Депутатът от ГЕРБ Диана Йорданова ексклузивно пред ПИК: Учителските заплати ще скочат най-рано през 2017 г.! Взетите заеми не са изхарчени, в банката са
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Диана Йорданова е депутат от ГЕРБ и зам.-председател на парламентарната комисия по бюджет и финанси. В ексклузивно интервю за Агенция ПИК г-жа Йорданова разкри дали и кога ще има увеличение на учителските заплати, за какво са изтеглени новите държавни заеми, колко пари са изхарчени и какво ще правим със средствата от резерва, как ще ни се отрази плащането на руските ядрени реактори и дали излизането на Великобритания от ЕС ще удари бюджета на най-бедната страна в общността.
- Г-жо Йорданова, темата за парите за образованието вдигна неистов шум през последните дни заради обещанието на Меглена Кунева да увеличи с 10% заплатите на учителите и уточнението на премиера Борисов, че това едва ли ще стане сега. Какви са бюджетните възможности в тази посока?
- За нас образованието винаги е било приоритет. Доказваме го с всеки бюджет, който правим всяка година. За последната година имаше увеличение от над 160 милиона. Увеличението на заплати обаче във всяка секторна политика, независимо дали е образование, здравеопазване или друга, се претворява в съответния бюджет за всяка една година. Т.е. по време на финансова година, било в средата, в началото или в края, всяко едно едно такова решение означава, че би следвало или да бъде взето от някакви вътрешни резерви на министерството, или да има актуализация на бюджета.
На този етап ние не смятаме, че е нужна актуализация на бюджета, независимо от големите приходи, които регистрираме. Конкретният въпрос ще се реши с бюджета за 2017 г. Тепърва вървят бюджетни процедури в Министерството на финансите, всяко министерство представя своите искания, нормално е всеки да иска повече за ведомството, за което отговаря, но в крайна сметка трябва да се намери баланс за цялата държава. Така че разговорите тепърва предстоят и средствата, които ще се залагат, ще касаят 2017 г.
- Т.е., ако учителите изобщо могат да разчитат на нещо, това е едва след края на 2016 г.?
- Разбира се. Няма как това да се случи по средата на годината.
- Споменахте резерва. Имаше предложения от страна на социалистите парите за тези увеличения да се вземат оттам. Всъщност, за какво се изразходват тези пари или се държат като бели пари за черни дни?
- Работата на правителството, ежедневните срещи и борбата с контрабандата дават своите резултати. Радващи са данните, заложени и изпълнени в проценти, доста по-високи приходи - над 2,7 милиарда. Неминуемо възниква въпросът за какво ще ги харчите и дали няма пак да ги раздавате. Е, не! Нашата политика не е такава и мисля, че сме го доказали, защото за нас е изключително важно да покриваме дефицита, който така или иначе е заложен в държавния бюджет. Тема, която през последните месеци е преекспонирана.
Много е лесно да искаш по-високи разходи, особено в социалната сфера. Имам предвид колегите от БСП. Те винаги искат по-високи разходи, защото това са чувствителни системи, теми, които имат и специален отенък, така че обществото много бързо реагира там. Истината обаче е, че когато БСП са на власт, при тях също няма рязко увеличаване на социалните разходи. Това го искат единствено и само когато не са на власт. Пределно им е ясно, че няма как да имаме висока разходна част, която да не граничи с дълг, а оттам и с дефицит.
Разговорът в икономическите среди би придобил друг отенък. Още повече, че колегите са добри професионалисти и това е им е съвсем ясно. Няма как да имаш нисък дефицит или нисък дълг за сметка на големи разходи.
- Те изчислиха малка сума, нужна за увеличението на учителските заплати и поискаха да я вземете именно от резерва или от приходите от борбата с контрабандата.
- Пак казвам, че трябва да има баланс между всички социални системи, а не да се даде.
- Т.е. вие се боите, че ако вдигнете заплатите на учителите, ще започнат да искат и лекарите, и социалните работници?
- Това е въпрос политика. А нашата политика е ясно. Приоритетите специално в областта на образованието са заложени вече в приетия закон за училищно и предучилищно образование, който тепърва ще дава своите ефекти, в закона за професионалното образование - наскоро излязоха одити на Сметната палата - който е доста категоричен и доста ясен.
Смятаме, че това е начина на развитие, за да си дойде всичко на мястото. Нашата икономика тепърва ще започне да се задъхва за качествени кадри, а те трябва да бъдат с професионални умения на всяко едно ниво. Това става с инвестиции в образованието. Това е разликата между лявата и дясната политика - най-лесно е да дадеш едни пари на ръка, но трябва да се гледа доста по-мащабно.
