ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
И ето ни, уважаеми зрители в навечерието на изборите. Ами сега? Избори има, а има ли избор? Или пак ще изберем по-малкото зло, което впоследствие ще се окаже достатъчно голямо? И налага ли се да изберем някой, ако не харесваме никой?
Зададох си тези въпроси и си казах, че трябва да седна да си отговоря, преди да ви призовавам непременно да гласувате, както правят много други. Ще мисля на глас, а вие не ме прекъсвайте, това са си моите мисли и вас те не ви ангажират с нищо.
Не разбрах защо всички партии проведоха кампаниите си така, сякаш ще избираме български, а не европейски парламент. Предизборното състезание протече като републиканско, а не като европейско. Гледам клиповете на БСП и не мога да се отърва от усещането, че гледам „Приказка за младия храбрец и хубавицата” на Мирча Кришан и Сорина Дан. Точно като младия храбрец Станишев непрекъснато повтаря: „Искаш ли да се пребориме или със саби да се колиме?” Пък Бойко му отговаря: „Как ще ме колиш, аз имам диабет!”. Смешки с пешки, саби и боксьори… В резултат разбрахме, че всички са разочаровани от тази Европа, в която живеем, но никой не знае или поне не каза как трябва да я променим, за да стане по добра и главното по-френдли към нас. А много трябва да се промени Европа. Трябва да се раздрусат брюкселските дебелогъзници, за да разберат, че ЕС не съществува, за да получават те тлъсти заплати и всякакви екстри, а за да издигне живота на обикновения европеец в ново качество.
И все пак когато говорим за „правителството” в Брюксел, нека да не искаме от него повече, отколкото искаме от правителството в София! Във всеки доклад за напредъка на България от Брюксел ни казваха, че сме проядени от корупция, че съдебната ни система не работи, че медиите ни не са свободни… И ние какво направихме? Знам само един случай, когато на един народ му е падала манна от небето в продължение на 40 г. Но той е описан в Библията, а не в историята. Както се изрази проф. Георги Димитров, евроинтеграцията на българите е като да местиш гробище – никакво съдействие отдолу.
Най-важният аргумент, който ме кара да мисля, че на тези избори наистина се налага да участваме, е, че в родния ни кът, който е част от общия европейски дом, „изпълзяха като змии, незнайно откъде” тъмни сили, които се опитват да ревизират това, което доскоро наричахме „цивилизационен избор”. Нови глашатаи наизвадиха хоругвите на православието и славянството и се опитват да поведат народа напред към назад! Ама назад да видиш! Не знам дали широката българска общественост знае, че Москва още не е погребала мумията на Ленин, седи си в мавзолея! Даже лани четох в politonline.ru, че една нощ камерите засекли как мумията помръднала, „Владимир Илич леко вдигнал главата и раменете си, като че ли се опитва да стане…”
Жив е той, жив е…
Вчера специално пак си огледах бита подробно. Руско присъствие намерих само в библиотеката – Достоевски, Толстой, Чехов, Гогол… Инвентаризирах си роднинствата и приятелствата – всички на запад от Калотина. И не разбирам кому таковата ще дирим в Евразия…
Но не мисля да убеждавам никого. Изборът на тези, които искат да вървят към бъдещето през миналото, е емоционален и сантиментален, не разумен. Те не търсят и не желаят аргументи. Например тези, които приемат безрезервно русофилските метаморфози на Сидеров. Той се държи като деец на Третия интернационал. Малко тъпо за националист, но какво пък, може да доживеем и националистически интернационал...
Та по линията на „цивизационния избор” автоматично отхвърлям партия „Атака” и новопокръстения ѝ в русофилството лидер. Този човек откровено заяви, че ще вади България от НАТО и ЕС, така че с него нямам работа. А и като манталитет са ми чужди тия хора. Тази партия е създадена на нервна почва и ще си остане докрай психиатричен проблем.
Още по-решително отхвърлям АБВ на Гоце. Той е човекът, които ни образува голяма част от днешните проблеми, той и неговият голям шлем… Между другото, навремето журналистът от „Комерсант” Андрей Колесников твърдеше, че на съвместната пресконференция с Путин Първанов казал: „С енергийните споразумения България постигна голям член”, а не шлем, както писаха тукашните вестници. Е, не го вярвам, ама звучи евристично. Не уважавам политика Първанов, още по-малко човека Първанов. Ако почна да ви припомням, учудени ще останете колко много работи сте забравили. Като се почне от досието, мине се през петрола на Саддам и подкрепата за Милошевич, недоразумението Станишев, архитектурата на тройната коалиция, симитлийската гора, узбекските архари…
Социалистите на Станишев са по-перфидни. Засилвайки енергийната ни зависимост от Русия БСП на практика само отлага присъединяването ни към Евразия. С едната си ръка Станишев чертае светлото бъдеще на една нова лява Европа, а с другата дописва законодателството под диктовката на „Газпром”, та да може руският монополист да си остане монополист и да може когато му се прииска да ни стиска за онова деликатното място. Европа има право да гледа на това като на съюзно предателство. Още по-лицемерна изглежда позицията на Станишев, ако напомним, че той е лидер на ПЕС и, както твърдят някои, се стреми към комисарски пост.
