Диана Дамянова за задържането на Ерол Мюмюн: Телефоните ли не са работили, та са го взели с шестима въоръжени униформени, или, не дай си, Боже, става дума за обикновено полицейско насилие
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Рано е да се каже що за власт имаме, но първите сигнали са доста разнопосочни.
От една страна, истински ме кефи твърдостта /браво, Витанов!/, с която се приема правилникът за дейността на Народното събрание.
Тече и страшен опозиционен вой!
Ама как така ще са необходими 48 гласа, за да си създадем поредната комисия – говорилня, като ние си нямаме 48 депутатина? Ама направо е нарушение на демокрацията да скъсите времето ни за изказване, дуплика, реплика и реплика на дупликата от три на две минути, а в някои случаи и на една минута.
Много рев се изрева и по въпроса как така ще ни спрете неограничения и доста често мотивиран с извъндепутатски интереси достъп до документите на властта?
И въобще – бият опозицията, затварят ѝ устата /леле, две вместо три минути/ и като цяло демокрацията в България е заплашена.
А всъщност, в резултат на тези промени, от една страна законодателният орган ще се занимава с това, с което трябва да се занимава, от друга страна циркаджийските номера ще бъдат извадени от парламентарната зала, а от трета – в залата ще се говори в параграфи и алинеи. Нещо, което ще направи парламентът скучен, такъв, какъвто трябва да е по презумпция.
Затова – браво!
За разлика от последователността при приемането на правилника на Народното събрание, то по друг, доста забавен /за някои дори и важен/ въпрос танцът е две напред – три назад.
Първо, властта ясно заяви, че ще спре автоматичното нарастване на заплащанията, в това число и на българските депутати.
Второ – депутатите на властта два пъти гласуваха именно обратното!
После се появи информация, че това не е защото гласуват обратното на заявеното /не дай Боже/, а защото тези въпроси щели да бъдат решени в друг закон. Или пък че имало указания от Министерството на финансите, ама пътят от МФ до НС е дълъг и стръмен /цели 400 метра/, та указанието на финансите дошло късно, пък те вече били гласували да си увеличат заплатите /така, както правеха и всички преди тях/.
Но другата седмица ще ни зарадват с първи ремонт на току-що приет закон. Това, трябва да призная, е утвърдена практика в българския парламент от години. Приема се закон и поради някои негови несъвършенства или, доста често, пълни глупости, заложени в него, законът се ремонтира още топъл-топъл.
Та идва бързо ремонтиране на току-що приетия правилник, където да бъде спряно това автоматично /на всеки три месеца/ повишаване на заплатата на депутатина, но то ще бъде /ако въобще бъде/ замразено на новоприетото вече по-високо ниво. Следвате ли ми мисълта?
Иначе простите бакалски сметки показват, че един депутатин за един месец при настоящото заплащане, като към заплатата му добавим и онези 2/3-ти /да, да – българските депутати получават за изпълнение на служебните си задължения освен заплатата си от 4 хиляди и нещо евро и допълнителни 2/3 от нея, за да могат да се концентрират и да си подпомагат изпълнението на дейността/, освен това и някои чудни допълнителни средства за участие в комисии /дали затова толкова им се иска все комисии да правят/, за председателстване на комисии и доста други малки екстри...
Накратко – възнаграждението се покачва докъм 10 000 евро /много често една част от това остава за партията/, но пък бакалската сметка показва, че един депутатин за един месец получава толкова, колкото един човек на малко над минималната заплата – за една година. Найс, а?
Сигурно през изминалата седмица телефоните в област Кърджали не са работели.
Само това може да обясни защо, вместо да бъде призован на разпит /разговор/ по телефона, кметът на Кърджали, а иначе политически ръководител на опозиционна партия в България, е трябвало да бъде „принудително изведен” от шестима въоръжени полицаи и разхождан из улиците на Кърджали, както и една Десислава Иванчева не е била разхождана, за да бъде проведен с него разговор, след което е освободен.
