Д-р Десислава Кателиева пред ПИК: Вирусът е агресивен до 20 дни - ето защо не може да се ваксинираме
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Председателят на Асоциацията на лекарите в Спешна помощ д-р Десислава Кателиева коментира пред ПИК ситуацията с разпространението на коронавируса в България, предупреждението на СЗО за неупотреба на ремдесевир, има ли оптимизъм за справяне с COVID-19 при наличието на вече няколко ваксини на световни фармацевтични гиганти, възможен ли е единен протокол за лечение, ще тръгнем ли надолу по заболеваемост и смъртност през декември и логистична статистика ли са случаите на изгубени пациенти в Пловдив.
- Световната здравна организация излезе с императивно съобщение за неупотребата в клинични условия на широко аплодирания доскоро медикамент ремдесивир. Този пореден разнопосочен сигнал не внася ли хаос и разколебаване сред вас, лекарите, д-р Кателиева?
- Ние сме в състояние на объркване, откакто се е появил този корона вирус в този му вид. Ние от 60-те години знаем, че има коронавирус. Толкова агресивен и толкова разнопосочен като развитие вирус обаче ние не сме срещали досега. Това е вирус, който продължава да е агресивен от 16 до 20 дни. През това време той циркулира в човешкото тяло и продължава да поразява различни органи и системи. Влияе особено върху сърдечно-съдовата система, като обостря хронични заболявания. Това не е първият препарат, за който СЗО се изказва, че не е панацеята на коронавируса. Това не означава, че трябва да спрем да лекуваме, защото с очите си виждаме, че има пациенти, които се лекуват с ремдесивир и това спира репликацията на вируса, като води тези хора да не стигат до усложнения от рода на тежката дихателна недостатъчност, тежките пневмонии, на които сме свидетели. Затова всяко изказване от страна на СЗО за нас е едно указание да внимаваме, но в никакъв случай не означава, че ще спрем да използваме даден медикамент, който въпреки всичко има показания да се използва при вирусни инфекции.
- Това означава индивидуален подход към всеки конкретен пациент?
- Да. Подходът при лечение на коронавирус е изключително индивидуален спрямо всеки пациент. Спрямо неговата възраст, придружаващи заболявания, спрямо тежестта на заболяването, спрямо стадия, в който той попада за среща за първи път с лекар. Истината е, че много от пациентите попадат твърде късно, твърде късно се срещат с лекар. Хората или се лекуват дистанционно по телефона, или се самолекуват.
- Проф. Радка Аргирова казва, че вече има и сезонен грип плюс COVID-19, има ли протокол, по който да работите в тази усложняваща се ситуация?
- Преди 10 дни излезе един протокол на Министерството на здравеопазването, който беше разпространен до болниците. Този протокол няма подпис, на него не пише, че е съставен от еди-кого си или е решение на някакъв експертен съвет. Този протокол не може да бъде един до края на пандемията. Както виждате, едни лекарства се отричат, други лекарства се добавят. Затова няма единен протокол за колегите. Всеки един от нас чете и търси там, където е истината. Учим се и от собствен опит. Това, което видим, че помага при един болен, прилагаме при следващ подходящ или не го прилагаме. Трудно и нормално е като при всяко ново заболяване. Истината е, че ще ни е много по-лесно да работим, както работят колегите по света – по единен протокол, правиш, каквото пише в протокола, защитен си юридически, ако го направиш така. За съжаление, ние в България нямаме такава практика – да се работи по протоколи и да се спазва протоколът. Все още се пренаписват стандарти, все още нещата не са урегулирани. Единственото спасение е да се чете литература и да си подготвен за всяка изненада.
- Има все пак оптимизъм може би, съобщава се за ваксини на „Пфайзер“, на „Спутник“, на „Астра Зенека“. Знаем ли какво представляват те, как действат, съпоставими ли са, откъде ще ги получим, как ще тече процесът по поставянето им?
- Първо, няма нито една ваксина, която да е разрешена за приложение в България. Второ, позволете ми като редник лекар да ви кажа, че аз съм песимист за това в разгара на грипна и коронавирусна епидемия да започнем да ваксинираме. При положение, че част от пациентите са в период, в който не са проявили симптоми, но вече са заразени, ако този човек ние го ваксинираме, не знаем каква ще бъде реакцията на организма му. Ако по принцип направим грипна ваксина на човек, който вече е заразен с грип, това не води до по-леко протичане на заболяването. Това има смисъл да се направи през октомври, преди да има и един случай на грип.
