Д-р Цветеслава Гълъбова ексклузивно пред ПИК и Соня Колтуклиева: Паметта ни е къса - забравихме, че преди 2 години партньорите на Делян Пеевски развяваха знамето на "Росенец". Радев не е спасителят
Последвайте ни в Google News Showcase
Директорът на психиатричната болница "Св. Иван Рилски" в Курило д-р Цветеслава Гълъбова даде ексклузивно интервю за Соня Колтуклиева и ПИК, в което коментира днешните батални сцени в парламента, управлението на сглобката и отношенията си с Румен Радев.
- Д-р Гълъбова, каква диагноза бихте поставили на народните представители, наблюдавайки баталните сцени в пленарната зала на парламента, а и извън нея?
- Това, което видяхме и на което станахме свидетели, може би даже и участници в него, защото все пак в едно представление, даже най-пошлото, винаги публиката е участник, видях едно крайно инфантилно поведение на зрели мъже, което не им отива. Поведение, което се характеризира с лош контрол върху импулсите - на практика липсва такъв контрол.
Още по-лошо е, че става дума за народни представители и тези грозни сцени се разиграват в Народното събрание - в храма на парламентарната демокрация. Всичко беше изключително грозно и ме наведе на мисълта, че всъщност тази сцена може да се опише с една част от посланието на апостол Павел към римляните: "Всички съгрешихме и вкупом непотребни станахме". В сцени като тази няма невинни. Прочетох, че се обвиняват взаимно.
Представителите на управляващата коалиция, не ги наричам сглобка, защото те са в коалиция, обвиняват представителите на "Възраждане", че се държат неадекватно, невъздържано, непочтително към демокрацията. Бих попитала представителите на управляващата коалиция - уважително ли е отношението към нас, показвайки ни, че ще правите всичко напук.
Видяхме в последното социологическо проучване какво е доверието към тази коалиция. Знаем парламентът с какво "фамозно" ниво на доверие започна - под 18%, като продължава да пада.
И едните са виновни, че ни управляват напук, въпреки растящото недоверие. Другите са виновни, че използват това, за да правят тези сцени.
- Има ли хора с диагноза, болни, психиатрично нездрави?
- Не. Когато питате един психиатър за диагноза, той ще ви каже не относно наличието на психоза. Психиатрите, говорейки за тежките психични болести, имаме предвид психозите. В случая става дума за едни нехармонични и нестабилни личности. Можем да диагностицираме при определени състояния, характеризиращите се с неадекватно социално поведение, с незачитане на неписани и писани морални норми - личностово разстройство.
Това не е белег на идеално психично здраве, но не е и психично заболяване, при което не се разбират свойството и значението на постъпките и те не могат да се ръководят.
- Тоест тези люде, които наблюдаваме в пленарна зала, превъзбудени, арогантни, брутални, крещящи обиди и ругатни един срещу друг, не са психически болни в истинския смисъл на думата, но какви са?
- Някои от тях имат проблем с вътрешните морални устои, които да ги държат здраво стъпили на земята. Хора, които имат проблем да владеят импулсите си и своето поведение, да запазват достойнството на институцията, в която са изпратени от нас избирателите да ни представляват.
Възниква въпросът какви хора изпращаме там и как те ще защитят нашите интереси и ще работят в ползу роду.
Това не са деца, не говорим за разбеснели се тийнейджъри, говорим за мъже в средна зряла възраст, когато се предполага, че личността на образования човек има достатъчно поведенчески арсенал от средства за справяне с всяка конфликтна ситуация.
- Кои са най-зле? Бихте ли ги назовали поименно? Най-невъздържани, най-нестабилни, с нехармоничен вътрешен свят?
- Не се наемам да ги назова поименно не заради страх от съдебно преследване, тъй като в различните ситуации, които съм виждала, различни са били носителите на жълтата фланелка.
Има и депутати, които се владеят. Но толкова се владеят, че не им чуваме гласа през целия мандат.
- Бяхте в инициативния комитет на Румен Радев, който го издигна за втори мандат. Общувате ли с него?
- Да, общувам, но не много често.
- По какви поводи се чувате?
- По празнични, да се поздравим.
- Коментирате ли какво се случва в България?
- В последно време не, тъй като аз имам много сериозни служебни ангажименти, свързани с реконструкцията на една сграда, която ще бъде новата психиатрична болница в София.
Имам и една чудесна лична причина - втори внук, който е съвсем малък. Много съм ангажирана с тези неща и поне в последните 6 месеца не сме обсъждали тези неща, които се случват в държавата.
- Румен Радев ли е спасителят?
- О, не. Не бих го нарекла по този начин. Изобщо съм против това да имаме спасители, защото в нашата история след 10 ноември 1989 г., няколко пъти се видя, че идват със заявка разни хора да са ни спасители и резултатът е равен на нула. Не смятам, че пътят на успешното развитие на едно общество минава през месии и спасители. Успешното развитие на едно общество и неговият просперитет трябва да бъдат процес, в който се стъпва на здрави основни и всяко поколение дава своя положителен принос и надгражда, за да остави нещо добро за следващото.
Ако ще разчитаме на спасители, нищо добро няма да ни се случи.
- Какво се случи в българското общество ,така че, след като през 2013 г. записахме рекорд в Гинес по най-продължителни протести срещу Делян Пеевски и кликата около него, той беше посочен в списъка "Магнитски", днес дирижира какво да се случва в държавата.
- Включително и в медиите. Разбрахме, че и там казва какво да се случва. Имам предвид случката с неизлъченото интервю на Митрофанова по БНР. Кажете ми вие. Вие сте много образован, интелигентен човек, с богати познания, кажете ми вие какво се случи, че за 10 години от протести срещу Делян Пеевски, водени от днешните негови коалиционни партньори от ДБ, отново сме на тази вълна. Само че сега никой не протестира, а всеки казва, че г-н Делян Пеевски е много добър партньор, че той може да прави конституционни промени.
Това се случи, че и тогава бяхме излъгани, и сега сме излъгани. Нужно ни е доверие, за да градим успешно нашата обществена къща. Както е в семейството. Доверието е това, което събира двама души и ги държи дълго време заедно. Не може без доверие да се изгради нещо добро. Още от началото на това коалиционно управление партньорите казват, че си нямат доверие. Е как тогава ние да им имаме? На кое основание?
Случи се, че за пореден път повярвахме, а може да има и някакви мошенгии на изборите, на хора, които не заслужават нашето доверие. Има хубав афоризъм - че на народите с къса памет са им дълги преходите. Нашата памет е къса - забравихме, че преди 2 години партньорите на Делян Пеевски бяха на Росенец и развяваха националния флаг.
Много неща сме забравили.
- Тези, които не сме забравили, сме в малцинство и сме обругавани...
- За съжаление сега е така. Но съм убедена, че това няма да продължи дълго по една много проста причина - нищо, което е против житейската логика, не може да продължи дълго време.
