ДА СИ СПОМНИМ: Една година без идеалиста-реформатор Петър Пейков

Последвайте ни в Google News Showcase

Преди точно година, на 18 срещу 19 октомври, на 82-го­диш­на въз­раст вне­зап­но ни на­пус­на един го­лям бъл­га­рин, иде­а­лист и прек­ра­сен чо­век, при­я­те­лят, съ­рат­ни­кът, при­ме­рът за чо­ве­щи­на, мо­рал и доб­ро­та Пе­тър Ди­мит­ров Пей­ков, пише "Земя".

Ро­ден на 9 ап­рил 1940 г. в Кри­чим, Плов­див­с­ко. За­вър­шил Сел­с­кос­то­пан­с­ки тех­ни­кум в Са­до­во, а след от­би­ва­не­то на во­ен­ния си дълг към Оте­чес­т­во­то в Гра­нич­ни вой­с­ки и ра­бо­та­та ка­то зам.-сек­ре­тар на Пол­ко­ви ко­ми­тет на ДКМС, за­ви­на­ги свър­з­ва жиз­не­ния и про­фе­си­о­на­лен път с Бур­гас и Бур­гас­ка об­ласт. За­вър­ш­ва фи­ло­со­фия в СУ “Св. Кл. Ох­рид­с­ки”, а по-къс­но и ас­пи­ран­ту­ра по по­ли­ти­чес­ки на­у­ки във Вис­ша­та пар­тий­на шко­ла в Мос­к­ва и по­лу­ча­ва на­уч­но зва­ние “Кан­ди­дат (док­тор) на фи­ло­соф­с­ки­те на­у­ки”.

В Бур­гас е ак­ти­вен мла­деж­ки де­я­тел, а от 1971 – 1974 г. ог­ла­вя­ва Ок­ръж­ния ко­ми­тет на Ком­со­мо­ла. а по-късно е секретар на Градския, от 1976 на Окръжния, а от 1987 г. на Областния (на територията на Бургаска, Ямболска и Сливенска области) комитет на БКП в Бургас, а в сфе­ра­та му на от­го­вор­нос­ти е ду­хов­на­та сфе­ра. Дъл­ги го­ди­ни Пей­ков бе водещ член на еки­па на Ни­ко­лай Жи­шев в ОК на БКП – Бур­гас, пос­тиг­нал уни­кал­но ико­но­ми­чес­ко, кул­тур­но и со­ци­ал­но раз­ви­тие за ре­ги­о­на. На Два­на­де­се­тия (1981 г.) и Три­на­де­се­тия (1986 г.) кон­г­ре­с на БКП е из­би­ран за кан­ди­дат-член, а на Пле­нум през де­кем­в­ри 1988 г. – за член на ЦК на БКП. Но­си­тел на ви­со­ки дър­жав­ни от­ли­чия.

Лич­на зас­лу­га на Пе­тър Пей­ков, из­тък­ва­на от най-вид­ни­те бур­гас­ки ин­те­лек­ту­ал­ци, е прев­ръ­ща­не­то на мор­с­кия град в един от най-яр­ки­те кул­тур­ни цен­т­ро­ве на то­га­ваш­на Бъл­га­рия, как­то и уни­кал­на­та твор­чес­ка сво­бо­да, ко­я­то е плод на то­ле­ран­т­ност­та и мо­дер­но­то мис­ле­не на ръ­ко­во­ди­те­ля и чо­ве­ка Пе­тър Пей­ков. “Бур­гас – гра­дът на по­е­ти­те и ху­дож­ни­ци­те”, Бур­гас от 70-те и 80-те го­ди­ни – с не­го­ви­те мо­дер­ни кул­тур­ни ин­с­ти­ту­ции, по­каз­ва­щи вис­ши­те об­раз­ци на бъл­гар­с­ко­то, рус­ко­то и ев­ро­пей­с­ко­то из­кус­т­во. За не­го по­е­тът Не­дял­ко Йор­да­нов, ос­та­нал ве­рен при­я­тел за цял жи­вот, из­тък­ва: “Зад нас (ин­те­лек­ту­ал­ци­те) сто­е­ше Пе­тър Пей­ков – тих, скро­мен, ин­те­ли­ген­тен, с две вис­ши об­ра­зо­ва­ния, сан­ти­мен­та­лен и до­бър. Бла­го­да­ре­ние на не­го пос­та­вях­ме заб­ра­не­ни от дру­ги те­ат­ри пи­е­си“, пи­ше той в спо­ме­ни­те си. “Де­ли­ли сме гри­жи и рис­ко­ве – и пре­ди, и се­га… Оти­ва си на­ше­то из­с­т­ра­да­ло по­ко­ле­ние…”, из­п­ла­ка Не­дял­ко Йор­да­нов.

Следвайте ПИК в Телеграм и Туитър