали днес, 6 октомври 2023 г., Проектът на решение за приемане на Пътната карта ще бъде включен в дневния ред на парламента и то в грубо нарушение на Правилника на Народното събрание предстои да се види - без доклад на Комисията по енергетика или на Комисията по околната среда и водите, на които е разпределено решението, и без да е изтекъл 15-дневния срок за разглеждане от разпределението.
