Гоце лае, но напълни Конституционния съд с ченгета и комунисти

Бившият президент Георги Първанов обича да гледа себе си с розови очила и да се вижда целият в бяло като ангел небесен. За скандала с Венета Марковска агент Гоце мълча в типичния си йезуитски стил почти цяла седмица и накрая се произнесе мъдро в национален ефир, че Плевнелиев е сътворил конституционен гаф, спирайки я да се закълне, а парламентът я избрал прибързано без дебат и проверка. Първанов не пропусна да се похвали, че през неговите два мандата, а и преди това, такива скандали е нямало, защото пазели авторитета и доверието на Конституционния съд. На бившия обитател на „Дондуков“ 2  сигурно му се иска обществото да приема точно така държавническия му период. Но истината е съвсем друга. Точно през неговите 10 години на върха на държавата Конституционният съд се напълни с агенти на ДС, стари комунисти, ретроградни лица, които бяха изстреляни към един от най-висшите постове в държавата, защото са негови съветници, или са лоялни към БСП – БКП. Най-скандалният конституционалист е екс вътрешният министър проф. Георги Петканов. Старият началник на премиера Бойко Борисов се „слави“ като прокурора, провел преименуването на българо-мохамеданите в Смолянския край през 70-те години. Той е и последният партиен секретар на Юридическия факултет в СУ “Климент Охридски“, а според стария шеф на комисията по досиетата Методи Андреев Петканов е бил не само сътрудник, но и стипендиант на тайните служби. В елитния съдийски тандем се мъдрят имената на чиновничката без съдебна практика Емилия Друмева, на невзрачния асистент по право, но съветник на Гоце Пламен Киров, на една от най-тежките номенклатури от времето на Тодор Живков – Евгени Танчев, син на червения земеделски вожд Петър Танчев. В отбора е и Румен Ненков, баща на сегашния депутат от ГЕРБ Александър Ненков. Достолепно носи тогата си на конституционен съдия и Владислав Славов, дясна ръка на Иван Татарчев и проводник на доста зулуми в съдебната система. В по-ранни години в уж стабилната и авторитетна институция се подвизаваше Георги Марков, станал печално известен с агентурното си досие и политическия си провал в редиците на СДС. За всеки от тях постът е бил своеобразен  реверанс или отплата за предварително свършена работа към определени политически и икономически групировки. Проблемът беше, че повече от две десетилетия парламент и президент си налагаха протежетата, които им вършеха работа при определени казуси. А гражданският глас оставаше като в пустиня. С избора на Марковска нещата се объркаха, защото се намеси Европа и ни размаха като тояга санкция с междинен доклад. Иначе зам.-шефката на ВАС отдавна щеше да е пременена с червена тога, керванът да върви, а кучетата да си мислят, че лаят.