- Другата парлива тема е натрупването на нови дългове. Защо се налага държавата да взема заеми, не можем ли да се справим с наличните средства? Цифрите са толкова големи, че обикновеният гражданин едва ли успява да ги осмисли.
- Истината е, че като номинално изражение към момента държавният дълг дори е по-нисък с 0,4% от дълга, който заварихме през 2013-2014 г. А защо порасна? Логично е, защото, за съжаление, заради КТБ се наложи да бъдат финансирани доста средства.
Другото, което се твърди неаргументирано от колегите, за които пак казвам, че са добри професионалисти и по-скоро демагогията и популизмът им вземат връх във важни теми, е, че на практика спекулирането с цифри как се влиза в дългова спирала и какви лоши неща се случват, няма никаква аргументация, не стъпва на реални данни.
Истината е, че в момента България е в класацията на страните с един от най-ниските дългове в Европа. Така наречените 16 милиарда, с които също много се спекулира, са предвидени като рамка за три годишен период напред евентуално да се поемат, ако държавата има нужда от тях, а не, че са ефективно изтеглени и ние си плащаме за това. Това е рамка. С всеки бюджет върви 3-годишна прогноза и в нея се преценява какво тепърва ще се случва през този период в държавата.
Още повече, че сумата, която беше изтеглена тази година, стои в държавния бюджет. Тя не е изхарчена. Взе се, защото кредитният рейтинг на България беше достатъчно добър. Със стабилността, която имаме тук, е нормално да вземеш на много по-ниска лихва, тъй като в началото на 2017 г. предстоят плащания по стари дългове. Така че ние трябва да сме подготвени. Ако отидеш да търсиш пари декември месец, които ще ти трябват през януари, естествено, че цената ще бъде много по-висока.
Само да напомня на колегите, ако са забравили, че когато кабинетът "Борисов-2" пое управлението, държавният резерв беше по-малко от 4 милиарда. В момента надхвърля 11,6 милиарда. Сумите са ясни и няма как да се спекулира. Цифрите се виждат, а парите са в банката.
- Тези пари ще поемат ли средствата, които трябва да платим заради ядрените реактори, поръчани на Русия? Това няма ли да удари яко по бюджета?
- Тази санкция вследствие на спечеления арбитраж не удря по бюджета, защото държавата България не е осъдена, а е осъдена НЕК.
- Но НЕК е държавна компания.
- Да, но в крайна сметка това е търговско дружество, още повече, че иска беше за двойно по-голяма сума. Истината е, че ако там ще има загуби, те ще бъдат минимални. И енергийният министър, и г-н Борисов обявиха, че започват преговори, за да може тези поръчани съоръжения да бъдат продадени, въпреки че не сме имали договор. И това беше ясно още на комисията. Имаше само подписани споразумения. Още тогава шефът на НЕК е уведомил тогавашния министър на икономиката през 2008 г., че на практика те не разполагат с тези суми. Правителството обаче си е гласувало, сумите са преведени авансово и всичко тръгва оттам.
- С днешна дата възниква и още едно финансово усложнение - брекзитът на Великобритания поставя под въпрос приходите в евробюджета на най-големия платец на членски внос в ЕС. Как ще се отрази това на нашия бюджет и как ще компенсираме неминуемо намаляващите европари в такъв случай? Имате ли разчети какво ще се случи с най-бедната страна в ЕС?
- Тепърва ще се правят разчети за Европа като цяло, за самата Великобритания, защото и там тръгват процеси на разделение. Но трябва да кажем, че реалностите са малко по-различни. Мнението на референдума трябва да бъде уважено, но като процес чисто технологически, това означава старт на преговори с европейската комисия за излизане от Евросъюза, които ще текат най-малко 2 години, ако автоматично се задейства Лисабонския договор. Но това са теми, по които тепърва ще разсъждаваме.
Още повече, че до реалното излизане трябва да мине време, а дотогава британците няма да бъдат освободени от своите задължения, договорени с тях като вносител. Те ще си внасят вноската, за която са задължени, ще продължат да си изпълняват задълженията и това е процес тепърва ще се развива.
- А държавата вече мисли ли дали социалната ни система може да поеме тези над 200 000 българи, които работят, живеят или учат в Англия и за които условията там категорично ще се променят?
- Тепърва ще се правят анализи и програми, но истината е, че при тази ниска безработица в България в момента ние въпреки всичко имаме нужда от качествена работна ръка, а когато нашите сънародници са някъде навън, те се научават на ред, дисциплина и отговорност. Ние имаме нужда от подготвени хора, отговорни, защото бизнесът тепърва ще започне да се задъхва. Смятам, че социалните ни системи ще се справят.
