Последвайте ни в Google News Showcase
С прискърбие десният електорат може вече да отбележи смъртта на българската политическа десница. Окончателно и безвъзвратно. Тя си отиде заради тържествено извършено ритуално харакири. А то беше подготвяно дълго и продължително. Първият удар дойде от Костовото управление и неговата последваща сръдня и разцеплението на политическия мастодонт СДС. После царят републиканец с неговите центристко-либерални възгледи я повали окончателно на земята. Естествено, след като беше обрал десните гласове за своето управление, концентрирало се главно около връщането на царските имоти. След това дойде агонията. Отдясно се изредиха различни хора, най-запомнящото се име беше на Надежда Михайлова. А да не забравим и великана политик Емил Кабаиванов. После дойде роенето. Кунева, Лукарски, Ненчев, Радан и кой ли не още.
Да не забравим и герберите. Самоназначили се в дясното пространство. Нищо че Цачева, Борисов и Цветанов са бивши членове на столетната майчица партия. Към днешна дата имаме три формацийки, като едната от тях се дели на няколко други още по-малки. Последната е току-що пръкналата се кръжочна група на проваления правосъден министър и виден грантаджия Христо. И, естествено, ГЕРБ. Само че последните са подчертано лидерска партия. В нея аз-говоренето на лидера й е издигнато в култ. Както и самият лидер. Ето точно това не се връзва с дясното политическо мислене. Защото десните политици в нормалните държави са стожери на демокрацията. Вождизмът в неговите деформирани форми е част от лявото и винаги е бил там. Така че десница няма. Тя окончателно е погубена. Може би така е по-добре. Поне „материалът” да няма повече илюзии.
Васил ЯНКОВ, София
