Д-р Стефан Константинов: Готви ли се за сериозни реформи министър Москов или просто „открива топлата вода”?

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Резонен е въпросът: правилно ли е да имаме Национална здравна карта? Всички, които критикуват в момента предложения за обсъждане документ и казват, че това е административен акт, който се бърка в работата на стопански субекти, каквито са болниците и изкривява пазара, не предлагат алтернатива. Всички те мълчат за продължението и не казват нищо.

Нека не се бърка Националната здравна карта с личната, електронна здравна карта, каквато нямаме в момента. Втората е карта с чип, като банковата, с която ние бихме могли да се регистрираме в системата и да си проверяваме състоянието, прегледите, т.е. това е нашата електронна идентификация. Но сега говорим за нещо друго, за Националната здравна карта, която е документ, регламентиран в Закона за лечебните заведения още през 1999 г.

В нея се описва колко са болниците, колко личните лекари, колко са специалистите, къде има недостиг, къде има излишъци, и трябва да служи за балансиране на системата. Тя се актуализира периодично. Но в същност тази информация е налична в МЗ и НЗОК практически в реално време. Ако е само за едната актуализация, както навремето непрекъснато се казваше - „ще направим моментна снимка” на системата, дали има смисъл от нея?

Ама, моля ви се, стига толкова „снимки” - цял филм гледаме, а сме тръгнали снимки да правим. Ако трябва само да фотографираме, за да установим, че небето е синьо, то е тотално безсмислено. Тези неща ги знаем. Знае се колко лекари има в България, в ЕС, с колко болници с какви разполагаме… Защо ни трябва именно Национална здравна карта? Трябва ни поради простата причина, че имаме една-единствена Здравна каса, с определен бюджет, която гарантира, че болничната помощ ще получи над 1 млрд. лв. на година. Тези пари са апетитна хапка.

Виждате, че непрекъснато се откриват нови болници, но нито една не се закрива или – с много малки изключения. А парите са ограничени - плащаме здравни вноски, средствата в бюджета са лимитирани, нямат свойството сами да се умножават. И накрая се оказва, че системата няма насита - затова се налага регулация. Е, Националната здравна карта е опит да има точно такава регулация. Тя не е безалтернативна, има и други варианти (например демонополизация на НЗОК и конкуриращи се фондове), но ми прави впечатление, че всички, които критикуват в момента министъра на здравеопазването Петър Москов за това, че работи по тази карта, не предлагат нищо подобно.

Напротив, настояват си за сегашната система, при която се увеличава броят на хората, минаващи през болниците и съответно да се плащат повече и повече пари. Ама тези пари откъде да се вземат? Как да стане това - като се повиши здравната вноска ли или като ни се увеличат данъците? Аз като данъкоплатец и като здравноосигурен човек не искам нито едното, нито другото.

Така на въпроса: дали Националната здравна карта е един от пътищата за разрешаване на тежката ситуация в здравеопазването, отговорът е: Да! Но… доколко тази добра идея ще се реализира и какъв ще е ефектът? Приветствам политиката на здравното министерство да работи в тази насока, при тази подкрепа, която има министър Москов в правителството и в парламента. Мисля, че има сериозна поддръжка, защото всяка негова инициатива, с изключение на приватизацията, среща одобрение от премиера.

А внасяните от него законопроекти в най-кратък срок се гласуват в НС. Всичко, каквото каже д-р Москов в НЗОК моментално се случва. Пръстови отпечатъци ли? Няма проблем, ще се прави поръчка, второ, трето… няма проблем. Той дори не казва, че тези идеи ще ги предложи на Надзорния съвет на касата. Напротив, министърът директно обявява - ще дадем еди-колко си пари от резерва на касата за еди-какво си, все едно говори като изпълнителен директор на НЗОК.

Всичко това сочи, че министър Москов има изключително широко поле на действие, което е хубаво. Въпросът е, че с тази подкрепа и свободен терен за маневриране можеха да се случат много по-радикални и сериозни реформи, а не „да се открива топлата вода”. И накрая да излезе тази Национална здравна карта, от която, всъщност, няма да последва кой знае каква промяна в системата. Защо? Защото ще се съкратят някакви болнични легла, което изобщо не означава преструктуриране на болничния сектор. Дълбоко скептичен съм, помня опитите на предишен министър по темата легла - д-р Анна-Мария Борисова, докъде стигнаха.

