Давутоглу – турският премиер, който се опита да избяга от сянката на Ердоган
Последвайте ни в Google News Showcase
Теоретик, но въпреки това амбициозен бивш академик, турският премиер Ахмет Давутоглу се опита да си изгради свой собствен образ извън този на президента Реджеп Ердоган, но така и не успя да избяга от сянката му. Давутоглу беше избран за премиер и лидер на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) когато Ердоган зае поста на президент през август 2014 г. Тогава всички гледаха на него като на отдаден служител на държавния глава.
Но въпреки че беше заклеймен като „кукла“ на президента, 57-годишният министър-председател успя да покаже политическа мощ, с която да отговори на хитростта на харизматичния държавен глава. Обикновено тих, очилатият Давутоглу често пъти по време на митинги оставя любезната си усмивка и увеличава децибелите в бурни речи, които напомнят повече на неговия учител Ердоган. Споровете му с президента, който е известен със своя темпераментен нрав, досега оставаха скрити. За сметка на това обаче се смята, че те са многобройни, като обхващат широк спектър от политически теми.
Потъпкано достойнство Давутоглу беше един от гласовете, които призоваваха за връщането на Турция към преговорите, които да сложат край на конфликта с кюрдските бунтовници, но призивите му незабавно бяха контрирани от Ердоган, който заяви, че военната кампания няма да приключи.
Давутоглу също така не показа особена експедитивност при прилагането на така бленувания от Ердоган проект за създаване на президентска система на управление в страната, който би могъл да подкопае неговите собствени правомощия като премиер. Последната капка, която е преляла чашата на Ердоган обаче може да се окаже ключовото споразумение на ЕС с Анкара от месец март, което помогна за спирането на мигрантския поток от Европа. Сделката беше силно подкрепена от Давутоглу, но видимо постави на заден план Ердоган. Давутоглу, определян като човек на консенсуса, искаше да подобри образа на Турция на Запад, който пострада от репресиите срещу антиправителствените протести през 2013 г. и в по-скоро време от ограниченията спрямо свободата на медиите.
Първите мъже на Турция също така имаха спор и около статута на Турската централна банка. Давутоглу неведнъж е наблягал на необходимостта от запазването на нейния независим статут, докато Ердоган настояваше за намаляване на лихвените проценти и стимулиране на растежа. Конфронтацията между двамата лидери достигна своя пик на 29 април, когато Давутоглу беше лишен от правомощията си да назначава местни партийни лидери. Пукнатини в отношенията между тях проличаха и по време на конгреса на ПСР през септември. Тогава имаше слухове, че Двутоглу е изправен пред заплаха за своята лидерска позиция от приближения на Ердоган министър на транспорта Бинали Йълдъръм. Въпреки това обаче той беше преизбран без възражения.
По време на своята най-кратка реч пред партията от стъпването си в длъжност като премиер насам, Давутоглу заяви: „По-скоро ще потъпча честта си, отколкото да разбия сърцата на свои колеги, с които съм споделял обща кауза“ - послание, което според коментатори бе знак за възможната му оставка. Ердоган побърза да отговори, като заяви, че ръководните позиции са инструмент за служба на народа. „Важното е да не се забравя, как се застава на дадена позиция“, каза той в коментар, видян като удар по Давутоглу.
Анализатори очакват Давутоглу да напусне ръководството на партията и правителството без съпротива, но въпреки това да остане депутат. Гуру на външната политика Говорещ перфектно английски, немски и арабски, Давутоглу е роден в Коня – една от най-религиозните и консервативни турски провинции, която е и бастион на ПСР. Той е женен с четири деца и успява да намери време за своето семейство, въпреки че невинаги успява да задоволи страстта си към книгите, казва за него съпругата му Саре миналата година. Като стратег и човек, който може да води тежки преговори, той стана един от ключовите играчи в политическия живот на Турция след идването на Ердоган на власт през 2003 г. Давутоглу беше верен служител на Ердоган като негов съветник, преди да бъде повишен на поста външен министър през 2009 г. Окуражаван от Ердоган, които винаги се е борил за това Турция да стане световна сила, Давутоглу извоюва важна роля за страната като медиатор в редица конфликти в Близкия изток.
Промяната на турската политика предизвика обвинения за това, че правителството с ислямистки корени насърчава неоосманизма и дори панислямизма, опитвайки се да възстанови турското влияние чрез миналото на Османската империя. За разлика от темпераментния президент Ердоган, Давутоглу защитава политиката на „нулеви проблеми“ с турските съседи и предприема стъпки към усилия за смекчаване на отношенията със страни като Армения. Въпреки това обаче Арабската пролет остави Турция с множество проблеми в собствена й заден двор, сред които „Ислямска държава“, джихадистите и кюрдските бойци по границата със Сирия.
