Последвайте ни в Google News Showcase
Te може да са оценявани като най-добрите приятели на момичетата, ценени като символ на вечната любов и благосъстояние, но диамантите може и да не са толкова редки, колкото е прието да се мисли. Американски изследователи казват, че формирането на микроскопични диаманти дълбоко под земната повърхност е много по-често срещано, отколкото се мислеше преди. Те, също така се раждат при много по-проста химическа реакция – но откритието няма да доведе до повече диамантени пръстени или поевтиняване, съобщи в. „Дейли мейл“.
Едно нещо, разпространението на диаманти в близост до повърхността на Земята, където те могат да се добиват, все още зависи от сравнително редки вулканични изригвания на магма, за да бъдат издигнати от дълбините, където те се образуват. В същото време камъните, които се формират на дълбочина между 90 и 120 мили (145 и 193 км.) под повърхността на земята, са с размери от едва няколко микрона и не могат да бъдат видени с невъоръжено око. Геохимикът Дмитрий Сверженски от университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор, щата Мериленд, казва: „Формирането на диаманти в земните дълбини – на много голяма дълбочина – може би се случва по-често, отколкото си мислехме“.
Той и аспирантът Фан Хуан открили, че диамантите могат да се появяват в резултат на относително проста природна химическа реакция. Техният модел, който сега предстои да бъде изпробван с достъпни материали, показва, че диамантите могат да се образуват с увеличаване на киселинността при взаимодействие между скали и вода. До сега беше смятано, че диамантите се появяват само в резултат на много по-комплексни процеси, включващи движението на течност или окисляване на метан - когато се придобиват електрони - или химическа редукция на въглероден диоксид. Заедно двете са известни като „редокс“ реакции.
Д-р Сверженски казва: „Винаги е било трудно да се обясни защо протичат „редокс“ реакциите.“ Реакциите изискват различни видове течности да преминават през скалите, натъквайки се на различни оксидирани състояния. Но ново изследване, публикувано в списание Nature Communications, показва, че водата, на десетки километри под земната повърхност, може да произведе диаманти когато нейната киселинност спадне по естествен начин. Това означава, че става по-кисела, докато се придвижва от един вид скала в друг. Откритието е едно от многото, направени през последните 25 г., които разширяват кръгозора за разбиране от учените на това, колко широко разпространени могат да бъдат диамантите, казва Сверженски.
„Колкото повече търсят хората, толкова повече откриват диаманти в различни видове скали. Смятам, че всеки ще се съгласи, че се откриват нови и нови среди на формиране на диаманти. Засега нито един учен не е в състояние да определи изобилието на диаманти в Земята, но д-р Сверженски е на мнение, че химически модели биха могли да внесат ред. Физически невъзможно е да бъде изследвана средата, в която се създават микроскопичните диаманти, добавя той. Те се формират между 145 и 193 км. под земната повърхност при голямо налягане и температури от порядъка между 899 и 1093 градуса по Целзий. Досега най-дълбокото проучване със сонда е правено на дълбочина между 13 и 15 км. Едва ли изследването на Сверженски ще свали цената на диамантите, но то дава надежда да хвърли светлина върху движението на течности в земните дълбини, което би било от полза за обясняване на въглеродния цикъл, от който зависи животът на планетата ни.
„Течностите за ключовата връзка между повърхността и дълбините на Земята“, казва д-р Сверженски. „Ето защо това е толкова важно.“ Защо „вечните“ диаманти са хит на пазара? Ако вярвате на истериите, то диамантите губят половината от стойността си веднага след като напуснат магазина. Но изглежда, че поне част от привлекателността на диамантите е била подхранвана от умна маркетингова кампания в началото на миналия век. С помощта на рекламната агенция NW Ayer компанията De Beers превръща диамантите в необходимост, въпреки войните и спадовете в икономиката.
Според в. „Ню Йорк таймс“ целта е била да се направи така, че двойките да се чувстват принудени да бъде купен годежен пръстен с диамант на него, независимо от факта, че преди Втората световна война това са го правили едва 10% от тях. Професионалисти от NW Ayer пишели статии във вестниците за предложенията за брак при знаменити личности, в които винаги участва пръстен с диаманти, цел камъните да започнат да изглеждат по-луксозни и модни. Още началните кампании се оказват много успешни и само за четири години – между 1938 и 1941 г., продажбите на диаманти от De Beers в САЩ скачат с 55%. През 1948 г. култовият лозунг "Диамантът е завинаги", появил се за първи път в реклама на De Beers, свързва успешната връзка с дълготрайния скъпоценен камък. Твърди се, че през 30-те години на миналия век е било общоприето, че годежният пръстен трябва да струва колкото едномесечна заплата. Но това се променя на два месеца и т.н. през 80-те години на XX век.