- Т.е. е по-рисково да се прави, ако човек вече е носител на заразата?
- Точно това казвам. Още повече че при коронавируса третата фаза на заболяването е автоимунният отговор. Моментът, в който организмът реагира срещу причинителя. Ако към всичко това добавим и една друга ваксина, за чието развитие не знаем, не е ясно каква ще е реакцията. Възможно е при някои пациенти да се забави развитието на инфекцията, да има достатъчно развит имунитет и да се пребори, но може при други да провокира срив, защото сме били свидетели какво се случва, когато правим каквато и да е ваксина. Дори за баналните детски шарки при човек, който е болен. Той не е бил с изявени симптоми. Така обикновено инфекцията се утежнява и има фатални последствия.
Мисля, че малко се злоупотребява по темата с ваксините. Първо, в България няма разрешение за приложението на каквато и да е ваксина – било американска, било немска, френска, руска. Такова разрешение все още няма. Затова въпросът не е само да се закупи. Изключително важно е да се получи разрешение за приложението и. След това следват строги указания от Националния институт по заразни и паразитни заболявания в кои случаи ние можем да прилагаме тази ваксина и в кои – не. Защото зависи каква е ваксината. Възможно е тя да не се прилага при хора, които са безсимптомни, но с положителни антитела. Възможно е да има изискване първо да ги тестваме, а после да ги ваксинираме.
- Отново проф. Аргирова направи оптимистична прогноза, че до края на декември ще сме свидетели на снижаване на сегашния пик на заразата. Така ли ви изглеждат нещата от позицията на медик от първата линия?
- На този етап не виждам никаква тенденция на снижение. Напротив, сблъскваме се с все повече и повече нови случаи. Тревожното е, че до лечебно заведение пациентите стигат вече с развита дихателна недостатъчност в една или друга степен. Това е тревожното. Онова, което трябваше да се направи, беше да се организираме през лятото с достатъчно структури, които да се намират извън ДКЦ-тата и извън болниците, в които да се диагностицират пациентите, за да не става смесване на потоците при личните лекари или при специалистите и съответно в болниците. Това нещо трябваше да е в дворовете на болниците и на ДКЦ-тата. Организираха го чак преди няколко седмици, но то сработи действително само в няколко големи софийски болници. Иначе продължават да се смесват потоците – заразени и незаразени, и в ДКЦ-тата, и в болниците. И аз не виждам къде ще му е краят. Хората продължават да се щурат по ДКЦ-тата – да си правят снимки, да си правят тестове. Някои от тях са в тежко състояние, не могат да им намерят болници, пристигат твърде късно.
- Имате ли коментар за този драстичен случай от Пловдив, той резултат от това, за което говорите ли е?
- Министърът каза, че това са единични случаи, но хората, които работим на първа линия, ще му кажем, че далеч не са единични. Тези случаи продължават. Има ги на различни места в страната. Въпрос на гласност е дали близките ще отидат да покажат съответното видео и да разкажат пред някоя от медиите. Проблем има. Такива проблеми има в цял свят, не само в България. Може би трябва да се направи нещо – по-рано да ги диагностицират тези хора и те да не търсят помощ с кислородните маски от една болница в друга, в трета, да не изчакват с часове да бъдат приети в някое новосформирано отделение. Просто нещо в организацията ни куца. Нещо в начина, по който диагностицираме и хващаме тези пациенти. При положение че само част от пациентите развиват средно тежка и тежка форма, това е един процент от порядъка на 10 до 15 на сто от заразените. Може би трябва да се затегнат още противоепидемичните мерки, защото едно е 10 процента на хиляда, едно е 10 процента на 10 000. И освен затягане на противоепидемичните мерки, трябва да има работа за по-ранна диагностика, по-ранно наблюдение на пациента, не по телефона. Някой трябва първо да ги преглежда и да им казва: „Да, ти си с начална пневмония, трябва да влезеш в болница. Ти си вече на петнайстия ден, нямаш пневмония. Да, ще кашляш, да, ще си уморен, на за теб няма необходимост да влизаш в болница, просто трябва да сменим антибиотика.“