С една дума не вярвам, че ще отстоява моя европейски избор.
За хората на Бойко Борисов ми е психологически невъзможно да гласувам. Все пак кофи мастило съм изписал срещу тях и тяхното управление. Някой зложелател с право може да каже, че на моменти дори съм напускал територията на добрия вкус - „Никога не сме имали по-просто нещо на по-високо място.” Популизъм и демагогия в политиката, контрабанда и рекет в икономиката, невежество в културата и образованието… И един Цветанов за капак.
Европейската визия на Борисов е мътна, та мътна… Нали не сте забравили, че той изпрати като български еврокомисар онова недоразумение Румяна Непомнякоя? Не резил, а позор, който още се помни.
Чакайте сега да се сетя какво мисля за Реформаторския блок, щото не мисля често. Вярвам на партиите в него, че са за европейската ни ориентация и ще я защитават. Но май до тук свършват взаимните ни симпатии.
Радан не го познавам добре. Честно казано доскоро му бърках името с Рамадан. Имах един даскал Рамадан Гогов Таков, та от там. Но имам притеснение, че в ДСБ още витае лошата енергия на драгалевския мизантроп. Това пространство трябва да се види от специалист по Фън Шуй, или от някой екзорсист, не знам точно… Казвал съм ви май как, когато Волен Сидеров напусна „Монитор”, викахме поп да поръси кабинета му със светена вода, щото никой не искаше да влезе в него… Ще ми трябват още доказателства, че Рамадан, извинете, Радан не се е поддал на инкултурация в средата на Костов и неговото обкръжение. Независимо, че Костов е много подходящ за жертвен козел, рядко един единствен човек е виновен за всичко.
Кунева я ценя и донякъде щадя, защото е интелигентен човек, а такива почти не останаха в политиката. Но тя е, както се казва, жена с минало, от което мен особено ме интересува раздел „Главен преговарящ и министър на евроинтеграцията”. Времето, когато ни излезе име на „yesmеn”-и. Тогава се тури и последния пирон в ковчега на малките блокове на АЕЦ, които изобщо не бяха за затваряне. Тогава се измисли и реанимирането на АЕЦ „Белене”. Лично Величеството го съобщи. Затваряхме главите като консерви и естествено процесът беше претупан, а неподготвеността ни откупена с отстъпки. Допускам, че ако ЕС още малко беше наблюдавал развитието ни, никога нямаше да ни приеме. Но все пак това не изглежда чак толкова голямо постижение на фона на днешното разочарование. Ако ми позволите едно по-грубо сравнение, приемането ни в ЕС беше нещо като преждевременна еякулация. Хем актът е консумиран, хем и двете страни са разочаровани.
Само заради нуждата от пълнота и изчерпателност ще спомена и етнокорпорацията ДПС. Иначе тя не е и не може да бъде мой избор. Тази партия, по начина, по който съществува и се ръководи, е вредна за България. Е, те поне не искат (вече) да ни карат в Анадола. Един викаше, че педофилите може да са всякакви, но никога няма да видите педофил, който кара бързо покрай училище. Същото е и с ДПС. Сред техните грехове и престъпления към днешна България, отказът от европейска ориентация не присъства. Даже вчера скандирали в Джебел: „Ауропа, Ауропа!”. Ще видим обаче как ще стоят нещата, когато мераците на Турция за приемане в ЕС бъдат попарени окончателно.
И накрая две думи за новата звезда Бареков, креатура на банкера Цветан Василев и медийния империалист Делян Пеевски и карикатура на целия ни политически елит. Това само някой имбецил не би видял. Източно разточителство и салтанатите, с които се провежда кампанията, показват, че се хвърлят милиони. Бареков буквално извира отвсякъде. Вестници, телевизии, интернет, You tube... Вездесъщ. И естествено, кампанията му навлезе вече в онова състояние, което психолозите наричат семантично пресищане. „Посланията” му се сляха в неразчленимо дърдорене. От време навреме се чува по някоя дума – таблети, морски клъстър, казарма, предни зъби… - но и тя бързо потъва във вербалния потоп.
Ако изходните предпоставки са верни, а именно, че Бареков е креатура на Цветан Василев, а Цветан Василев е човекът на руските олигарси, през чиято банка КТБ минавал обменът на средства от Москва към държавния енергийния сектор („Шпигел”), то тогава логичното място на Бареков е при евразийските фенове, независимо от декларациите му.
И така на първия кастинг нямаме победител. Налага се да снижим малко изискванията и да се концентрираме около главното. За мен то е да вървим накъдето сме тръгнали и да не гледаме назад. За да не ни се случи това, което се случило на жената на Лот.
