Горчиви думи след тв изявата на г-н Борисов и анонса, че иска "премиер като Лозан" и "коалиция с Кирил и Асен"
Последвайте ни в Google News Showcase
Странен е този суициден рефлекс на българските политици.
Лозан Панов изведнъж реши да окаля своите от „Демократична България“ – три дни преди вота. „Прогледна“ какво представлява Христо Иванов и го сподели тъкмо преди ключовата неделя.
Бойко Борисов обяви публично, че ако спечели убедително изборите, ще издигне за премиер човек, отдалечен от ГЕРБ. Някой…като Лозан Панов. И това – пак три дни преди вота.
Дали ще подейства мобилизиращо за електората? Как са се почувствали редовите гербери? Окрилени или разколебани? Може би отрезвени?
А след анонса, че неговите естествени съюзници били…Кирил и Асен? Говорим за „оня Кирил“, който според Конституционния съд е извършил престъпление, подписвайки документ с невярно съдържание.
Май най-добре е г-н Борисов и г-н Панов да се вземат в един трудов колектив.
Анонсът на г-н Борисов за „различния премиер“ може би е честен. Ще го легендират като „национална отговорност“. Но дали не бе по-подходящо да ни го разкаже в деня след изборите? Трябваше ли да издава стратегията си в телевизионните студия на БТВ и Нова, подложен на обстрел за снимките от чекмеджето?
Защото излиза, че българинът пак ще остане излъган. Гласуваш за един, получаваш съвършено друг.
Гласуваш, например, за Слави Трифонов, но получаваш Тошко Йорданов и баба Мика Зайкова.
Гласуваш за Бойко Борисов, получаваш…хм, някой извън ГЕРБ.
Даниел Митов, горкият, вече не е вариант. След като два пъти го ползваха за мюре. Би трябвало да се чувства употребен.
Томислав Дончев пък „нямало да бъде приет“?! Откъде накъде?
И то, забележете – ако ГЕРБ спечели убедително, както показват всички социологически прогнози.
Логичният въпрос е защо тогава да гласуваме за ГЕРБ.
Г-н Борисов вече знаел "кой ще е премиер" и се разбрал "с него". Като граждани имаме право да научим и ние, за да сме наясно за кого всъщност пускаме вота си. Останалото е задкулисие.
Има и друг въпрос: защо г-н Борисов отправя послания не към своите избиратели, а към лидерите на двете файтонни партии около Иво Прокопиев – „Демократична България“ и ПП ПП? Защо ги легитимира като единствена опция?
Те били „естественият съюзник“. Те, които искат да го вкарат в затвора и го наричат „мафиот“.
Към суицидния рефлекс явно трябва да прибавим и щипка мазохизъм.
Г-н Борисов много иска да се хареса на кръга „Капитал“, но вечно си стои разлюбен. И децата научиха, че „Демократична България“ и производната й ПП ПП по никакъв начин няма да направят коалиция с ГЕРБ. Че мечтата им е да вкарат г-н Борисов „на топло“. Че Прокопиев играе двойна игра – флиртува потайно с г-н Борисов, праща му емисари, дава обещания, а в последния момент се извърта.
Целта на дуета Радев/Прокопиев е да унищожат ГЕРБ и да присламчат електората му към своите проксита. Честните гербери го съзнават и им е болно, че г-н Борисов продължава с тази перверзия и с трогателните опити да се издокара пред Прокопиев, да му угоди, да нареди кабинет според неговите нужди.
Да, всички знаем, че американското посолство е поръчало коалиция „ГЕРБ – ПП ПП – Демократична България“. Но трябва ли на г-н Борисов толкова да му личи? Трудно ли е наистина да покажеш достойнство, а не постоянно да се предлагаш на врага?
Ще кажете – протяга ръка…Но защо само в тази посока? От тази посока му отвръщат и ще продължават да му отвръщат със стиснат юмрук. Защо посоката БСП – ДПС да е напълно невъзможна?
Според мен не само не е невъзможна, но е единствено логична. Правителствено мнозинство на партии „антиРадев“, партии от системен вид и с демократични традиции, част от европейските семейства – това е прът в колелото на диктатурата.
В една демокрация е нормално лидерът на победилата партия да бъде кандидатът за премиер. Другото е подмяна на вота на хората.
Кандидатурата нямало да мине? Щели да я бламират? Това вече е друга тема и отговорност на инатливото президентско войнство, което постоянно вкарва държавата в хаос и ни оставя без редовно правителство вече половин година. Победителят трябва да играе твърдо, за да си остане победител и да съхрани гордостта си – поне в очите на онези, които самоотвержено застават зад него в това подло време. А тази позиция понякога им излиза твърде скъпо…
Но така е, уви, в България, която още чака своя Орбан, лидера-патриот, верен на себе си и принципите си, еманципиран от посолствата и имперските столици.
И защо Орбан? В нашата по-далечна история също има добри примери. Просто мъж, с голямо "М", със сърце и идеали, милеещ за отечеството.
[U1]
