ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
В навечерието на срещата на върха на НАТО във Варшава, която е насрочена за 8 юли, комисията по отбрана на камарата на общините на Великобритания публикува доклад, посветен на влиянието на политиката на Русия върху сигурността на Обединеното кралство. Депутатите съветват военните по-надеждно да сдържат Москва в Европа, но също така да търсят допирни точки с нея в Близкия изток.
Документът започва със стандартната декларация, че присъединяването на Крим към Русия е предизвикателство към стабилността в Европа, наложила се след края на Студената война. По думите на авторите събитията в Украйна са сварили Великобритания неподготвена. По-нататък парламентаристите се съсредоточават върху четири теми: гаранции за защитата на източноевропейските страни, запазване и даже разширяване на режима на санкции, възстановяване на политическия диалог и подготовка на специалисти по Русия.
По-специално те наричат „стъпка в правилна посока“ създаването на Обединена оперативна група с повишена готовност на предишната среща на върха на НАТО в Уелс и решението от февруари за засилване на присъствието на алианса в Източна Европа. При това се препоръчва още няколко руски чиновници да бъдат включени в санкционните списъци. Въпреки това ефективността на приетите мерки е наречена ограничена: независимо от икономическите последствия за населението, Москва не съкрати инвестициите в отбраната. В Камарата на общините са уверени, че твърдата позиция на Европа в отношенията с Русия напълно се съчетава със сътрудничеството в борбата с тероризма.
Създаването на постоянни контакти изглежда необходимо условие за предотвратяване на конфликт в голям мащаб. Именно на тази теза предпочетоха да обърнат внимание в Кремъл. "Бих предложил на този документ да се гледа положително, защото, въпреки разликите, той съдържа идеята за необходимостта да се установи диалог", заяви пред журналисти прессекретарят Дмитрий Песков.
Трудности в превода
Освен това британците са обезпокоени от недостатъчния брой експерти и дипломати, запознати със ситуацията в Русия. Работата е в това, че след 1991 г. приоритетите на правителството се изместиха в други региони, и нивото на квалификация на кадрите постепенно спадна до минимума. Същото се случва и в други страни на Запада. Както съобщи в. „Комерсант“, през 2013 г. Държавният департамент окончателно се отказа от програмата, която финансираше изследването на постсъветските държави и езиково обучение. По това време членове им бяха такива известни специалисти в руската филология и съветолози като Мадлин Олбрайт, Кондолиза Райс и Майкъл Макфол. „Най-ярките мозъци на новото поколение, всички, започнали да изучават международни отношения в университета след терористичните актове от 11 септември, избраха арабския свят и Китай. Хората, които се занимават с Русия, сега са възприемани като аутсайдери, любители на екзотиката," каза тогава пред изданието Андрю Уайс, директор по въпросите за Русия в Съвета за национална сигурност при Бил Клинтън.
Предварителни резултати
Публикуваният във Великобритания доклад е своего рода домашна работа преди поредната среща на правителствените ръководители на страните от НАТО във Варшава, която ще се проведе на 8-9 юли. На 4 юли на пресконференция генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг обяви дневния ред на предстоящото мероприятие. Първо, както се очаква, съюзниците ще се договорят за изпращането в прибалтийските държави и в Полша на четири многонационални батальони. Освен това дума ще стане и за формирането на международна бригада в Румъния, укрепване на киберсигурността и защита от ракетно нападение. Второ, за първи път след две години спад НАТО планира да фиксира ръст на разходите за отбрана в европейските страни и Канада – общо на 3%, или на 8 млрд. долара. Трето, Столтенберг потвърди провеждането на заседание на Съвета НАТО-Русия малко след срещата на върха.
„Ние сме отворени за диалог с Русия. Съветът НАТО-Русия играе важна роля в качеството си на форум за диалог и обмен на информация с цел намаляване на напрежението и повишаване на предсказуемостта“, отбеляза той. Генералният секретар на алианса също така похвали работата, свършена след последната среща на върха в Уелс през септември 2014 г. Тогава, в най-острия период на украинската криза, редица западни страни предложиха даже да бъде прекратен Основополагащият акт Русия-НАТО от 1997 г. Само че това не беше направено – организацията се ограничи до разполагането на сили за бързо реагиране по източните граници.
В сянката на „Брекзит“ Варшавската среща на върха ще се проведе на фона на обсъждането на бъдещото устройство на ЕС, ако правителството на Великобритания инициира процедурата за излизане от ЕС, изпълнявайки волята на участниците в юнския референдум. Според главния редактор на списанието „Русия в глобалната политика“ Фьодор Лукянов, такъв резултат от гласуване прави алианса ключов фактор, обединяващ Европа, което, от своя страна, засилва позициите на САЩ на Стария континент. Това не обещава нищо добро за Москва, като в същото време ще се увеличи стойността на военния, а не на икономическия компонент в руско-европейските отношения. Традиционно емоционално реагира на доклада на британските парламентаристи говорителят на външното министерство Мария Захарова.
"Нима вие излизате от ЕС? А знаете ли какъв негативен ефект предизвика в ЕС санкционната политика?! Така или иначе, тласкате европейците към гибел. Наглост и пошлост във висша степен“, написа тя на страницата си във Фейсбук. Като цяло обстановката преди срещата остава напрегната. Много хора от НАТО, на първо място това се отнася до някои държави от Източна Европа, както и преди се радват на връщането на стария смисъл на организацията, създадена в съвършено различни условия, фактически за противостояние на Русия. От срещата в Полша те очакват демонстрация на единството и решителността в контактите с Кремъл. Характерно се явява заглавието на редакционна статия във в. „Файненшъл таймс“- „Срещата на върха на НАТО във Варшава – изпит, който Западът е длъжен да вземе“.
Впрочем това едва ли е в състояние допълнително да влоши и без това тежкото положение в руско-западните отношения. Трудно е да си представим, че след острата реторика ще последват сериозни политически стъпки, като например предоставяне на план за действие по членството на постсъветски републики. Под формата на компенсация за техните власти в заключителния документ Русия отново може да бъде включена в списъка с главните заплахи за сигурността на съюза, но с обикновена констатация днес никого не можеш да удивиш.
* Коментарът е от електронно списание „Спектр“, Литва
