ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Тъкмо когато човек се отпусне за малко и си помисли, че перманентното изперкване на обществото си е било шута като държавен чиновник, два часа преди края на работното време, се оказва, че празниците са били само временна терапия върху колективния ум, който е бил зает с това да поглъща храна и пиене в огромни количества, преди да се развихри отново като млада гимназистка след три бири.
Понеже протестите на идване за оставка и на тръгване за оставка се оказаха малобройни като публиката на съвременно българско кино, битката се пренесе отново изцяло във виртуалното пространство. Случи се непредвидимото.
Всички знаци го подсказваха - бТВ излъчи концерт на Веселин Маринов, президентът стоя прав по време на новогодишната си реч, "Ранобудните" студенти не разобличиха нито един пияница по време на празниците... Беше ясно, че нещо ще се случи и ето, че точно в началото на годината бомбата изригна. Протестърите откриха жанра "отворено писмо"!
В последните два дни прочетох две такива - отворено писмо от някаква протестърка до певицата Николина Чакърдъкова и отворено писмо на двама бастуни Йордан Лозанов и Георги Папакочев срещу Петър Волгин /виж в "Още по темата"/.
Гневът на протестърката срещу Чакърдъкова бе предизвикан от това, че певицата остро разкритикува рехавите викове "Оставка" в новогодишната нощ, по време на концерта в София. Протестърката сипва три тона отрова, защото Чакърдъкова е имала бруталното нахалство да не мисли като нея. Какво си представя тая певачка? Че може да си позволи да противоречи на рицарите на морала? Какво е това нахалство - да имаш наглостта да не си съгласен с миниатюрната групичка на кресльовците?
Аз изчетох интервюто на Чакърдъкова внимателно. Певицата не дава политическа оценка на искането "Оставка", а се възмущава от това, че един национален празник е бил партизиран по зловещ начин. Тоест цялата разяждаща киселина на гнева на отвореното писмо срещу нея не само е безполезна, тя е насочена на грешен адрес. Защото, независимо от силата на крясъците и скритите псувни в едно отворено писмо, това не може да скрие факта, че скандиращата групичка е част от едно все по изолирано малцинство, което смята да си приватизира всяка публична проява, в името на техния политически интерес.
Няма лошо. Всеки е свободен да прави каквото му душа пожелае, но когато на цялата вселена стана ясно, че ти и петимата ти приятели не сте цяла България, тогава всеки опит за узурпация на националния глас, погледнато отстрани, изглежда като шизофрения. Това, което трябва да се признае на протестърката е, че в писмото си тя вече не играе театъра, че протестира целия народ - то е претрупано с обиди към червените, очевидно миниатюрната дясна душа на блогърката вече страда от собствената си незначителност и заради това пръските са с повишено ниво на киселинност. А запенените въпроси за хонора на певицата изобщо няма да коментираме. Забелязвам, че само хората, които нищо никога не биха направили без пари, коментират хонорарите.
Второто писмо - на журналистите Йордан Лозанов и Георги Папакочев обаче бие първото с много обиколки. Ако сравним първото писмо с романа "Емануела", заради изгарящите неясни страсти на авторката, то тия двамата вече направо са сътворили "Петдесет нюанса сиво".
Лозанов и Папакочев били създатели на предаването "12 плюс 3" по БНР и сега Волгин им се вижда като някакъв Сатана, който се появява с наметало със сърпове и чукове, смее се демонично и се осмелява (в казана! в казана!) да изразява различно мнение. Фактът, че не мисли като тях, кара двамата да заподозрат, че това е някаква методика на ЦК на БКП и на ДС. Лозанов и Папакочев виждат в радиожурналиста носител на антиевропейски и антизападни послания.
Това писмо отдалече мирише на сяра, но не заради описвания образ на Волгин там. То носи дъха на онази тоталитарна патетика, в която трудови колективи пишеха писма срещу определени фигури, които трябваше да бъдат сатанизирани. Винаги съм бил наясно, че доносът днес мутира като форма, но никога не съм мислел, че Лозанов и Папакочев ще нарекат доносите си "отворено писмо". Както и да четях писмото им, от него се разбира само едно - вината на Волгин също е в това, че има различно мнение.
Излъгал ли е за нещо?
Направил ли е престъпление?
Осквернил ли е нещо свято?
Стъпкал ли е някого?
Не!
Той е изказвал собственото си мнение, но в България никога няма да се роди нищо по-тоталитарно и мракобесно от тези, които иначе първи биха се нарекли "демократи". Изобщо писмото, което лъха на сяра и донос, е брилянтен текст, който демонстрира менталната и психологическа неадекватност на определени хора. Очевидно, според Папакочев и Лозанов, радиото трябва да дава само едно-единствено вярно и правилно мнение. Само една гледна точка. Всякакви дискусии трябва да са забранени, защото иначе Папакочев и Лозанов няма да могат да си пият кафето, без да им тръгнат киселини.
Опитах се да си представя на какво ли ще прилича България, ако един ден някакви доносници, като тези двамата, дойдат на власт. Всяко споменаване на думата "Азия" (твърде много прилича на "евразия", гадни комуняги такива) ще се санкционира. Ще има изящна чистота на словото и ще се спре замърсяването му с различни гледни точки. Трябва да благодарим на света, че тия Папакочев и Лозанов излязоха от килера си - те ни дадоха да разберем в какъв изящен свят можем да живеем, ако диктатурата на отворените писма наложи собствения си нарцисизъм.
Отвореното писмо май е новия жанр на злобата.
Вярно е, и аз съм го употребявал. Но поне написах отворено любовно писмо (до Надежда Толоконникова), не съм си позволявал да използвам този свещен жанр, за да материализирам вътрешните си демони, капещата от зъбите жълта отрова и да покажа на света, че знам как да възраждам призраците на големия насочен пръст срещу един човек.
Как се стигна до тази деградация на една идея за наистина национален протест срещу олигархията?
От кои леговища изпълзяха дребните душици, политикомисарите с присвити очички, които лаят като нацисти?
Пък и нали те бяха протест, който се съизмерваше със света?
Нали крякаха сърцеразтуптително за Европа, нали ръкопляскаха с палави погледи на посланиците?
Как така изведнъж техни врагове се оказаха Николина Чакърдъкова и Петър Волгин, виновни единствено и само в това, че не споделят мнението на снобите?
Скоро виновни ще им бъдат вятъра, облаците, хороскопите. Целият свят ти е виновен, когато не виждаш, че не само си изгубил път и посока, но се превръщаш именно в онези, които твърдиш, че мразиш.
Отворените писма са най-доброто огледало.
От "Поглед. инфо"
