Да си спомним за гениалния Гунди! Ако беше жив, щеше да е президент

ПИК с нов канал в Телеграм

Последвайте ни в Google News Showcase

Спомням си далечната 1993 г, когато в зората на демокрацията организирах незабравима вечер за 50-годишнината на Гунди. Бях член на управата на футболен клуб „Левски“ при президента Томас Лафчис, а също депутат от СДС. Хрумна ми да се изиграе един спектакъл по любими негови песни от нашумелия тогава „Театър 13“ на режисьора Боньо Лунгов, в който танцуваха именитите гимнастички като Лили Игнатова, Величка Бонева, Лили Георгиева и др. Съпругата на Гунди, с която сме приятели от преди ноември 1989г ми даде списък на обичаните от него песни. Отидох в Националното радио при шефа на „Хоризонт“ Борето Джамджиев и той ми ги записа. Стана грандиозен спектакъл в препълнената Зала 1 на НДК. Спомням си думите, които казах: „Появи ли се явлението Аспарухов, в която и да е област на обществения живот трябва да го пазим и съхраним, а не унищожим“.

Четвърт век по-късно съм вече от последното поколение, което го е гледало на живо. Бях на 21 години, когато стана трагичната катастрофа. Затова ще се опитам да обясня всенародната любов към него.
ФУТБОЛНИЯТ ФЕНОМЕН ГУНДИ
Той беше роден спортист. Стана гениален футболист, а можеше да бъде и велик волейболист. От тази първа негова любов беше придобил невероятен отскок, неповторимо задържане във въздуха и умение да насочва топката с глава, където си поиска с математическа точност без да затваря очи. Играеше добре и с двата крака, притежаваше невероятна физическа мощ и експлозивност, вродено чувство към гола. Импровизацията и погледа му върху играта бяха фрапантни. Техниката бе до виртуозност. Мнозина го наричаха футболен художник, други артист. Ходехме с часове преди мачовете заради него.
МЕЖДУНАРОДНА ИЗВЕСТНОСТ
В години, в които не бяхме в Европейския съюз, а зад желязната завеса, не можехме да пътуваме и не празнувахме официално Коледа и Великден, Гунди бе най-добрия посланик на България по света, за да не ни бъркат с Румъния.
През 1968 г на митичния „Уембли“, той отбеляза гол на световния шампион Англия, който обиколи световния видеообмен. След мача капитана на англичаните Боби Мур казва: „Голът, който Аспарухов отбеляза е като макетиран от восък с учебна цел“. През 1965г в Лисабон наниза два гола на знаменития отбор на „Бенфика“. Треньорът – унгарецът Бела Гутман го поиска в отбора си, а Еузебио, Торес, Симоес, Аугусто, Колуна и Джермано му правят шпалир след мача. Същата година Гунди вкара за една минута два невероятни гола на Белгия във Флоренция и ни изстреля на световното 1966г в Англия, а там вкара запаметяващ гол на маджарите минаващ с невероятен рейд през защитата водена от Месьой. Какво да кажем за мачовете с „Милан“, когато надиграваше защитници от световна класа като Чезаре Малдини и Шнелингер, а треньорът Нерео Роков възкликна – „това е център нападателят на моите мечти“. Носителят на златната топка Флориан Алберт го определи като любимия му футболист. Днес Колос като Байерн „Мюнхен“ се гордее с Левандовски. Гунди бе в пъти по-добър, но времената не му позволяваха да играе в „Минан“, който даваше луди пари за него
ЯВЛЕНИЕТО АСПАРУХОВ – АКО БЕШЕ ЖИВ ЩЕШЕ ДА Е ПРЕЗИДЕНТ
Личността на Гунди надхвърляше рамките на футбола и спорта. Имаше невероятни човешки качества, които го правеха ярка личност в нашия обществен живот – патриотизъм, интелект, скромност, финес, благородство, трудолюбие и мъжественост. Ритан и малтретиран постоянно у нас, той играеше с нечовешки болки. Беше невероятно излъчващ и красив и дори пробва участие в игрален филм, а по-късно ролята се зае от другото красиво лице на България, Стефан Данаилов. За него се пишеха стихове във всевъзможни „сини оди“ и „Гундиади“
ФИЛМИТЕ ЗА ГУНДИ
Като левскар от София-Център, от времето когато София се стоеше само от център искам да благодаря на Олег Ковачев, който изготви филма „Балада за Гунди“, който бе поръчан от ръководството на клуба начело с Тодор Батков и Косьо Баждеков, а премиерата бе в препълнената зала №1 на НДК. Поклон на Иван Славков-Батето и Мишо Гецов и Георги Тодоров, че направиха и излъчиха филм за Гунди още преди 1989 г. Благодаря на БНТ, че излъчи и двата филма, за да си спомним със сълзи, че сме дали на света Георги Аспарухов.