Ама не – работели са си телефоните, защото в същия ден и в различен час се случва /пак в община Кърджали/ нещо още по-, ама много по-парадоксално.
Значи местният ръководител на друга политическа опозиционна сила, вместо да си стои на място /в Кърджали/, взема та заминава за Стара Загора, дето съпровожда някакъв спортен отбор.
Абе, временно са работели телефоните, щото получава звън да се яви на разговор в МВР-то /кърджалийското/, ама той е малко в Стара Загора и им вика: „Ще дойда в понеделник.”
Този разговор уж приключва, но след малко звънят /абе, работели са телефоните/ от МВР-то вече в Стара Загора и викат: „Все пак ще трябва да се видим”, и той ги поканва в спортната зала.
Идват и вместо разговор с него, вземат та го „задържат” и принудително, под конвой, баш и директно от залата в Стара Загора, го отвеждат в Кърджали за разговор, след чието 30-минутно провеждане го освобождават. Явно е било „неотложно”.
И се чудя! Дали това не е било някакво специално МВР-учение за бързо реагиране, дали не е била някаква спецфизкултура за полицаите, които в тези дни са имали много свободно време, та да се мандахерцат по площадите на Кърджали и по републиканската пътна мрежа… или пък /не дай си Боже/ става дума за обикновено полицейско насилие, и то приложено към двама опозиционни политически активисти, дето допреди два месеца са били политически конкуренти на вътрешния министър.
Иначе безспорен хит е това, дето сме се изправили „с цял ръст” пред американците /то в миналото и война сме им обявявали де/ и дето министър-председателят е казал ясно: ИЛИ – ИЛИ.
В смисъл – те да махнат визите за българските граждани, иначе той маха самолетите от летището в София.
Достойно и красиво.
Сега от това могат да последват две неща.
Или светът ще разбере, че с Тръмп трябва да се разговаря по тръмпистки, или накратко – че и на краставичар могат да се продават краставици, или пък нищо няма да последва.
С трепет ще наблюдаваме…
Ще ми се също да разбера как в новата политическа групировка /щото още не е партия/, дето завзе властта в родината, се координират политическите послания и дали въобще.
Или пък има няколко индивида, дето са освободени от координацията.
Онова с „нашето Народно събрание” някак не беше много политически издържано и не доведе народните маси до възторг, ама то беше и дребна работа.
Сега пък човекът, който е нещо като говорител на политическата структура, взел та казал, че до края на годината, сиреч ей сега, не е изключено да се вдигат данъци.
Именно обратното казва летящият над българските финанси Гълъб /Донев/ и човек да се чуди – може ли по такава една тема да се говори ей така?
Ама няма защо да се тревожим.
Ако се реши /отгоре им го дават/ да се вдигнат данъците, то разговорният корифей на структурата Слави Василев ще ни го разкаже по своя уникален начин.
Защото много, ама много ми е интересно дали до висшия ръководител на държавата /по-нататък и партията/ достигат гениалните умотворения на личния му милионер /по-рано претендиращ за политолог/ Слави Василев.
Последното от тях ми отвя шапката! Абе нещо от рода: „Другите депутати ходят с наведени глави и не смеят да проговорят с нас, камо ли да ни гледат в очите.”
И си викам: „Внимавай, Диано, да не срещнеш някой от тези и да ги погледнеш в очите, щото оттам сигурно струи свята светлина… та да не вземе да те заслепи.”
Щото ако не знае ръководителят на държавата – да вземат да му кажат, ако пък знае – знам ли кво да направи.....
А за себе си знам. Като срещнеш такъв като Слави Василев, сега ще го кажа на език, дето шефът на държавата ще ме разбере: „Не оспоривай глупца.”
За Иво Мирчев и Венко Сабрутев няма да правя превод, щото тогава ще схванат феномена „защо никой не ми противоречи".
Диана Дамянова, пиар експерт