Допускам, че в крайна сметка отново всички болници ще сключат договори с НЗОК, но някои от тях действително ще са намалили бройката на болничните легла, с които разполагат. Какво значи това? Всяка болница има определен, оптимален ресурс от легла, които тя поддържа. Ако има излишни, тя сама ги съкращава. Ако там се приемат средно по 10 души на ден, се поддържа готовност за поне 12-13, за да има резерв. Винаги трябва да има малък резерв от легла.

И в рамките на годината нещата се регулират. Разбира се, при наличието на този резерв, който е 20-30% да се съкратят 10% от леглата не е чувствително намаляване на бройката. Когато обаче се намалява оптималния брой легла в болниците това води до неефективност, защото това лечебно заведение трябва да плаща на същия брой лекари, на същия брой сестри , санитарки и администрация.

Същите данъци ще трябва да плати, същото парно и ток. И в крайна сметка го лишаваш от възможността да получи повече доход, който е свързан с броя на пациентите. Така че като говорим, че болничните легла са ни много за страната - да, можем да се позовем на всякаква методика и да убедим всеки, че са наистина много. Обаче, ако няма преструктуриране на лечебните заведения, ако касата сключи с всички тях договори, ако липсва ясна регулацията на броя на болниците, не просто на болничните легла, особен ефект няма да има.

Лично мен ме притесняват изказванията на министър Москов, че нито една болница няма да се закрие, че всички ще имат договори. Ами ако всичко си остане постарому за какво ни е тази Национална здравна карта? Просто да броим и да казваме, че не ни достигат акушерки, джипита, педиатри…? Това всеки го знае. За тази статистика не е нужно да се правят комисии от по 100 души във всяка област, които да разсъждават 1 година по проблемите. Ако ще е такъв резултата, подобна справка може да се направи в рамките на 1 ден, без особено разточителство на кадри и време.

Самият аз също настоявах за задължителна Национална здравна карта, но по малко по-различен начин - с идеята да се фокусираме върху ресурсоемките дейности. Да се разчертаят правилно центровете, които наистина гълтат много пари, които са много специализирани и за малка България са прекален лукс да поддържаме широка мрежа от тях. Говоря за дейности, които е удачно да се извършват в ограничен брой центрове у нас и не е необходимо всяка болница да ги поддържа.

Говоря за роботизираната хирургия, за модерната лъчетерапия с радиохирургия, с линейни ускорители, високоспециализираните онкологични дейности, невро и кардиохирургията примерно. За тях може да се сметне колко такива центъра да има и да ги натоварим да работят на пълен капацитет, а лекарите в тях да са със сериозна квалификации и доходи, не да оперират от дъжд на вятър и да търсят пациенти, за да предлагат скъпи лечения, на хора, които не се нуждаят от тях.

Но в сегашната Национална здравна карта за тези неща не се говори, говори се за легла и как да ги съкратим. Е, добре, болниците сами ще си ги съкратят, сигурен съм. За мен пробният камък ще бъде какво отражение ще има картата върху болничната мрежа, в смисъл на преструктуриране - било то обединение, било то закриване на лечебни заведения. Ако от цялата тази работа „изгорят” 2 общински болници или 1-2 частни болници с изключително минимален обем работа, то ще означава, че уж нещо сме направили, а, всъщност, излязло е нищо. Министър Москов непрекъснато говори как ще изгони „шашкъните” и ще спре бизнес плановете им.

Но забелязвам, че той в момента се ползва от подкрепата точно на такива едни „шашкъни” в здравеопазването. Особено впечатление ми прави явното разминаване между много ясно, силно декларирани цели и претенции на д-р Москов като политик, който има дар слово и внушава решителност, и реалните действия, да не говорим пък за резултатите. Чак след април т.г., когато влезе в сила Националната здравна карта ще може да се видят по-конкретните резултати, засега съм скептик и като че ли предугаждам накъде вървят нещата. Защото почти всички инициативи, които министър Москов е рекламирал гръмко, в един момент минават в забрава и се подема нещо ново.  -------------------- Д-р Стефан Константинов, бивш министър на здравеопазването /2010-2012 г./