Настимир Ананиев сравни със земята доскорошните си партньори: Гледаме си пъпа и спорим дали е достатъчно евроатлантически, докато другите...
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бившият мандатоносител на "Продължаваме промяната", лидерът на партия "Волт" Настимир Ананиев разкритикува остро във Фейсбук доскорошните си партньори от ППДБ. Припомняме, че "Волт" бяха част от коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП-ДБ) от самото ѝ създаване за изборите за 49-ото Народно събрание през април 2023. Преди последните избори обаче от ПП съобщиха, че се разделят с партията на Настимир Ананиев. Оттогава политикът редовно критикува доскорошните си партньори.
Ето какво написа Ананиев:
Не коментирах, когато избраха новия състав на КЗК.
Бях написал гневен пост, после го изтрих. Изтрих го, защото се задейства рефлексът ми за двуличие.
Преди две кампании лидерите на демократичната общност говореха за „завладяната държава“, за регулаторите, за службите - и за това как трябва да „светнем лампите“. Не да вземем властта, не да доминираме в регулаторите, а просто - да осветим какво се случва в тях.
Разбира се, отказът да се поеме отговорност за властта в 51-вото Народно събрание, когато коалицията вече беше „прочистена“ от периферията на над 300 хиляди гласа и остана само ядрото, плюс още няколко идеалисти, доведе до сегашната ситуация.
Уж опозиция - но реално подкрепящи кабинета в името на „европейския път“.
Уж за еврото - но без воля да бъдат част от парламентарното мнозинство като гарант и пазител на демократичността.
В резултат - отново другите редят на тъмно, а наш’те се пазят за “следващия път”.
Може би е време да си припомним метафората със „светването на лампата“ - не като красив лозунг, а като мярка за собствената ни почтеност и инстинкт за самосъхранение.
Лампата не свети, когато се роим в собствения си морален елит.
Не свети, и когато наричаме властта „сглобка“, а бездействието - “отговорност“.
Ще светне, когато спрем да се правим на светци и започнем да бъдем честни - първо със себе си, после с избирателите.
Не с вечни обещания, а с реални действия и реален резултат - дори когато са неудобни за този или онзи “лидер”.
Само тогава ще има смисъл да говорим за път - не някакъв абстрактен, а единствения реален: европейския.
Всичко друго е „врата у поле“, боядисана в златно, за да изглежда по-приемливо.
А ние си гледаме пъпа и спорим дали е достатъчно евроатлантически, докато другите си подреждат държавата.
