Гротеската "Румен Радев декламира ученическо есе на Иво Христов" пред паметника на Левски
Последвайте ни в Google News Showcase
Като икони в запусната черква.
WINBET – 3 начални бонуса + 3 подаръка за Спорт, Казино и Live Казино! (18+)
Така висели портретите на Левски в много управленски кабинети според словото на президента Радев пред паметника на Апостола.
Дори робът може да бъде свободен, както може свободният да погуби свободата си...
Бляновете на великия карловец…
Волята за истина е по-силна от всяко униние…
Не само времето нас обръща, но и ние него обръщаме…
Отличен 5,50 за Иво Христов в писането на литературно есе. Наистина - умела, мелодраматична компилация между пиесата на Стефан Цанев „Тайната вечеря на Дякона Левски“ и ученическото творчество от конкурсите на фондация „Жива вода“ и нейната създателка Десислава Радева.
Аз лично никога не съм се съмнявал, че Иво Христов е добър в есетата и компилациите. За българската политика той е онова, което е Иво Сиромахов за българския шоубизнес. Понякога си мисля, че новата ни Конституция трябва да се състои от статусите на двамата Ивчовци във фейсбук, както и от речите, които са писали за Румен Радев и Слави Трифонов.
Спор няма – добър е Иво, чевръст, но добре ли е, че слага подобни думи в устата на един военен? Дали някой сериозно вярва, че Радев сам борави свободно с метафори, алегории, синекдохи, литоти, анафори и оксиморони? Че така излято тече мисълта му, образите извират в съзнанието му от раз, не се налага да чете, всичко е импровизация?
Цялата история, извинете, ми прилича на един смешен епизод от моята биография. Навремето работех в „Труд“ и поддържах иронична страница за попфолк. Майтапех се с чалга певците, а те – от чисто простодушие, бяха доволни и си въобразяваха, че им правя реклама.
Любимият ми обект бе циганинът Кондьо. Имаше такъв герой – „Доко, доко“, ако си спомняте. От името на Кондьо редовно си съчинявах дълбокомислени коментари по актуални политически, социални, че и философски въпроси. „Моят“ Кондьо цитираше Киркегор и Ницше, разсъждаваше за абсурдите по Сартр, задаваше си екзистенциални въпроси за смисъла/безсмислието на живота по Камю…
И всички много се радваха. Феновете на Кондьо: брей, колко е умен нашият, казА ли им го…Самият Кондьо: ама добре съм го навъртЕл, мале-малеее…Продуцентите на Кондьо: Бравос, да се види, че нашите изпълнители не са простаци…
Та и с Радев май така. Човекът е покорен рецитатор, артист-виртуоз в декламациите. Не се запъва. Иван Налбантов и Константин Кисимов могат да му завиждат. Едни режисьори му пишат репликите, за да минава за умен.
Ефектът обаче е гротесков. Вместо да му изрисуват вежди, очи му избождат. Излагат го човека.
А щеше да е далеч по-нормално и красиво, ако просто бе отишъл пред паметника на Апостола, за да сведе глава и поднесе букет. Да помълчи. Както направи Борисов.
Не да държи маниерни речи, стъкмени от чужди мисли - и то пак с инатливо-злобарската амбиция да сваля законноизбраното правителство на страната.
